За любовта, конете и звездите

Журналистиката е изкуството да разказваш истории. Читателите обикновено и не разбират, че огромна част от написаното така и не дочаква да бъде публикувано. Дали авторът е размислил и се е отказал от идеята си или пък редакторът е решил, че разказът не е достатъчно интересен, няма никакво значение.

Важното е, че там някъде съществува един огромен архив от неразказани истории. И колкото повече пишеш, толкова по-силно те обхваща съмнението, че разказваш на хората не най-важното. Все повече се заравяш в собствените си спомени и преповтаряш вече стотици пъти казани неща.

Дори не ти остава време да си зададеш въпроса, дали още в началото някой фатално така е объркал историята, че сега от нея няма никакво излизане. Губиш си времето с незначителни неща и пропускаш да разкажеш на хората наистина смислени истории.

С времето преставаш да мислиш толкова много и за читателя. Нали и той чете миш-маша, който произвеждаш от толкова години насам, и трябва да е свикнал с него.

Нашият колега Ясен Гуев изоставя журналистическото поприще, за да се посвети на PR. Както разбирате, уважаеми читатели, зад всички суховато информационни или строго - аналитични текстове в сайта, подписани от Ясен, се крие една дълбоко лирична душа и по скорпионски емоционална натура. Екипът на Mediapool му желае успех на новото поприще!

Вече никой не пита кои са добрите и кои - лошите. Объркването води до безверие, а то до безразличие.

Винаги съм искал да напиша текст, който да накара читателите да се усмихнат и да повярват, че могат да променят поне нещо малко в себе си към по-добро.

Разказите за пари и политика сякаш не бяха правилния път. Времето обаче бе такова, че изкуството изчезна почти напълно от публичното пространство.

То се създава с любов, а първичното натрупване на капитала няма нищо общо с това изкуство.

Историята, която искам да ви разкажа не е щастлива, но е истинска.

Преди повече от 10 години мой приятел безуспешно се опитваше да плени сърцето на едно много хубаво момиче. Той бе готов да и обещае всичко, не без помощта и на емоционалната решителност под въздействието на съществено количество алкохол.

Свряно под завивките, момичето вече трети час отказваше и най-малка близост. Разговорът бе стигнал до крайна степен на абсурдност. "Какво искаш да направя за теб ?", попита той.

"Искам кон", примирено отговори тя.

"Ще ти купя кон", веднага обеща момчето.

"Но аз живея на 15-тия етаж?", възкликна тя.

"Ще ти купя бял кон на черни петна и ще го кача на 15-тия етаж", невъзмутимо отвърна приятелят ми (просто не можете да си представите колко беше пиян).

Представете си бял кон (на черни петна) качен на 15-тия етаж. Едва ли би имало нещо по- учудващо от това. Само за миг се поставете в ролята на момчето, водещо коня, на момичето или на нейните родители. Безумно е, но пък е толкова красиво. Защото не става дума за купуване на кон, а за сбъдване на мечта.

Тя не знаеше какво иска- той не знаеше какво обещава, но момчето наистина обичаше, а момичето искаше да бъде обичано.

Колко малко такива неща се случват в реалността. Улиците са пълни с гледащи и невиждащи очи, които са забити в земята или някъде в страни.

Забравили сме, че има вечни и истински неща наречени мечти, които могат да бъдат някъде много-много високо.

Когато стане вечер поне за миг не гледайте надолу и в страни- погледнете нагоре.

Там има звезди. Там все още има звезди.

P.S.
Опитах се да намеря достатъчно красив начин да кажа довиждане на всички читатели на Mediapool.bg.

Животът е пълен с предизвикателства и човек е длъжен да не бяга от тях, а да ги поема. След повече от три години работа като автор на текстове дойде времето да стана един от читателите на най-популярния български информационен сайт.

Гражданската позиция на Mediapool.bg е кауза и аз ще продължа да бъда част от нея.

Ясен Гуев