За някои употреби на журналистиката в областта на правосъдието

Практиката през последните години очерта повтарящ се модел за уронване на авторитета на определени съдии, които заради дела, възложени им за разглеждане, или пък заради реформаторски дейности се оказват във фокуса на властовия интерес. В него решаваща роля играят няколко медии, които сами си създават пикантни “събития”, а после ги отразяват и така създават компромат, който при нужда да се ползва като официален факт.

Поредното потвърждение на гореописаното можем да намерим преди старта на един от знаковите процеси, натоварен, от една страна, със силни обществени страсти и напрежение, а от друга – с големи амбиции на новото ръководство на Върховната прокуратура. На 10 октомври (четвъртък) в Софийския градски съд е насрочено първото заседание по делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който използваше доста успешно споменатите похвати, за да разклати доверието в съдебната система. По ирония на съдбата на бившия силов министър така му се получи, че той много бързо разбра колко страшни могат да бъдат успехите му. Не му остава друго освен да се надява съдът да е от непокорния вид, който, докато беше на власт, никак не харесваше.

Точно половин месец преди първото насрочено заседание вестник „Преса” публикува на първата си страница като водещо заглавие информацията, че председателят на състава, който ще разглежда делото на Цветанов – Димитрина Ангелова, имала „сърдечни отношения” със защитника на бившия вътрешен министър адвокат Менко Менков. Вестник „Преса”, който бе създаден от Тошо Тошев, се позовава на неназовани, тоест анонимни източници, които сигнализирали медията. За да се подкрепи силата на анонимната информация за слухове, засягащи интимната сфера на съдията, вестникът се позовава… на анонимни прокурори. „Отношенията между съдия Ангелова и адвокат Менков са публична тайна в средите на магистратурата“, контрираха хора от прокуратурата”, продължава вестникът.

За коментар на слуховете са потърсени “всички страни”. Показателен е самият факт кои, според вестника са замесените. Логично е потърсен адвокатът на Цветанов, който отрича категорично да е имал интимни отношения със съдия Ангелова. Оттук нататък обаче слухът се институционализира, като са включени ръководителката на СГС (известна като предварителен фаворит за поста на семейния си приятел Цветанов и на неговия шеф Борисов, посетила заедно с тях Ватикана като редови съдия, включен в правителствената делегация) и заместник-главния прокурор на републиката – Борислав Сарафов. Не познахте, ако си мислите, че двамата са казали – етичните правила ни забраняват да коментираме анонимни слухове за интимния живот на колега.

Владимира Янева, която не би следвало да има каквото и да е отношение към висящо дело, възложено за разглеждане на друг съдия, отговаря, че делото е обществено значимо и не бива да има каквито и да е съмнения в безпристрастността на съдията по него. “Това е много сериозен въпрос“, каза Янева. Не скри, че той е поставян и от други медии. Според нея подобни опасения може да предизвикат прокуратурата да поиска отвод от делото на съдия Ангелова”, пише вестникът. Нали обърнахте внимание – г-жа Янева подава топката на прокуратурата и допуска, че прокуратурата може да се възползва от разпространените в медиите слухове.

„Това дело е общественозначимо и не трябва да има абсолютно никакви съмнения в безпристрастността на съдията“, категорична е Янева. В синхрон зам.-главният прокурор Борислав Сарафов казва, че в „в съдебните състави нямат място съдии и съдебни заседатели, които поради някакви обстоятелства може да се считат за предубедени или заинтересувани от изхода на делото“. Думите на Сарафов изглеждат като предупреждение – ако решим, ще се възползваме от първата страница на вестника.

Макар публикацията да се появява в четвъртък, когато е редовното заседание на Висшия съдебен съвет, по традиция кадровият орган на съдебната власт не счита за необходимо да защити авторитета на съда или поне привидно да се заинтересува от случая. Не го прави и по-късно, въпреки че „информацията” е препечатана в множество интернет-сайтове със спорна репутация.

Не можем да проявим разбиране към позицията на съдебните кадровици, чието основно задължение по Закона за съдебната власт е да бранят независимостта на съда. Още повече, след като те самите не направиха нищо, за да отстранят съмненията в надеждността на системата за случайно разпределение на делата в СГС въпреки призивите на неправителствената организация БИПИ и Съюза на съдиите.

