За лицата край пътя – или кой кой е

Пътувам по пътя от Варна към Албена – не този покрай морето, а онзи във вътрешността. Страничен, второстепенен път, с рехаво движение – главно камиони. Покрай него – билбордове, а на билбордовете – познати физиономии. Само тук-таме някоя реална реклама, а от всички останали българските политици рекламират себе си.

Е, не всички политици, разбира се. По-точно казано: редуват се два постера с учудваща честота и натрапчивост. Единият е на партията "Нова зора” и представлява римейк от онова прословуто клипче с Бойко Борисов и надничащ зад гърба му Иван Костов, дето от седмици се мотае из интернет-сайтовете със съответните поуки: ако гласуваш за Борисов, получаваш Костов; ако те спечелят, България губи.

От другия се пули Яне Янев – сниман от нисък ракурс, величаво възправен, с френетичен поглед и протегната напред ръка. Спри корупцията, призовава той. С бюлетина № 1.

И така се редуват по този – пак повтарям – не особено популярен и посещаван път, особено извън сезона: негативният постер на "Нова зора” с демонизираните в мрачни тонове физиономии и зловещото казване кога губи България – с позитивните, жадувани от всички българи Ред, Законност и Справедливост, излъчващи се в случая от пъпчивата физиономия на Яне, който не зове, а просто повелява: спри корупцията!

Има нещо символично в това редуване. И нещо впечатляващо в тази настойчивост. Тя се забелязва особено ярко тук, понеже липсват другите политици. По пътя към морето тези два постера някак си се вместваха между "С новото време Напред”, белязано, разбира се, с лика на Кошлуков – и старомодния, малко тъпичък постер на ДПС, призоваващ към – познайте какво? Към доверие.

По-рядко и този на НДСВ, който напомня, че гласът им (не е ли по-точно "гласът му”) се чува в Европа. И много рядко – може би един-два по целия път – с постери на Синята коалиция.

Както се казваше някога за недоразвития социализъм – всекиму според възможностите. Финансовите.

Само че – като става дума за финансови възможности – пътят до Албена не е магистралата София - Варна. Цената на един билборд по време на предизборната кампания достига 50 000 лева, а никому неизвестната "Нова зора” и РЗС – наскоро образувана партия, която не се е явявала досега на избори и следователно не получава държавна субсидия, са ангажирали тук по десетина билборда – в разстояние от около петдесетина километра.

Откъде ли имат парите да го направят? И откъде, примерно, РЗС има парите да сервира физиономията на лидера си по билбордовете на България: по-често от която и да било друга партия – включително и трите управляващи такива?

Има над какво да се замисли човек. И като се замисли – да си спомни – примерно как лидерът на "Нова зора” Минчо Минчев обясняваше, че парите за прословутия клип с Бойко Борисов и Иван Костов били от държавната субсидия, която партията му получавала като част от "Атака”. Полагащата им се част от субсидията впрочем е 60 000 лв. Стигат за един билборд и нещо. А останалите – само по този път?

Ами десетките и стотиците билбордове на Яне, пръснати край всяка родна пътечка и керемидка? Как да си обясним факта, че дори БСП не прави толкова форсирана визуална кампания, колкото тези двамата?

Проблемът е, че както и да го мисли човек, няма как да не достигне до единственият възможен извод: те не са те. Няма как Минчо Минчев и Яне Янев да работят за себе си, няма и откъде да имат парите, за да го правят с такъв размах. Партията на Минчо Минчев има рейтинг с две-три нули след запетайката на десетичния знак. Тя няма как да вкара и четвърт депутат в парламента. За какво ѝ е тогава да прави предизборна кампания и да харчи милиони за билбордове, клипове и електронни пространства за същите?

Отговор – от чист патриотизъм. Важен е обаче не отговорът, а въпросът: кога печели и кога губи България? И клипът отговаря: България печели, ако се запази сегашното статукво. Печели в качеството си на най-бедната, най-корумпираната и най-презряна държава в Европа. Губи, ако това статукво се промени – и ако дойде на власт дясноцентристко правителство. Още нещо за спомняне: най-вероятният автор на този черен PR се оказа съветник на Сергей Станишев. Отново въпрос: кой говори прочее през устата на Минчо Минчев? Оставям ви да си отговорите сами.

Обратното – партията на Яне има – уви – реални шансове да влезе в парламента. Но рискува тези си шансове, както и прозрачно скроеното си алиби на дясна партия, за да обслужва съвсем откровено интересите на БСП – като, примерно, напазаруваната набързо парламентарна група внася и гласува тъй насъщната за червените промяна в избирателния закон – вдигането на прага за коалиции от четири на осем процента.

Прави най-голямата възможна политическа услуга и върши най-мръсната работа тъкмо за управляващите – като иначе се заканва да вкара три четвърти от министрите им в затвора.

Само че не личи те да се страхуват. Съвсем очевидно е, че моторната резачка на Яне ще отскочи от техните вратове. Така БСП играе чрез привидно налудната фигура на този консервен труженик две роли: от една страна той е тяхното момче за всичко – и вади кестените от огъня, когато се наложат действия, от които дори те се срамуват. От друга страна той е и тяхното мюре – и играе на най-чувствителната струна в душата на препатилия българин: корупцията.

Така най-корумпираното правителство в последните двайсет години поставя това мюре срещу себе си, ползва неговата консервативна маска, както и претенциите му да бъде „новата десница” и евентуалният бъдещ партньор на Бойко Борисов – пък който се хване на въдицата - добре. Ако се хванат достатъчно, още по-добре: Яне мигом ще се преобрази в стратегически партньор – и ще заеме мястото на царя в триглавата коалиция. Той – лично – в това и се е прицелил. Останалото е врява и безумство, пушилка и прах под вятъра.

И се редят билбордовете: България губи...Спри корупцията... "Нова зора”...РЗС... По-точно казано: БСП... БСП... БСП... БСП.

Още коментари и анализи от Едвин Сугарев