За парламента и опасната "прозрачност“

... или как и защо се събира информация за енергийния сектор

За парламента и опасната "прозрачност“

Следя с интерес работата на поредната парламентарна комисия, която отдавна прескочи определения ѝ срок за работа – става дума за Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. (Комисията). Разбира се, правя това доколкото е възможно, защото от проведените към 5 юни т.г. 15 заседания повечето са обявени за закрити по решение на комисията в съответствие с правомощията ѝ в това отношение и респективно за тях няма публикувани стенограми.

За процедурната рамка и найната разтегливост

Съгласно решението на парламента за създаването ѝ, комисията трябваше да приключи работата си в двумесечен срок т.е. до 19 април т.г.. Разбира се, никой не си е правил илюзии, че това реално ще стане – на практика е много по-вероятно комисията да представи окончателни резултати от дейността си по-скоро към края на тази година или дори след това. Идват летните отпуски, а и избори. В допълнение, обхватът на формулираните задачи, с които комисията сама си се удостоява, при това докато приема процедурни по своята същност правила за работа, предполага преглед на огромно количество информация.

В подхода, за съжаление, няма нищо чудно и нищо ново – както няма нищо чудно и в това, че за пореден път крайният резултат от дейността на комисията е предизвестен, когато и да се появи – ще има общи констатации, представяни в публичното пространство без особена конкретика и най-вече в политически контекст, а може би и няколко сигнала до други институции. Не следва да се забравя, че поставените задачи са изключително времеемки и изискват задълбочена и комплексно професионална работа, за която комисията не изглежда особено добре екипирана, независимо от привлечената експертиза.

Хаотичните сто тояги на чужд гръб ...

Докато за членовете на комисията събирането и обработването на предоставяната им от други информация е основната им задача, за тези, които я предоставят, това въобще не е така – за тях подготовката на данните в исканите детайли е и време, и средства, и отклонение от основните им оперативни задачи. А в това отношение са засегнати и държавни институции, и търговски дружества – в т.ч. и държавни, и частни. Към момента обаче всички те са призвани да дават като цяло сходна информация и обяснения пред три парламентарни комисии – две постоянни (енергийната и за "наблюдение“ над регулатора) и една временна (за оценка състоянието на енергетиката към 31 януари 2015). И го правят – а отговорът защо го правят пред толкова парламентарни структури се крие някъде зад пердетата на политическите договорки.

Всъщност, демонстрацията на правомощия за пореден път е насочена най-вече спрямо частния сектор, но това е друга тема.

Процедурният подход на поведение на депутатите е известен и може да бъде обобщен като искания от типа "давайте информация – колкото повече, толкова повече“ – в писмен вид, в 8 екземпляра (колкото са членовете на комисията) – днес за това, а утре за друго – и така, докато количеството документи стане трудно обхватно дори физически. Става дума за справки за цени, договори и анексите към тях, анализи, обосновки и др. и др. Дружествата, които (особено частните) и без това са обект на непрекъснати проверки и от други институции, са предоставяли такава информация под една или друга форма преди всичко на компетентния държавен орган – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Но КЕВР, освен с експертизата на безспорно вещия ѝ председател и на онази част от комисарите, които не са явни политически номенклатури, разполага и с повече от 100 души експерти, които обработват такава информация професионално от години; а това, което имат пред себе си членовете на цитираната парламентарна комисия и привлечените от тях експерти, са по няколко големи папки вероятно вече с хиляди листове, които според решението на парламента трябваше да анализират за два месеца.

На този фон кръгът от противоречия и открити въпроси не само не се затваря, а на практика се разширява, особено като се погледнат правомощията на Комисията.

... "и какво правим сега“...

И тази комисия има реално неизпълними амбициозни задачи, някои от които и откровено противоречат на закона. От стенограмата за първото ѝ заседание става ясно, че е приета работна програма, която обаче не е публикувана като самостоятелен документ. В стенограмата по този повод е записано, че Комисията:

  • Ще осъществи "запознаване, проверка и оценка на актуалните регулаторни и ценови проблеми на НЕК“; като допълнение ще има "Набелязване на мерки за оздравяване на компанията“;
  • Ще извърши "проверка и оценка на дейността на КЕВР по отношение на формирането на цените на доставчиците на ел. енергия“ ;
  • Ще извърши "проверка и оценка на финансовия модел за формиране на цените на ЕРП –тата“; в тази връзка има пояснение, че дейността е мотивирана от наличието на информация за“ доста сериозна деформация и нарушение на Наредбата за ценообразуване, както и самата дейност на КЕВР“;
  • Ще провери "състоянието и разходите по така наречените големи енергийни проекти“ и др.

От тази интересна поне според стенограмата програма е видно, че комисията си самоделегира осъществяването на действия в откровено нарушение както на европейското, така и на националното законодателство, като изземва компетенции на други органи и нарушава независимостта на КЕВР. Не ми е ясно например на какво правно основание и въз основа на какви познания тази комисия ще извърши проверка и оценка на дейността на енергийния регулатор по отношение на формирането на цените на доставчиците на електрическа енергия, но законодателството съдържа няколко основания защо тя не може да осъществява такава дейност. По аналогичен начин стоят нещата и с предвидената проверка и оценка на финансовия модел за формиране на цените на ЕРП, за регулаторната рамка на НЕК и др. Освен темата за правомощията, възниква и темата за обективните възможности - не ми е известно и с какъв икономически отдел разполага Комисията, за да може успешно да провери разходите по т.нар. големи енергийни обекти (каквото и да значи това в разбиранията на комисията), но задачата изглежда особено амбициозна, включително и във времеви план.

На този фон намирам изначалната констатация на председателя на комисията, че "Никой не може да гарантира, дали ще успеем да изпълним всичките точки или ще забуксуваме някъде в началото“ за повече от далновидна.

... И за информацията като стока

В целия този контекст има и един не по-малко важен въпрос - как се процедира със събраната информация не от гледна точка на нейната обработка, а от гледна точка на нейното съхранение. В тази връзка следва да се напомни изрично един факт – в случая се събират данни от компании, някои от които са конкуренти в една или друга области. Допълнително, чувствителността на съществена част от исканите данни е повече от очевидна. А в правилата на комисията няма и дума за подхода в това отношение, независимо че един от членовете ѝ го е поставил по време на първото ѝ заседание. Правилата съдържат само указание за специален ред на третиране на протоколите от закритите заседания. Така, ако има тенденциозно разпространение на информация от събраните файлове, въобще не е ясно какво следва – единственото, което е ясно, е че последствията ще бъдат за дружествата, които са предоставили данните. При липса на ясни правила за боравене с тях ще е трудно и да се търси отговорност дори и в контекста на формално съществуващи механизми в законодателството – нито от депутатите, нито от другите лица, които имат достъп до информационния масив. А отговорността на депутатите и без това по принцип е лимитирана по конституция.

Оттук до манипулираното и избирателно изтичане на информация - например във връзка с избори, в интерес на конкурентни дружества или с оглед обосноваването на по-нататъшни решения – разстоянието също е много малко. Така много лесно в публичното пространство се обособяват и "виновни“ за един или друг аспект от състоянието на енергийния сектор. Обезпечаването на отговорни лица по такива схеми не е някаква новост – още повече, че предстоят и стъпки по либерализация, за която никой все още не е представил официално нито систематизирана схема за реализацията ѝ как точно ще стане, нито какви ще бъдат последиците, а някой трябва да бъде виновен и за това.

И вината май пак ще е в двора на бизнеса - дано не съм прав.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари