За "приятелския огън", опитите за превръщане на президентската кампания в несъбитие. След избора на Трайчо Трайков

Илиан Василев, сн: БГНЕС

"Приятелският" огън чрез тролове срещу Трайчо Трайков вече е открит и то по всички фронтове. Включително във форумите - приписват му сделката за Булгартабак /действително, ако се разговори ще стане интересно, но не вярвам да го искат/, за енергийните проекти и всички други грехове на първото правителство на Борисов.

Нека да го кажа "право куме в очи", тъй като вярвам, че в ГЕРБ има сериозни политици. Тази линия е глупава и потенциално самоубийствена. Ако Трайков направи център на своята кампания съдебната реформа и най-вече грандкорупцията - текущите далавери и сделките по БТК, горивата, КТБ, да не говорим в енергетиката („Белене“ и „Южен поток“) - като основна заплаха за националната сигурност (това е свръхпрезидентска тема, защото подкопава държавността), на много хора ще им стане твърде горещо, да не кажа жежко и тогава никакви тролове не могат да помогнат.

Аз съм скептичен, че зададения от самият Трайков конструктивен тон в отношенията с ГЕРБ - на който настояват участвуващите в управляващите в коалицията министри от РБ - ще бъде посрещнат със същото от ГЕРБ. Не говоря за хората от ГЕРБ, които си взаимодействат с РБ на повече или по-малко постоянна основа - в правителството или в парламента, а за кръга около парламентарната група - за партийците и политиците, които от време на време се изживяват като информационни войници. Не е проблем на нито една друга партия или обществена група, че ГЕРБ отложиха до последно обявяването на кандидата и дотогава ще гледат нервно мача от трибуните. Конкуренцията в дясно може да се окаже много по-здравословна за демокрацията у нас, включително чрез ангажирането на избиратели, които не биха гласували за ГЕРБ или други партии.

Особено, ако се осъзнае, че изборът за президент е съдбовен за страната, тъй като, както каза и президентът Плевнелиев, нараства броят на политиците, които започват да се чувстват неудобно с членството ни в ЕС и НАТО, тъй като от една страна евросубсидиите ще бъдат спрени /далаверата отпада/, а ограниченията и ценностните бариери на евроатлантическата ни принадлежност им пречат да реализират "сделки" извън европейските стандарти на Изток.

Въпреки че на повърхността почти всички политически сили се изкарват евроатлантици, за по-голяма част от тях, това не е по-вътрешно убеждение, а конюнктурен компромис, който може, ако не да бъде директно конфронтиран, то тихо размит в приказки за "демилитаризация" на Черно море, докато Русия го напълни с войски и въоръжения на непознати дори по стандартите на Студената война равнища, или за несолидарния Евросъюз и добрия Ердоган. Прилагателните постепенно могат да изядат съществителните във външната геополитическа ориентация.

От сега до 2 октомври ще бъдем свидетели на запълване на медийното пространство с всякакви махленски кавги, реалити формати /ВИП и по-нагоре/, "разследваща журналистика и неновини - кой открадна компотите на баба?/, шоу програми - за да разводнят и превърнат в несъбитие кампанията. Това е стратегията - правителството ще се включи със своята писта от ПР и антикампанийни елементи - от страха от бежанците до страха от „война на нашата територия“.

Издигането на кандидатурата на Трайков свърши и още една свръхполезна работа - силно намали възможността ГЕРБ да посочи "обединителна" кандидатура, която да импонира и на леви, и на националисти, и на ДПС или ДОСТ - такива фигури, които наричам "тънки" атлантисти - толкова тънки, че като го разгледаш отблизо си личи свързаността с евразийството - с руски енергийни компании, корупционни схеми и т.н..

Представете си какво става с десните избиратели, ако посочат Маргарита Попова за кандидат на ГЕРБ - нали тя също е "техен" министър, техен човек? Как мислите, дали Трайчо няма да спечели срещу подобен кандидат?

Така че изборът му е напълно логичен, потенциално печеливш /в различните варианти на разбиране на успеха/ и ще допринесе за гарантиране на евроатлантическата ориентация на страната.

България има нужда от пълноценна кампания, с участието на всички гледни точки, интензивна и съдържателна дискусия, която да разкрие и тъмните ъгли и механизмите за пленяване на институциите, които ни пречат да вървим напред. ГЕРБ няма кого да вини освен себе си, ако утре в публичното пространство започнат да текат дебати между Трайков, Радев, Каракачанов, Дончева и мястото за техния кандидат е празно.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?