Последните изследвания на социологическите агенции:

За първи път отиваме на избори след трудни, почти невъзможни прогнози

Четири партии влизат сигурно, неизвестното - колко още ще прескочат бариерата

Сн. БГНЕС

Последните изследвания на социологическите агенции, публикувани в петък, единодушно показват, че в следващия парламент със сигурност ще влязат четири партии. Остават две големи неизвестни - първата - колко от така наречените "малки" партии ще прескочат четирипроцентната бариера. И втората - безспорно ли е лидерството на ГЕРБ.

Прогнозите на всички анализатори са условни - между една и три други "малки" формации може да изпратят свои депутати в 42-то Народно събрание, а разликата между първата и втората политически сили - ГЕРБ и БСП - се колебае според различните изследвания от 9% до половин процент (в рамките на статистическата грешка) - в полза на партията на Борисов - Цветанов.

Социолозите виждат избирателна активност между 55 и 60% или около обичайната за парламентарни избори у нас.

Четирите сигурни в следващия парламент са ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". Агенциите се разминават в процента на подкрепите за тези партии. Оттам нататък вариантите са много, а условностите - още повече.

Според изследването, поръчано от на "ББСС Галъп интернешънъл" и извършено между 23 април и 1 май, разликата между двете водещи формации се е стопила до по-малко от един процент.

Същото твърдят и в последното си проучване от "Сова Харис", резултати от което бяха огласени в четвъртък.

Прогнозите на "Галъп" за дела на партиите от подадените гласове са: ГЕРБ 29-35%, или около 1.1 млн. избиратели плюс/минус 100 хил. гласа, БСП 28-32%, или около 1.05 млн. ± 100 хил., ДПС 10-12%, или около 385 хил. ± 25 хил., "Атака" 7-9%, или около 280 хил. ± 25 хил., "Движение България на гражданите" 3-5%, или около 140 хил. ± 25 хиляди гласа.

Изследването на "Галъп" показва, че доверието в бившия министър-председател Бойко Борисов е 27% в началото на май - колкото и месец по-рано, а Сергей Станишев е одобряван от 28% или с 3% повече от миналия месец.

"Емпиричните данни ни дават основание да очакваме около 3.5 милиона българи да гласуват предстоящата неделя", коментират социолозите от "Галъп" Андрей Райчев и Кънчо Стойчев пред в. "Преса", който е поръчител на изследването.

"Така основният въпрос на предстоящите избори ще е активността на т.нар. мек електорат на ГЕРБ. Твърдият е около милион, което задава вероятния минимум", обясняват социолозите и уточняват, че регистрират още близо 300 хиляди души, които имат симпатии към партията на Борисов, но не са сигурни дали ще упражнят правото си на глас.

"Процесът на мобилизация на електората на БСП е видим и тази партия е в кондиция да защити традиционния си максимум от един милион гласа", твърдят авторите. Според тях БСП има потенциал за победа на изборите, но тя зависи не само от мекия електорат на бившите управляващи, но и от броя на хората, които ще гласуват за социалистите, само за да свалят ГЕРБ.

ДПС е с традиционно стабилно присъствие, което му гарантира участие в следващия парламент с обичайната му позиция на "бронзов медалист".

"Атака" бележи отчетлив ръст след началото на протестите, което я прави сигурен участник в новото Народно събрание, макар и не със заявената от Сидеров големина на парламентарната им група, казват социолозите от Галъп".

"Движение България на гражданите" има потенциал да влезе в парламента, но това ще изисква сериозна мобилизация на симпатизантите му", отбелязват авторите на изследването.

Според проучването на агенция "Медиана", публикувано в "Труд" и извършено между 6 и 8 май сред 1000 души с директни анкети, ако изборите са днес, ГЕРБ получава 32% от гласовете в урните, "Коалиция за България" - 31.5 на сто, ДПС - 11.6%, "Атака" - 8%.

Партията на Меглена Кунева е на границата на влизането в парламента с 4% от гласовете.

Прогнозите са при 3.3 млн. гласували или в същата рамка на активност 55-60%.

Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) дава значително по-голяма разлика между първата и втората политическа сила - близо 9%. При избирателна активност от около 55% за ГЕРБ биха гласували 34% (статистическата грешка е плюс/минус 2.9), за Коалиция за България - 25% (плюс/минус 2.7), ДПС - 13% (плюс/минус 2.1), "Атака" - 9% (плюс минус 1.8).

19% от обявилите, че ще гласуват, смятат да дадат гласа си за други партии, коментира пред БНР директорът на държавния център Лидия Йорданова.

Именно тук са равните възможности на четири от по-малките партии да прескочат изборната бариера от 4%. Тя ги изброи, като уточни, че за нито една от тях няма данни да са с по-големи шансове от другите: Национален фронт за спасение на България (с лидер собственикът на телевизия СКАТ Валери Симеонов), РЗС с лидер Яне Янев, Коалиция ДСБ - БДФ, и партията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите".

При това положение неизвестната е дали следващият парламент ще е от четири партии, или от пет до седем партии, каза Лидия Йорданова.

В четвъртък изследването на "Алфа Рисърч", извършено между 7 и 8 май по поръчка на "Дневник", показа същите изводи като останалите социологически агенции. Четири сигурни партии и една почти сигурна ще влязат в 42-то Народно събрание, казаха от агенцията, като цитираха резултатите от сондажа, направен на 7-8 май сред представителна извадка от пълнолетното население.

Според данните на социолозите в следващия парламент със сигурност място ще намерят ГЕРБ с подкрепа от 33%, изчислени на база гласуващи, БСП с 28%, ДПС с 10% и "Атака" със 7.5%. Почти сигурно е влизането в парламента на партията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите" с 4 на сто.

Пет други партии - ДСБ, НФСБ, СДС, РЗС, ВМРО - събират между 2 и 2.7% от действителните гласове, посочиха още от "Алфа Рисърч". При определено стечение на обстоятелствата – ниска избирателна активност и силна мобилизация те биха могли да се доближат до чертата и да поднесат изненада, въпреки че към момента този сценарий е по-малко вероятен, коментираха от агенцията.

Агенция "Скала" смята, че да се правят прогнози с висока степен на сигурност, е изключително трудно, което поставя страната за първи път от 23 години в ситуацията в навечерието на изборите победителят и броят на партиите в следващия парламент да са неясни.

Според агенцията, чието изследване е проведено в периода 2-6 май по поръчка на Агенция ПИК, избирателната активност ще е около и малко над 60%, като се е повишила спрямо изследванията ѝ през март и април. Хората, които са решили как да гласуват, са около 75-80% от изявилите нагласа да се явят пред урните. Колебаещите кого да подкрепят са около 700 хиляди души при заявили, че ще гласуват, около 3.8 млн. души.

Прогнозата на "Скала" е следната: ГЕРБ - 28-32%, БСП - 28-32%, ДПС - 11-13%, "Атака" - 8-10%, "Движение България на гражданите" - 4-6%, ДСБ - 3-5%, НФСБ - 3-4%, РЗС - 2-4%, СДС - 2-4%, Нова алтернатива (с лидер Николай Цонев) - 1-3%, ВМРО-БНД - 1-2%, Център – Свобода и достойнство (НДСВ и Народна партия Свобода и достойнство с лидер Касим Дал) - 1-2%, всички други - до 1%.

"Все някоя от тези партии ще "излезе” извън посочените интервали. Затова е добре хората да гласуват съобразно своите предпочитания, без да се влияят от множеството проучвания и прогнози", препоръчва Цветозар Томов от "Скала".

"Според мен, най-вероятно е да бъде 6-партиен. Но партиите в него могат да бъдат и 7, и 5, и дори 4. От това ще зависи и броя на депутатските мандати за водещите партии. Изглежда обаче много слабо вероятно партията победител да вземе повече от 90 мандата. За съставянето на правителство ще ѝ е нужна подкрепа минимум на още две парламентарно представени партии", посочва Томов пред ПИК.

"Уникалното на ситуацията е, че за пръв път в новата ни история след 1990 година не може да се посочи предстоящият победител в парламентарни избори. Досега каквито и други грешки в прогнозите да са били допускани, победителят винаги е бил ясен още преди изборния ден", заключва Томов.

Споделяне
Още от Избори 2013