За Обама средно положение в Близкия изток няма

За Обама средно положение в Близкия изток няма

Докато Близкият изток затъва в кръвопролития, застъпниците на президента на САЩ Барак Обама предлагат аргумент в негова защита, който се състои от две основни тези. Задълбочаващата се бъркотия, казват те, не е по негова вина и никой не предлага алтернатива на стратегията му.

"Американската политика не е основният източник за тази промяна и САЩ разполагат с добри възможности да се справят с това", написа миналата седмица в статия за "Политико" Филип Гордън, който до неотдавна отговаряше за политиката към Близкия изток в Съвета за национална сигурност.

Бившият сътрудник на Съвета и на Пентагона Дерек Чолет изтъкна следния аргумент във "Вашингтон пост": "Ако изоставим чистата реторика в тезите, които /републиканците/ защитават, ще видим, че до голяма степен те приличат на мерките на президента, които според тях са се оказали такъв голям провал".

В това има известна истина. Разбира се, че САЩ не са единствената причина за хаоса в Ирак, Сирия и в голяма част от останалия Близък изток. И макар претендентите за президентската кандидатура на републиканците единодушно да осъдиха "слабостта" на Обама, никой от тях не предлага някаква радикална промяна в политиката.

В дясната част на политическия спектър сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм предлага броят на американските военни, обучаващи иракската армия, да нарасне от 3000 на 10 000.

Диаметрално противоположна позиция застъпва сенаторът от Кентъки Ранд Пол, който изключва варианта с изпращане на американски сухопътни сили. И двамата обаче поддържат основната идея, че САЩ трябва да победят "Ислямска държава", като подкрепят иракските и другите сили, които се бият срещу нея, а не като започнат голяма война по суша или отричат изобщо съществуването на заплаха.

Всичко това обаче пречи да се види същината. Проблемът на стратегията на Обама за отбраната в Близкия изток, както и на голяма част от външната му политика е, че пренебрегва умерените, прагматични варианти, стоящи между неговия подход на минимално участие и пълномащабната война. Не, Обама не е единственият виновен за превземането на Мосул от "Ислямска държава" през лятото на 2014 г., нито за това на Рамади през май. Но има действия, които не представляват инвазия като тази от 2003 г. и които, ако бяха предприети от САЩ, щяха да попречат на падането на тези градове. Възприемането на тези постепенни мерки все още би могло да преобърне хода на кампанията срещу "Ислямска държава" от безизходица към успех - и да попречи на Иран, който скоро може да се освободи от санкциите, да се превърне в регионален хегемон.

На първо място е иракската армия, за която всички са единодушни, че трябва да поеме водеща роля в отвоюването на големите градове под контрола на "Ислямска държава". Американските военни, които в момента обучават силите на Багдад, действат само във висшия команден състав - на ниво дивизии - вместо да се присъединят към по-малки части и да бъдат разположени заедно с тях по фронтовите линии. Последното е онази тактика, показала ефективността си при общите американско-иракски операции през 2010 г., както и при американско-афганистанските операции в по-ново време. Но по политически причини Обама настоява подходът да бъде по-ограничен - за да бъде намален рискът от американски жертви и да не изглежда, че американски войници участват в бойни операции.

Вече е очевидно, че това ограничение става все по-голяма пречка. Американските съветници не могат да оказват подкрепа на иракските части, когато са подложени на атака или да искат удари от въздуха на американски самолети. Всекидневните въздушни нападения срещу "Ислямска държава" са една шеста от тези при първата кампания срещу талибаните в периода 2001-2002 г., която наподобяваше сегашната война срещу "Ислямска държава". Според републиканския сенатор от щата Аризона Джон Маккейн три четвърти от самолетите се прибират в базите, без да са използвали оръжията си поради невъзможност да локализират цели.

Втори проблем е, че проамериканските сили не разполагат с адекватно въоръжение и обучение. От близо година, докато "Ислямска държава" се разраства и Иран обсипва с танкове, артилерия и друго въоръжение иракските шиитски милиции, Обама отказва да удовлетвори исканията на кюрдските милиции и иракските сунитски племена за американско оръжие. Белият дом настоява, че въоръжението трябва да минава през иракското правителство, но то под въздействието на Иран, неведнъж не го е предавало нататък по веригата.

Поради това, че кюрдите и сунитите остават слаби, САЩ са принудени да подкрепят операции на наместници на Иран, включително милиции, обявени от Вашингтон за терористични организации. Обама може да парира Иран и да засили офанзивата срещу "Ислямска държава" чрез пряко предоставяне на необходимите оръжия. Но той не го прави.

Основната слабост на президента е, че той не изпълнява дори собствените си ограничени планове за Сирия. На 26 юни 2014 г. Белият дом обяви намерение да въоръжи и обучи 15 000 сирийски бунтовници. Година по-късно са рекрутирани само 140. От години официални лица призовават, с помощта на Турция, да бъде създадена зона за сигурност в Сирия, където да могат да се съберат бунтовниците и алтернативно правителство в безопасност от въздушните нападения на режима на Башар ал Асад. Обама все още отказва, но наред с това не предлага никаква друга стратегия за пресичане на по-нататъшна експанзия на "Ислямска държава",
както и за премахване на режима на сирийския президент.

Отстраняването на тези слабости почти сигурно ще промени баланса на силите на място, ще увеличи силата на американските съюзници и ще отслаби Иран. Близкоизточните войни може да продължат с години, но САЩ могат да направят много повече, за да повлияят на евентуалния им изход. Продължаващото американско безсилие и липсата на алтернативи не са решение.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?