За пазарите няма значение дали България ще е в ЕС 2007 или година по-късно

Г-н Робъртсън, има ли значение за финансовите пазари дали България ще се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., или това може да се забави?

Винаги се е знаело, че има възможност членството на България в Европейския съюз евентуално да се забави с една година, отчасти заради Румъния. Но това няма голямо значение и причината е, че ЕС ще налива пари в България.

Дългосрочната политическа и икономическа стабилност на страната е защитена от перспективата за членство в ЕС. Няма почти никакво значение дали това ще се случи през 2007 или 2008 година. Най-важното е, че България ще се присъедини към ЕС. Само по себе си това е най-важният фактор.

Второ, за пазара е важно да има рестриктивна финансова политика, като се има предвид големия дефицит по текущата сметка, който е основният фактор, предизвикващ загриженост в дългосрочен план.

В България се предлагат идеи за намаляване на данъците и на държавната регулация на бизнеса, за да постигне страната ни това, което направи Ирландия. Вие подкрепяте ли подобни идеи?

Не съм сигурен, че ниските данъци задължително са свързани с висок растеж, това е много трудно да се докаже. Ирландия показа какво може да постигне една малка страна в рамките на Европейския съюз. А България вече постигна много успехи, включително бързия растеж и става привлекателно място за преки чуждестранни инвестиции. В дългосрочен план едната възможност са ниските данъци, това е така. Но наличието на добра среда за бизнеса, борбата с корупцията, опростената правна рамка също са важни фактори.

Изглежда ли, че това се случва - че правителството разбира тези неща и работи, за да ги постигне?

В привличането на преки чуждестранни инвестиции България е постигнала много по-голям успех, отколкото други страни. Мисля, че и сегашното, и предишното правителство, разбраха какво искат преките чужди инвеститори.

А що се отнася до действията на правителството да продължи притока на инвестициите в страната?

В България има приватизация - на банките, сега и на електроразпределителните дружества. Това е най-лесният начин за привличане на преки чуждестранни инвестиции.

По-трудно е привличането на производствени инвестиции на зелено - компании, които идват да създадат предприятия в България и след това да изнасят за останалата част на Европа. Голяма част от преките чуждестранни инвестиции в България са финансови или в сферата на услугите, като например телекомуникационните компании. Те не носят задължително приходи от износ. Рискът е в дългосрочен план износът от България да не нарасне достатъчно. Това е областта, в която може би трябва да настъпят подобрения.

Какво трябва да направи правителството?

Според мен на правителството не му е лесно. Проблемите на България в това отношение са, първо, географското разположение на страната. По-привлекателно е да бъде отворено предприятие в Централна Европа - например в Словакия или Унгария, заради близостта им до ключови пазари като Австрия, Германия или Италия. Някои от тези пречки обективно не могат да бъдат отстранени от българското правителство.

От друга страна, от полза е гарантирането на макроикономическа стабилност в дългосрочен план.

Другата ключова за преките чуждестранни инвеститори област е добрата инфраструктура. Добра пътна мрежа, добри пристанища, от които да изнасят продукцията си. Тук правителството влага средства, а вече помага и ЕС. Подобряването на транспортната инфраструктура е едно от най-важните неща, които една страна може да направи - железници, пътища, пристанища, летища. Колкото по-лесно е на един производител да транспортира стоките си, толкова по-голяма е вероятността преки чужди инвеститори да създадат нови предприятия.

Бизнесклиматът в България благоприятен ли е за чуждите инвеститори?

Мисля, че има подобрения. Корупцията по-малко се сочи като толкова голям проблем, колкото през 90-те години на миналия век. Това помага. Имате водещи министри, които добре знаят от какво се нуждаят чуждестранните компании. Имате финансова стабилност, ниски лихви. Има усещането, че България се интересува от привличането на преки чуждестранни инвестиции. Но дали тези инвеститори ще изберат България в сравнение със Словакия, която също проявява интерес към тяхното привличане, или Естония, или Литва... Това са трудности, на които правителството не може да намери лесно решение.

Как според вас ще реагират пазарите с приближаването на 2007 година, когато България ще става все по-подготвена да се присъедини към ЕС?

Те вече реагираха. И ще дам пример с лихвите по външния дълг. През 2000-та година лихвите, които правителството трябваше да плаща на инвеститорите за външния дълг, бяха 10 или 11%, което е с около 6 - 7 процента над нивата на Германия. Днес те са с по-малко от 1% над нивата на Германия. Това, което пазарът показва, е че България вече е почти толкова стабилна като кредитополучател, колкото Германия. Не може да стане по-добре, не може да стане много по-добре.