За първи път от 2020 г. ВКС допусна юридическа смяна на пола за четирима транссексуални

За първи път от 2020 г. Върховният касационен съд (ВКС) допусна промяна на данните за пола и на имената в актовете за гражданско състояние на транссексуални. Различни състави на Гражданската колегия се произнесоха по първите четири дела, след решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса. Информацията съобщи специализираният сайт lex.bg.

До това се стигна след като за юридическата промяна на пола у нас първо с тълкувателно решение излезе Конституционният съд (КС), след това Гражданската колегия на ВКС, а през март 2026 г. се произнесе и СЕС.

Какво казаха трите съдилища?

През 2021 г. КС прие, че понятието "пол" според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Тогава съда изрично посочи, че юридическа промяна на пола въз основа на самоопределяне е възможна единствено за интерсексуалните (хората, които са родени с неопределени или смесени полови белези).

Стъпвайки на това решение, през 2023 г. ВКС обяви, че законодателството не позволява юридическа смяна на пола. Това тълкувателно дело със задължителен за всички съдилища характер бе взето заради съществуващата дотогава противоречива практика – някои съдилища позволяваха юридическа смяна на пола, а други – не.

С тези две решения - на КС и на ВКС - бе ликвидирана възможността за юридическа смяна на пола. И двете съдилища обаче посочиха, че този проблем може да бъде решен с промяна в законодателството, която трябва да се извърши от парламента.

Действия в тази посока не са предприемани, но състав на ВКС реши да се обърне към съда в Люксембург и той даде задължителен за всички съдилища в България отговор, който на практика отвори пред транссексуалните възможността за юридическа промяна на пола.

СЕС се позовава на разпоредби от Договора за функциониране на Европейския съюз, на Директивата за движение и свободно пребиваване, както и на Хартата на основните права.

В решението се посочва, че те трябва да се тълкуват в смисъл, че "не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка".

На практика от 2020 г., когато беше образувано тълкувателното дело във ВКС, всички дела на транссексуални бяха спрени, а след постановяването му пък молбите бяха отхвърляни и така минаха 6 години до първите решения, с които се разпорежда промяна на данните за пола в актовете за гражданско състояние.

Делото, с което започна всичко

От lex.bg припомнят казуса, от който започна цялата сага с възможността за юридическа промяна на пола в България от 2017 г. Тогава К.М.Х., който е роден като мъж, подава молба до общината в Стара Загора данните за гражданско състояние в акта му за раждане да бъдат променени и там да бъде посочен женски пол. Човекът настоява и за промяна на собственото, бащиното и фамилното му имена, така че да съответстват на женски пол. Общината отхвърля молбата, затова К.М.Х. обжалва, но и районният, и окръжният съд в града не разрешават юридически да промени пола си.

Така през 2020 г. делото му стига до ВКС и доведе първо до искане за постановяване на тълкувателно решение, от там до сезиране на КС, а на финала и до решението на СЕС.

На 22 юли 2026 г. то е едно от четирите разгледани от състави на Гражданската колегия, като по него се произнесоха върховните съдии Мария Иванова, Даниела Стоянова и Яна Вълдобрева. Те първо отговарят на въпроса имат ли физическите лица право да определят собствената си идентичност, включително принадлежността към определен пол. Съобразявайки се с решението на Съда на Европейския съюз, върховните съдии заявяват: "...не може да се постави под съмнение правото на човек да се чувства, живее и се изразява социално, съобразно половата си идентичност, тоест според усещането си за мъж или жена".

Според решението това се отнася до "всички лица, включително трансексуалните, независимо дали желаят или не да започнат лечение за промяна на пола, одобрено от властите".

След това върховните съдии отговарят на въпроса представлява ли неравно третиране отказът на съда да постанови промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.

Отговорът, който дават, е фундаментален и стъпва на основни принципи и права. Те първо посочват, че България е правова държава, в която достойнството на човешката личност е неотменимо и ненакърнимо. "То не е единствено основно право само по себе си, а представлява фундамент на основните права, включително и на правото на зачитане на личния живот според Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Върховенството на правото в България предполага универсално равенство на достойнството на всички човешки същества, включително и на транссексуалните", заявяват те. А после напомнят, че СЕС посочи, че толерирането на дискриминация, основана на разликата между биологичния пол и половата идентичност, би означавало да не се зачита достойнството и свободата, на което има право трансполово лице и които съдът следва да защитава.

След това Иванова, Стоянова и Вълдобрева подчертават, че принципът на равенство в правото на ЕС е висша ценност. "Българският съд е длъжен да приложи изцяло всяка разпоредба от правото на ЕС с директен ефект. Случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение, държавите членки следва да приложат релевантното национално право, но като го тълкуват в светлината на правото на ЕС", пишат те.

И подчертават: "…в българската Конституция и в законите не съществува забрана за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол на транссексуалните, интерсексуалните и другите лица по медицински причини. (...)".

Те заявяват категорично, че правната уредба за трансексуалните лица, за интерсексуалните лица и за другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини, е еднаква.

Върховните съдии твърдят, че да се ограничи прилагането на Конвенцията за защита на правата на човека поради биологичното обяснение на понятието "пол", дадено от Конституцията на България, поради "установени морални и/или религиозни норми и принципи" или поради липсата на детайлна законодателна уредба за юридическа промяна на пола на трансексуалните лица, "без съмнение представлява неравно третиране".

Нещо повече, те изтъкват, че отказът на съда да допусне промяна на пола по молба на транссексуален по тези съображения би имало за последица и отнемане на вече признати права на български граждани – на онези транссексуални, за които вече е допусната промяна в актовете за гражданско състояние в период около 30 години преди обявяването на тълкувателното решение през 2023 г.

Върховните съдии подчертават, че не може да се говори за неравно третиране, когато отказът на съда, е заради отсъствие на състояние на транссексуалност (медицински критерий) и липса на установено сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля (юридически критерий).

С решението си, с което допускат промяна на данните за пола и имената на К.М.Х. след почти 10 години чакане, те се връщат към старата практика на ВКС, която следваше посочените по-горе медицински и юридически критерии.