За професионалното достойнство на журналистическата гилдия

В днешния си брой вестник "Труд" публикува на втора и трета страница в малки, сбити карета, право на отговор на Гроздан Караджов, изпълнителен директор на фондация "Демокрация". То е озаглавено "Майкъл Чорни НЕ е собственик на "Ромент трейдинг". Съпроводено е с две факсимилета от документи на кипърското Министерство на търговията, индустрията и туризма. От тях става ясно, че "Ромент трейдинг" ООД е 100% собственост на друга кипърска фирма - Интердилея Номинис", а тя от своя страна е собственост на кипърските граждани Георг Пападопулос- 90%, и на Ления Пападопулос -10%. Фирмата е тяхна собственост от 30.11. 2000г. От документите става ясно, че лице на име Майкъл Чорни не фигурира в структурата на собствеността на "Ромент трейдинг".

Едно от основните твърдения на израелския бизнесмен, както и на по-голямата част от авторските коментари в "Труд" акцентираха върху твърдението, че фирмата е на Чорни. Той даже се закани да докаже това в съда. Днес документираното опровержение на този факт е на лице. След него още по-трудно ще стане доказването и на другото твърдение на Чорни и "Труд", че Иван Костов е взел пари от бизнесмена. Досега не е приведено нито едно доказателство в подкрепа на тази теза.

Нещата, които знаем със сигурност до момента са, че през 2001 г. фирмата "Ромент трейдинг", чиито собственици са ясни, е превела на фондация "Демокрация" близо 200 000 долара, които са заприходени, осчетоводени и върху тях са платени дължимите данъци. Средствата са разходвани за целите на фондацията, като разходването им е описано подробно. Всичко останало са твърдения на един изгонен от две български правителства бизнесмен, които бяха безкритично тиражирани и придружени с огромни заглавия във в. "Труд".

Заглавията бяха развити в "убийствени" коментари, а всичко това бе организирано в тримесечна пропагандна кампания срещу бившия министър-председател на България. Пак ще кажа - без нито едно пряко доказателство.

Въпросът днес е, защо колегите от "Труд" не пуснаха опровержението на Гроздан Караджов с огромно заглавие на първа страница. Придружено със снимки и опростени рисувани схеми, от които да стане ясно, че "Ромент трейдинг" НЕ Е на Майкъл Чорни. Все пак това е въпрос на професионално достойнство.

И още няколко въпроса. Ще се върне ли Надежда Михайлова в УС на фондация "Демокрация", от който панически избяга, веднага след клеветите на Чорни? Ще се извини ли Едвин Сугарев, който призоваваше Костов да се оттегли от политиката? Ще излезе ли ръководството на СДС с официално становище по повод оклеветяването на своя съпартиец и бивш премиер на България? Какво ще кажат и всички, които побързаха да се упражнят в публично злословие срещу Костов? Още много въпроси могат да бъдат зададени. Само Кеворкян няма смисъл да питаме за нищо. Във "Всяка неделя" иде реч за заболяване. Човекът дотам е обсебен от увлечението и възхищението си по Костов, че фантазира на глас неприлични сцени. Друг е въпросът кой му позволява да прави тези неща от екрана на държавната телевизия.

Най-важният въпрос обаче си остава този за професионалното достойнство на журналистическата гилдия. Поведението на "Труд" в тази история повтори най-добрите образци от гьобелсовата или ждановската пропагандни практики. Ако бяхме 1952-ра, със сигурност щеше да има обесени, а децата в училище щяха да задраскват с химикал портретите на набедените. Днес физическото унищожение е отпаднало, останали са само клеветите, но насилието и арогантността, които внушават не са по-различни от тогавашните. Това е маниерът на ДС. Случаят с Чорни е реплика и към всички, които смятат, че бившата Държавна сигурност е мит. Не е. Оперативното мероприятие срещу Костов показа това много ясно. Добрата новина е, че не успя.

Още от България