За пет години: От "герои" до "съучастници" на трафикантите

Как се промени имиджът на организациите, спасяващи мигранти в Средиземно море

За пет години: От "герои" до "съучастници" на трафикантите

Приключи одисеята на хуманитарните кораби "Оупън армс" и "Оушън вайкинг". За пет години спасителни операции в Средиземно море неправителствените организации смениха имиджа си от безобидни луди до герои, а сега понякога ги смятат за съучастници на трафикантите.

На 26 август 2014 г. от Малта потегля първият невоенен кораб, който ще спасява мигранти край бреговете на Либия.

Инициативата е на италианско-американското семейство милионери Кристофър и Реджина Катрамбоун. Вдъхновени от послание на папа Франциск срещу безразличието към мигрантите, те основават хуманитарната организация МОАС (Migrant Offshore Aid Station, MOAS).

Базираната в Малта организация купува и преустройства 40-метровия бивш риболовен кораб "Феникс". Оборудван с дронове, корабът започва операции под командването на бивш капитан от малтийския военноморски флот.

По това време операцията "Маре нострум" е в разгара си и "Феникс" бледнее сред армадата кораби на италианския флот. За два месеца мисии обаче той участва в спасяването на 3000 души. Особено след като през есента на 2014 г. Италия се отказва от операцията "Маре нострум", разкритикувана от европейските ѝ партньори като "мост към Европа".

През зимата МОАС набира средства, за да продължи мисията си напролет, а организацията "Лекари без граници" се подготвя да се присъедини с корабите "Дигнити 1" и "Бурбон Аргос".

При две корабокрушения през април 2015 г. загиват над 1200 души и Европейският съюз активизира операциите си в морето с толкова значителен брой кораби, колкото и при "Маре нострум".

По същото време испански и германски доброволци посещават гръцките острови, където прииждат все повече бежанци. Там се създават малки неправителствени организации, които следващата година се преместват по крайбрежието на Либия.

Алан Курди

След публикуването на снимките на мъртвото момченце Алан Курди на турски плаж през септември 2015 г. заваляха дарения.

В резултат на тази мобилизация 2016 г. беше годината апогей за неправителствените организации.

Спасителни мисии започна корабът "Аквариус" на "Ес О Ес Медитеране" и "Лекари без граници", "Лекари без граници" нае също кораба "ВОС Прудънс" с огромната му палуба, на която се събират хиляда души. "Проактива Оупън армс", "Сий уоч", "Юген ретет", "Сейв дъ чилдрен" също предприемат спасителни мисии.

Според доклад на италианската брегова охрана, която съгласува всички операции, 25 процента от спасените през 2016 г. 180 000 мигранти, са спасени от неправителствени организации. През 2017 г. този дял нараства на 40 процента.

През пролетта на 2017 г. обаче се заражда съмнение. В изявления прокурорът на Катания Кармело Дзукаро все по-често говори за връзки между трафикантите на мигранти и някои неправителствени организации. Част от политическата класа също се включва, атакувайки яростно тези "съучастници".

Въпреки че оттогава се водиха много разследвания и няколко кораба бяха секвестирани, при нито едно от тях не се стигна до присъда.

Вътрешният министър левоцентрист Марко Минити наложи на неправителствените организации "етичен кодекс", въпреки че в крайна сметка операциите продължиха, както преди.

Истинският поврат настъпва през лятото на 2017 г., когато спорните договорености, сключени от Минити с либийските власти, водят до рязък спад в броя на мигрантите, тръгващи от Либия.

Изправени пред продължителни периоди на бездействие и все повече заплахи от страна на либийската брегова охрана, "Лекари без граници" и "Сейв дъ чилдрен" прекратиха операциите си, а МОАС се насочи към рохингите в Бангладеш.

В морето остават само "Аквариус" и организациите "Проактива Оупън армс" и "Сий уоч" (която купува "Дигнити 1 " от "Лекари без граници") и "Сий ай", към които се присъединява италианската лява организация "Медитеранеа".

През юни 2018 г. дейността им придоби откровено войнствен характер.

От една страна, създаването на либийска Зона за издирване и спасяване (SAR) ги принуждава да действат на сляпо, тъй като италианската брегова охрана вече е длъжна да препраща сигналите за помощ по-скоро към Триполи, отколкото към неправителствените организации.

От друга, идването на власт в Рим на Матео Салвини затваря за тях пристанищата на Италия и ги принуждава да кръжат в морето, докато се намери дипломатическо решение при всяко спасяване.

От лятото на 2014 г. неправителствените организации са спасили 120 000 души от общо 500 000 пристигнали на италианския бряг, сочи статистиката на бреговата охрана и вътрешното министерство.

Въпреки усилията им за пет години край бреговете на Либия са загинали или изчезнали близо 13 500 мигранти, показват данни на Международната организация по миграцията (МОМ).

По БТА

Още по темата
Още от Европа

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?