За Путин 100-годишнината от Октомврийската революция не е повод за празнуване

За Путин 100-годишнината от Октомврийската революция не е повод за празнуване

Путинизмът е изплетен от три коренно различни нишки: червена, бяла и кафява. Той възхвалява постиженията на Съветския съюз ("червена"), особено военния триумф над Хитлер. Тачи царската империя ("бяла"); Руската православна църква канонизира избитите членове на династията Романови. Но Русия следва фашистка ("кафява") насока: със сливане на политическата власт и бизнеса, строго контролирани медии, култ към личността и натрапчиви служби за сигурност.

И за трите традиции е характерна обща ненавист към либерализма и подозрителност към външния свят, с елементи на ксенофобия. Стогодишнината от Болшевишката революция от 1917 г. обаче ще постави под много голямо, може би фатално напрежение тези различия и неясния подход на Кремъл към историята.

В продължение на 70 години значението на 1917 г. не се поставяше под съмнение. Годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция бе най-важният празник в съветския календар. Поклонението пред балсамираното тяло на Владимир Ленин в зловещия му мавзолей на Червения площад бе обреден ритуал за всеки патриотичен руснак и за чуждестранни посетители. Комунизмът, въпреки някои грешки, става символ на алтруизъм, модерност и интернационализъм.

В действителност империята на злото бе изградена върху лъжи, страх и масови убийства. Икономическата ѝ система бе пълен провал. В други страни - Полша и балтийските държави например - нейното събаряне бе белязано с цялостно отхвърляне на миналото. Имуществото, където е възможно, бе върнато на предишните му собственици или техните потомци. Комунистическата епоха бе смятана за наложена отвън (дори от тези, които се облагодетелстваха по нейно време).

Русия, отслабена от вътрешни разделения и икономически несгоди през 1991 г., реагира другояче. Комунистическата партия бе свалена от власт, Съветският съюз се разпадна, но руската държава, изградена от Ленин и Сталин, до голяма степен оцеля, с временно демократично разкрасяване. КГБ бе преименуван, но не и премахнат. Опитите за проучване и документиране на престъпленията от миналото бяха многобройни през '90-те, но бяха попарени от режима на Путин. Нямаше съдебни процеси срещу злосторниците, нито компенсация за жертвите, нито дори комисия за истина и помирение. Не бяха направени опити да се издирят законните собственици на имущество, откраднато от комунистите; вместо това то минава тихомълком във владение на една (сега баснословно богата) кремълска агенция.

В някои отношения часовникът бе върнат назад. Православната църква се намести в центъра на обществения живот - територия, овакантена от комунистическата партия. Ръководството на клира сега се противопоставя с озадачаващ цинизъм на всеки опит да бъде погребан Ленин, защото по думите му това ще поощри подривна, вдъхновена от чужбина "дерусификация". В центъра на Москва разкошно реновирани църкви привличат много повече посетители от сбръчкания труп на Ленин. Лъскавите универсални магазини на Червения площад и техните разглезени клиенти свидетелстват за това как Русия се е превърнала в рай за плутократи.

Тези нестабилни основи означават, че на съвременната руска държава ѝ липсва легитимност. Нейните сухопътни граници и властови структури са предимно дело на Ленин и Сталин, но тя не може нито да приеме с отворени обятия, нито да избяга от тези лидери, защото толкова много въпроси, свързани с 1917 г. и нейните последици, остават без отговор. На първо място може ли ползите от революцията - масово ограмотяване, индустриализацията и урбанизацията - да оправдаят милионите загубени и съсипани човешки животи, културната разруха и изолацията на Русия от мнозинството в Европа? Почти със сигурност не.

Подходът на Владимир Путин е да заклеймява революциите по принцип (което е разумно, предвид некомпетентността, корупцията и стагнацията на собствения му режим). Това е в унисон с основното послание на Кремъл, че алтернативата на авторитаризма е хаосът. Удобно обяснение. На руснаците им дойде до гуша от хаос през '90-те. Путин критикува болшевиките за унизителната мирна сделка за слагане край на войната и в същото време възхвалява мощта на държавата, която те изграждат.

Вместо да разреши тези парадокси, той опитва да ги заглуши, като призовава за "национално спокойствие и помирение" между бели и червени и намеква, че провокатори се опитват да предизвикат "разцепления, враждебност, обиди и да отворят стари рани" в съвременния живот в Русия. Той създаде комисия начело с ръководителя на службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин за социален диалог.

Освен че този избор е изумително странен (можете ли да си представите правителствена комисия, ръководена от шефа на МИ6, която да разглежда въпроса с Всеобщата стачка от 1926 г.?), Путин отбягва истинския въпрос. И белите, и червените (с малки изключения) са действали ужасно и погрешно, просто по различни начини. Важната революция през 1917 г. не е през есента, а през пролетта, когато царят абдикира и мимолетното либерално правителство на Александър Керенски въведе реформи като свобода на словото и на сдружаването.

Опитът на Керенски да превърне Русия в конституционна демокрация не успя. От лоялност към Великобритания и Франция той продължи да води решително войната срещу Германия и Австро-Унгария. На фона на привидно безкрайния хаос, трудности и отчаяние, фанатичните и добре организирани болшевики използваха открилата се пред тях възможност да извършат преврат. Болшевишката революция не бе срещу царя: тя бе срещу най-добрата (и може да се каже единствена) възможност на Русия през миналия век да стане свободна, правова и благоденстваща капиталистическа демокрация.

Същата тази перспектива сега е така ревностно потъпквана от Путин. Това, което прави 1917 г. толкова опасна за него, не са разликите между бели и червени, а техните сходства: и двете фракции предлагат исторически безизходици, точно като него.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Съгласни ли сте влизането на обществени места да става само със сертификат за ваксиниране, преболедуване или тест?