Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

За повечето младежи стандартът на живот е по-важен от образованието

Юрист, лекар, IT-специалист и преподавател са сред най-желаните професии

45 коментара
За повечето младежи стандартът на живот е по-важен от образованието

Повече от половината млади хора у нас поставят като приоритет стандарта си на живот пред образованието, а най-предпочитани от младите хора са професиите юрист, лекар и IT-специалист. Това сочат резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ "Българската младеж 2013", оповестени във вторник.

 

Изненадващо през тази година сред предпочитаните от младите професии се нарежда и тази на преподавателя, което според агенцията е нетипично за годините на прехода. Според екипа, правил проучването увеличаването на престижа на професията на преподавателя е индикатор за положителна промяна в ценностната система на младите хора.

 

В същото време обаче над половината от участвалите в изследването (57%) дават приоритет на стандарта си на живот пред образованието си.

 

Това в по-голяма степен се отнася за мъжете, за хората на възраст от 25 до 35 години, за жителите на малките градове и селата, както и за младежите от етническите малцинства.

 

Стандартът на живот, а не образованието, е по-важен и за хората, които в момента са без работа, за невладеещите чужди езици и за младите хора, които вече имат деца. Това според НЦИОМ означава, че безработицата не е стимул за повишаване на квалификацията.

 

За други 43% е по-важно да получат възможно най-доброто образование. Това мнение се споделя предимно от жените, от хората на възраст между 15 и 25 години, студентите и на жителите на големите градове.

 

От интервюираните млади хора 46 на сто заявяват, че са плащали за частни уроци. Сравнителният анализ на резултатите от проведеното изследване на НЦИОМ през 2013 г. с данните от 2010 г. показва, че въпреки промените в образователната система, относителният дял на младите хора, които са плащали за частни уроци, се повишава макар и незначително (от 41% през 2010 година на 46% през 2013 година).

 

Липсата на работа и перспектива са основните мотиви за емиграция

 

При никакви обстоятелства не биха напуснали България 45 процента от анкетираните. По-често това е позицията на хората с висше образование (56% от тях), на хората на възраст между 30 и 35 години (56% от тях), на живеещите в София (52% от тях), на заетите в държавния сектор (58% от тях) и на семейните (53% от тях). Според агенцията може да се направи извод, че това са млади хора, които са устроили успешно живота си в страната.

 

Малко по-нисък дял – 43% от младежите, заявяват намерение временно да напуснат България. По-често това възнамеряват да направят най-младите на възраст между 15 и 18 години, жителите на селата, представителите на етническите малцинства, ниско образованите и безработните.

 

Намерение да останат да живеят в чужбина завинаги заявяват 12% от участвалите в изследването. По-често това са млади на възраст до 18 години, ниско образовани, безработни и необвързани.

 

Възнамеряващите временно или постоянно да напуснат България най-често посочват като причини ниския жизнен стандарт, безработицата и липсата на перспектива.

 

Мизерията и бедността са повод за емиграция на 48% от анкетираните. Тази причина за напускане на страната се посочва основно от високообразованите, хората на възраст между 25 и 35 години и живеещите извън столицата.

 

Високата безработица в страната се посочва като причина за емиграция от 35%, по-често тази причина посочват младежите на възраст между 19 и 25 години и жителите на малките градове и селата, представителите на етническите малцинства и ниско образованите.

 

Липсата на перспектива за младите хора в България е посочена от 13%, основно младежи между 15 и 18 години, жители на областните градове и висшисти.

 

Обучението е причина за заминаване зад граница за 12% от попитаните. Основно това са ученици и столичани. Заради липсата на законност и правов ред у нас биха напуснали страната 5% от анкетираните.

 

Повече забавления навън

 

Според изследването се увеличава делът на младите хора, които през свободното си време търсят развлечения извън дома си. С 8% за последните три години нараства делът на младите, които в свободното време излизат с приятели навън. Лек ръст отбелязва и ходенето на гости, на кино, на театър, на изложби и музеи.

 

Според изследването 45% от младежите излизат с приятели навън всеки ден, а други 32% правят това два три пъти седмично.

 

Едва 6% от участвалите в изследването млади българи твърдят, че почти не излизат навън с приятели. Това са предимно младежи от етническите малцинства, както и безработни млади хора. Семейните млади хора, както и имащите деца излизат между два и три пъти по-рядко с приятели в сравнение с младежите без семейни ангажименти.