Кампанията – разпространение на слухове без източници, е подета и от вестник „Уикенд”, който допълва новината с нови щрихи в броя си от 3 октомври (седем дни преди първото заседание на делото). Разказва се, че адвокат Менков и съдия Ангелова някога са били „гаджета”. Седмичникът с голям тираж информира, че „лошото е, че това е конфликт на интереси и съдия Ангелова едва ли ще бъде особено обективна, когато води процеса”. „Отсега в гилдията се знае, че Цв. Цв. ще бъде оправдан, при това още на едно от първите заседания. Жребият отреди делото на Цветанов, който написа три пъти “Не!!!” върху заявление за подслушване на скандалния антимафиот Орлин Тодоров от Велико Търново, именно на съдия Димитрина Ангелова. От Софийския градски съд (СГС) веднага побързаха да съобщят, че тя е избрана на случаен принцип между всички съдии в Наказателното отделение. Изборът ѝ бил направен буквално часове, след като обвинителният акт срещу Цветанов е внесен в съда, тоест не е имало време да се правят тънки сметки”, пише Агенция БЛИЦ, цитирайки „Уикенд”.

Твърдението не е никак невинно – в прав текст се изпраща послание, че възможностите за манипулация на случайния подбор на съдията са напълно възможни. Така споменатите медии превръщат бездействието на ВСС в аргумент за създаване на несигурност в процеса. Или, казано най-просто – процесът ще бъде спокоен само ако върви според желанията на хората, които стоят в дъното на кампанията с разпространяването на анонимни слухове за личния живот на съдията.

В публикацията се правят и други обобщения, като седмичникът се позовава на „из коридорите на Съдебната палата”, в които се понесла „мълвата”, че „шефката на СГС Владимира Янева, която се гордее, че е семейна приятелка на високопоставения подсъдим, е контролирала изкъсо този жребий” (случайното разпределение на делото – б.а.). В „аферата” са намесени и други магистрати – този път без да се споменават имена. Говори се, че кариерното развитие на съдия Ангелова е въпрос на „побутване” от страна на „магистрат по върховете на съдебната власт”, който някога е бил зам.-районен прокурор на София и навремето „издърпва при себе си хубавата следователка Ангелова”. Доколкото Димитрина Ангелова става съдия за първи път в СГС в мандата на Георги Колев като заместник-председател на съда, а той действително е бил заместник районен прокурор, очевидно вестникът намесва него.

Устойчивата медийна тенденция за последователно превръщане на слуховете с източници от коридорите на съдебната власт във факт, с който публиката и съдът да се съобразяват, продължава. На 7 октомври председателят на СГС Владимира Янева дава интервю пред в. „Труд”, в което е попитана за коментар на „казуса”. Съдия Янева не отказва коментар по незапочналото дело, а влиза в диалог по темата:

– „Един сериозен вестник писа обаче, че била “в интимни отношения” с адвоката на г-н Цветанов. Питахте ли я дали е вярно?

– Да. Съдия Ангелова ми каза, че след като е насрочила делото, значи няма никакви основания да си направи отвод. Дали ще бъде поискан такъв отвод въз основа на въпросната публикация, бъдещето ще покаже. Видяхте реакцията на адвоката – той обяви, че ще заведе дело за клевета.

Председателката СГС изрича каква е създадената интрига не без участие на прокуратурата преди първото съдебно заседание. Тази интрига е много опасна – и заради поставянето на процеса в състояние на заложник, и заради дискомфорта, в който се поставя съдията заради неподлежащи на проверка слухове (не е измислен начин да се спори с коридорите на съда, нали?), и заради общите дългосрочни вреди за авторитета на правосъдието сред читателите на споменатите вестници и сайтове. Какви са причините, не можем да знаем. Сигурни сме обаче, че обществената нагласа за изначална порочност на бъдещия процес никак не е полезна. Дори ако е заради най-невинния мотив на презастраховане на държавното обвинение при несполучлив изход – видите ли, макар прокуратурата да си е свършила работата, делото ще се провали по независещи от държавното обвинение обстоятелства. А това е лайтмотивът, който от години преобладава в отразяването на значими за прокуратурата и правителството дела – виновен е съдът, или „ние ги хващаме, те ги пускат” – по бившия премиер Бойко Борисов.

