За плацентата и начините на (зло)употреба

Преди години бях в Оксфорд с група приятели. Когато наближихме Тринити Колидж, единият приятел измъкна от джоба си нещо странно и го хвърли небрежно покрай една сграда. “Пъпната връв на племенничката”, каза ми той. Ако някой англичанин ни беше забелязал, сигурно щеше да е точно толкова шокиран от необичайното подхвърляне на този медицински отпадък посред един от най-престижните университетски центрове, колкото са всички читатели и зрители, които в последните дни коментират плацентата и начинът ѝ на употреба.

След нападението в “Шейново” интернет пространството беше залято от толкова много конспиративни теории за хора, ядящи плацента; болници, тайно търгуващи с нея и десетки шокиращи рецепти за употреба, че повечето хора съвсем забравиха за пребитата и унизена лекарка и нейния насилник. Реакцията за пореден път демонстрира, че хората имат изключително ниска здравна култура, информират се от безброй недостоверни източници и са готови да правят генерални заключения от един случай, който е ярка демонстрация на сериозна човешка патология.

Агресията срещу лекари (и срещу който е да било) трябва да се наказва и няма нито една причина, оправдаваща подобен акт на насилие.

Тази последваща дискусия доказа, че е необходимо пациентите да бъдат информирани за правата, правилата и възможностите си.

Защо плацентата не се предоставя на семейството?

В България има действащ Закон за управление на отпадъците, съобразен с няколко директиви на ЕС, както и няколко наредби, които го допълват, включително и специален подзаконов нормативен акт, уреждащ статута на отпадъците на лечебните и здравни заведения. Искаме ли или не, плацентата спада към т.нар. “опасни отпадъци”, от групата на биологичните такива, които могат да доведат до пренасяне на инфекции (вируси например) и затова се изисква тяхното обезвреждане, транспортиране и унищожаване по определен ред.

Дори в държави като САЩ, където е модерно консумирането на таблетки, приготвени от плацентата на жената, тя се предава на лицензирани фирми, които я обработват (т.е това не става в домашни условия). Тези фирми изискват от бъдещите майки предварителна регистрация и предоставяне на доказателства, че не страдат от определени заболявания- ХИВ, хепатит, херпес, хламидия, сифилис, лаймска болест.

Федералният център на контрол на заболяванията (CDC) информира обаче, че все още няма стандарти за приготвянето на такива хранителни добавки, поради което миналия месец центърът публикува доклад за предполагаема инфекция на новородено, причинена от вид стрептокок, съдържащ се в приеманите от майката капсули.

В някои държави плацентата се дава на родителите за ритуали

В някои държави болниците могат да предадат на родителите плацентата след като се уверят, че раждащата жена не е носител на потенциално опасни вируси и бактерии, които могат да се разпространят чрез нея.

Обикновено тези родители държат да изпълнят някакъв ритуал (заравят плацентата под дърво и засаждат ново дърво), като той не е нито повече, нито по-малко странен от хвърлянето на пъпа пред Двореца на Дожите във Венеция или Сорбоната в Париж. Подобен акт не би представлявал и риск за общественото здраве по принцип.

Приложение и в пластичната хирургия

Отделни части от плацентата се използват в пластичната хирургия, особено при лечение на изгаряния или труднозаздравяващи рани. В САЩ има фирми, които организират съхранението и транспортирането на плацентата, като условията са жената да е здрава и раждането да е извършено с цезарово сечение.

В България също могат да се предоставят тъкани и клетки по реда на Закона за трансплантации на органи, тъкани и клетки, но само безвъзмездно, след нотариално заверено писмено съгласие и при условие, че не представлява опасност за живота на донора.

Няма данни обаче подобни дейности като тези в САЩ да се предлагат или осъществяват на наша територия.

Какво се случва с частите от тялото ми, отстранени при престоя ми в болница?

Всъщност стриктно погледнато, ако пъпната връв се е отделила от новороденото преди изписването му, медицинският персонал не би следвало да я предава на родителите, защото и тя влиза в дефиницията за опасен отпадък.

Несъмнено обаче всяко предоставяне на части от тялото на трети лица извън предвидения ред (лицензирана фирма за превоз на опасни отпадъци например), представлява нарушение на законите и подлежи на санкция.

Както вече беше обяснено по-горе, различни органи и тъкани или части от тях, премахнати по време на операция или друг вид диагностично-лечебна дейност, подлежат на унищожаване по определен ред. Изключение се допуска в случаите, когато се извършва хистологичен анализ, необходим за поставяне на диагноза, както и в случаите, когато се извършват научни изследвания.

В случаите, когато се изготвят препарати за извършване на хистологична диагностика, последните се съхраняват по определен ред в лечебното заведение и могат да бъдат ревизирани по искане на пациента, включително да бъдат предоставени по негово искане на друго лечебно заведение или посочен от него лекар за второ мнение, на каквото всеки пациент има право.

Научните изследвания са регламентирани в Закона за здравето и се извършват само ако не противоречат на закона или на медицинската етика; ако са безопасни; имат научни ползи и не създават риск за здравето и живота на изследваното лице. Такива могат да бъдат допълнителни анализи на части от органи или тъкани във връзка с въздействието на дадени вещества; изследване на определени видове заболявания, тяхното въздействие върху даден орган, ефект от провеждано лечение и други.

Научни изследвания не могат да бъдат извършвани без пациентът да е предоставил изрично писмено информирано съгласие за целта. Те се разрешават от етичните комисии на лечебните заведения, регистрират се и се извършват по определени протоколи. На практика тази уредба изключва възможността някой да извършва такива дейности анонимно и тайно, особено в лечебни и здравни заведения. Още по-малко пък е възможно да се пренасят плаценти и други части от тялото на човек, за да бъдат използвани в козметичната индустрия например, защото това би изисквало специален начин на съхранение и транспортиране, каквото не може да остане незабелязано. Освен това европейското законодателство забранява производството и продажбата на козметика, съдържаща човешки биологични елементи.

И накрая никак не е маловажно да се отбележи:

Недопустимият случай в болница “Шейново” стана причина и за много други коментари извън начина на употреба на биологичните медицински отпадъци, които нямат връзка с поведението на един оскотял човек, посегнал на една жена.

Стигна се до абсурдни дискусии за това трябва ли бащите да присъстват на раждането на децата си - нещо, което по света дори не се обсъжда.

Написа се и доста по въпроса дали водното раждане, отложеното клампиране на пъпна връв и ранен контакт майка-бебе не са някакви прищявки на луди хора, които между две кърмения пият шейк от плацента с банан. Смесването на един недопустим акт на агресия с дискусията за осигуряване на съвременна грижа за бременните и раждащите жени не е полезно никому.

Време е да върнем диалога обратно в нормалността.

* Мария Шаркова е адвокат, специалист по медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения. Специализирала е Обществено здраве, медицинско право и здравни политики по програма Фулбрайт–Хюбърт Хъмфри, в Emory University, САЩ, била е стажант в Правната програма на Центъра за контрол и превенция на заболяванията и поддържа блог с авторски публикации.