 

От 2010 година до 2013 година делът на младите хора, които сърфират в Интернет се е увеличил от 55% на 66%.

 

Употребата на тютюневи изделия се е превърнала в навик за половината от младите хора между 15 и 35-годишна възраст. Мъжете по-често от жените попадат сред категорията на пушачите (54% към 46%). Относителният дял на пушачите нараства с увеличаването на възрастта.

 

Чалгата остава най-слушана музика, но феновете ѝ намаляват

 

Поп-фолкът остава най-слушаната музика сред младежите, но за последните осем години делът на хората, които я слушат, е намалял с 13% (от 54% на 41%). Докато през 2005 година на второ място е била българската поп музика, слушана от 35% от младите хора, то днес на второ място е рок музиката, слушана от 25% от младежите. Рок-аудиторията за последните осем години набъбва с 5% и сега възлиза на една четвърт от младите хора между 15 и 35 години.

 

Намалява делът на младежите, които слушат българска народна музика – от 19% през 2005 година на 6% през 2013 година. Като цяло, прави впечатление обаче, тенденцията към разнообразяване на младежките музикални вкусове през последните години.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

45 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #45

    До №37 от №35. Реадвам се, че сте разбрали за какво става дума. За сега сте само един. Всичко останало е следствие а това е причината. Успех!

  2. Анонимен
    #44

    Семейното проучване на НЦИОМ гарантира също така и семейно крадене на пари от държавата от неговите социолози начело с онази, крадливата им началничка от ГЕРБ, работеща също така на семейна основа

  3. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #43
  4. Анонимен
    #42

    Хахаха Значи най-предпочитани от младите хора са професиите юрист, лекар и IT-специалист и за ТЯХ НЕ ТРЯБВА ДИПЛОМА, така ли. Егати крадливите проучвани яна крадците от НЦИОМ

  5. Анонимен
    #41

    Семейното проучване на НЦИОМ гарантира също така и семейно крадене на пари от държавата от неговите социолози начело с онази, крадливата им началничка от ГЕРБ, работеща също така на семейна основа

  6. Анонимен
    #40

    Възмутена съм от това уж изследване.Първо, стандартът на живот се определя от знанията и усилията,които си вложил и влагаш.-така е в нормалните страни.Второ,няма значение дали си с висше или някакво специално образование-работиш,учиш,усъвършенстваш се и така-получаваш заслуженото от теб.Трето,само тук се дават акъли-глупави,разбира се,че трябва първо да имаш висок стандарт на живота,а другото не е важно.Е,как става тази работа?На каква база ще имаш висок стандарг,освен ако не се занимаваш с незаконни

  7. Анонимен
    #39

    Няма лошо да поставиш стандарта на живот пред висшето образование. Висшето не е задължително, а и какво ще правим със свръхпроизводство на висшисти?! Проблемът е КАК смятат да си издокарат мечтания стандарт БЕЗ ДА РАБОТЯТ? А също, КАК ДЕФИНИРАТ ПО-ВИСОК СТАНДАРТ НА ЖИВОТ: с желание да пътуват повече и да видят света, или с желанието за кебаче, ракийка, чалга и повечко секс? Такива хора лесно се превръщат в безволевите клакьори на всякакви политически формации и за 20-30 лева биват впрегнат за всякакви бесни акции! "В същото време обаче над половината от участвалите в изследването (57%) дават приоритет на стандарта си на живот пред образованието си."

  8. Анонимен
    #38

    Първият път като се връщах от Щатите ми направи впечатление едно нещо. Чакащите българи, повечето баби, на американското летище изглеждаха като състоятелни американки най-малко от горната средна класа, възпитани, културни и добре облечени. В Германия чакаха някакви тъмни балкански субекти, деца вилнееха, плющяха шамари. Усещаше се миризма на немити тела. Тази миризма остана и в самолета. Стара и нова емиграция.

  9. Анонимен
    #37

    35: защо ли си толкова прав (за съжаление)?

  10. Анонимен
    #36

    Юристи, лекари и IT-специалисти, които никак не държат да са образовани, искат големи заплати, слушат чалга и гласуват за бате Бойко. Направо ми идва да се кача на масата до компютъра и да защракам с пръсти.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.