Системният черен ПР на съда не е новост, както казахме. Иронията на съдбата е, че само преди няколко месеца обслужваше подсъдимия, който ще застане утре пред съда. Друг актуален пример може да бъде открит и при наскоро избухналия и раздухан скандал около СРС-та, които отстраниха от поста един от членовете на ВСС – Камен Ситнилски. В редица публикации (отново в изданията, които неофициално се свързват с Делян Пеевски) Ситнилски бе представен като „октопода на съдебната власт” и „сивия кардинал” в съдебната система, преди дисциплинарното му производство изобщо да започне, а протестите пред сградата на ВСС срещу него бяха напоително отразявани от ТВ7.

Емблематичен пример затова как се дискредитират магистрати е и случилото се с бившия зам.-главен прокурор Галина Тонева. Близо два месеца, след като Сотир Цацаров декларира, че негови заместници ще бъдат опонентите му за поста, във вестник „Телеграф” се появи „разследване” срещу Тонева. „12 дела срещу Националната електрическа компания, икономическото министерство, Българския енергиен холдинг и ДКЕВР не са видели бял свят с помощта на зам.-главния прокурор Галина Тонева” – така започва публикацията, която провокира проверка по случая. В крайна сметка главният прокурор изключва от екипа си Галина Тонева, като официално обяснява друго – причината да не я иска вече за свой заместник са различния в разбиранията.

С това примерите как неудобните се замерят с компромати от първите страници на изданията, свързани с Пеевски, не свършват. В разгара на кампанията срещу съдията от Софийския градски съд и председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова в медиите излизат няколко „скандални” открития, продуцирани от вестници „Уикенд”, „Всеки ден” и „19 минути”, изтреляни малко след заседанието на 12 юли миналата година, на което предишният състав на ВСС уволни магистрата и това “съвпадна” с интереса на Цветанов. На 28 юли от първата си страница в. „Уикенд” съобщава: „Мирослава Тодорова в афера с Жоро Илиев”, а подзаглавието гласи, че „съдийката губи ума си по боса на ВИС-2” и го оправдава по дело за побой над Слави Бинев. „Mакар да придоби публична известност едва преди година, когато бе посочена като съдийка, приближена на мафията, от МВР шефа Цветан Цветанов, знойната брюнетка отдавна е влязла в устата на колегите си като магистрат, който поддържа опасно близки отношения със знакови гангстери”, започва публикацията на най-тиражния жълт вестник у нас. В началото на август картината около „знойната брюнетка” е допълнена от първата страница на вестник „Всеки ден” – отново част от медийната империя на Пеевски, който съобщава, че корумпираната съдийка – главна героиня в сериала „Седем часа разлика” Таня Стоева, е прототип на Мирослава Тодорова. Изданието твърди, че сценаристът Любен Дилов-син е изградил образа върху личността на Мирослава Тодорова, защото бил пряк свидетел на “безобразните съдебни дела”.

„19 минути” пък съчетава информацията с нов лийд – „Скандалната съдийка Мирослава Тодорова, прочула се като първия уволнен дисциплинарно магистрат заради над 50 забавени по нейна вина дела, е нанесла щети на държавата за рекордните 550 милиона лева! Такова е мнението на експертите, направили щатен мониторинг на делата ѝ по настояване на Висшия съдебен съвет.” Новините се разпространяват и в сайтовете slava.bg, Агенция КРОСС, novini.bg. За тези вестници и сайтове няма значение, че Георги Илиев всъщност не е бил оправдан, а бил осъден от Тодорова, че не е имало “щатен мониторинг” и установена вреда за милиони или че в дребно опровержение във вестник “Труд” сценаристите отричат Тодорова да е прототип на телевизионна героиня.

Общото между всички тези примери е подходът – убийство на репутация, опит да се пречупи конкретният магистрат или пък да бъде поставен в зависимост чрез невъзможен избор – да избере ли комфорта, който ще му осигури слизането от първите страници, като постъпи така, както очаква поръчителят, или да избере да не му е лесно. Медиите, превърнати в маши на неясни интереси, се опитват да влязат директно в делото. Засега поне по-често в съда не им се удава.

* Коментарът е препачатан от сайта "Съдебни репортажи".