За разликата между изтребител и самобръсначка* или как България модернизира армията си

За разликата между изтребител и самобръсначка* или как България модернизира армията си
Ако се стигне до формирането на редовно правителство тази година, то ще трябва да подпише военни договори за над 3 милиарда и половина лева, които ще определят развитието на отбранителния сектор за следващите повече от десет години. 
 
Тези договори обаче ще бъдат подготвени от служебното правителство, което даде заявка да форсира работата по тях. Засега то излъчва разнопосочни сигнали и по всичко личи, че като повечето подобни сделки (не само в България – бел. ред.) и тези ще бъдат решени "на тъмно“. 
 
Вицепремиерът и военен министър изненадващо лансира нова схема за покупката на изтребители – първо се купуват "втора ръка" машини, а после – нови. На този фон работата по проекта за купуването на нови бронирани машини продължава, въпреки че няма предвидено финансиране и ясна рамка, а сделката за нови кораби върви без около нея да се вдига много шум. 
 
Облаците около новия изтребител 
 
Проектът, който е в най-напреднала фаза и привлича най-много обществено внимание, е покупката на нов тип изтребител, която със сигурност ще излезе около 1.5 млрд. лева.
 
Министерството на отбраната вече изготви къса листа на възможните доставчици и до средата на март очаква конкретни оферти.
 
България избира между три машини – изтребители втора ръка F-16 и Eurofighter и нови шведски  Gripen. Според експерти обаче изтребителите Eurofighter излизат много скъпо и не са по джоба на България дори и втора ръка. Така реалният избор е между употребявани F 16, които ще бъдат ремонтирани и модернизирани в Португалия, и Gripen на компанията СААБ.
 
В качеството си на командир на Военновъздушните сили сегашният президент Румен Радев, чиито екип подготвяше проекта, клонеше към покупката на нови изтребители. В края на миналата година обаче от БСП "алармираха", че проектът е пренаписан и тласнат в посока на F-16. От ГЕРБ пък, които бяха на крачка от купуването на F-16 по време на първия кабинет на ГЕРБ, заподозряха действия в обратната посока.
 
В крайна сметка така и не стана ясно, какво точно се е случило, но исканията за оферти бяха изпратени към съответните страни. 
 
И докато се очакват предложенията, вицепремиерът и министър на отбраната Стефан Янев обяви, че летците и специалистите се ориентират към смесена схема на придобиване на нов изтребител - първоначално да бъде взета техника втора ръка за времето, в което ще се произведат новите бойни самолети. 
 
"Има възможност да се използва по-изгодна схема за подготовка на хората, които ще ползват тази техника. Това не е самобръсначка*, която купуваме и ползваме веднага. Има период на подготовка. Дори и утре тази платформа да е в България има период на подготовка докато тя може да бъде използвана оперативно. В тази връзка мисля, че желанието на летците и специалистите в сферата е да бъде по възможност един смесен вариант. Втората ръка значи незабавна доставка и по-бързо приучаване и адаптиране, за да могат летците да използват тази техника. Това ще отнеме три – четири години, през което време ще има възможност да се сключат договори за нови от същия тип самолет. Това е едното мнение на специалистите", заяви Стефан Янев пред БНР. 
 
Тази схема обаче към момента остава загадка, а според неофициална информация тя не е заложена и в изпратените покани за оферти.
 
Според експерти Швеция засега има oферта само за нови изтребители, които обаче е в състояние да достави в кратък срок. Вероятно след няколко години на пазара ще има избор от "Gripen" втора ръка, но към момента няма такъв. 
 
Схемата не отговаря и на американските машини. Все още се произвеждат нови изтребители "F-16", но не е ясно докога ще продължи това. Наследникът на F-16 – F-35, пък е много далеч от финансовите възможности на България. 
 
Подобна е ситуацията и с изтребителите Eurofighter, чиято експлоатация излиза много скъпо. 
 
Възможна е, разбира се, и доставката на изтребители от различни компании, но в това няма логика, тъй като поръчките ще излязат много по-скъпо. За да се усвои дадена машина, е необходима специфична инфраструктура, оборудване и обучение, така че практиката е да се избират изтребители от един производител. Taка изборът, който ще бъде направен сега, ще предопредели бъдещето на военната авиация за години напред. 
 
Kaкъвто и да е изборът на военното министерство обаче, той ще трябва да бъде гласуван и в парламента. По закон армейските харчове над 100 млн. лева минават през НС, но не е много ясно какво би последвало, ако депутатите не одобрят сделката. Така покупката на изтребителите може да стане жертва на политически и бизнес интереси. Затова е необходимо изборът им да бъде ясно и точно аргументиран, което досега не е направено. 
 
Целият казус, около който все още има малко официална информация, разкрива някои добре известни практики около организирането на държавните поръчки – те се пишат за определени фирми и се решават още при залагането на изискванията и параметрите в проектите. Разбира се, нищо не пречи да се вземе друго решение в последния момент, в зависимост от политическата и бизнес конюнктурата.
 
За кой проект ще има пари? 
 
Другите два големи проекта, които са на дневен ред, са за купуването на нови патрулни кораби (над 800 млн. лева) и на нови бронирани машини за армията (над 1 млрд. лева). 
 
Първоначално проектът за покупката на бронирани машини бе приоритетен, но по време на второто правителство на ГЕРБ той бе изненадващо изпреварен от този за нови патрулни кораби. Смисълът на рокадата така и не се изясни, а депутати заподозряха, че се готви поръчка за определена фирма.
 
За проекта има предвидено финансиране, а според източници от Военноморските сили той вече е на последната си права. По него се работи системно и упорито, но се появиха и съмнения, че може да бъде забавен.
 
Въпреки че засега не е планирано финансиране, работата по третия проект – за нови бронирани машини, се ускори. Много от заинтересованите фирми представиха машините си, а очакванията, че той може отново да "изпревари" корабите се подхраниха от избора на командира на Сухопътни войски Андрей Боцев за началник на отбраната. Той е най-твърдият му защитник и на няколко пъти публично се възмути, че се бави. 
 
И около този проект има много неясни моменти, включително финансовата рамка и количеството машини. Отново се стигна до съмнения, че заданието е променяно, но в крайна сметка бяха изпратени писма за информация до широк кръг фирми. Според първоначалната идея машините трябва да се строят в България, но не е ясно дали този параметър ще остане решаващ.
 
Екипът около новия началник на отбраната обяви, че преосмисля проекта, за да се намалят поръчките и да се разсрочи плащането в повече години.
 
Целта е да се намери финансова рамка за реализирането му, но към момента това не е направено.
 
Очаква се проектът да струва най-малко 1 млрд. лева и да се изплаща за 12 години. 
 
Засега не е ясно дали ще има средства и за кораби, и за бронирани машини.
 
И трите проекта се подготвят в момента от служебното правителство, което има амбиция да ги остави в завършен вид. То има "комфорта" да работи без действащ парламент, но трябва да е много внимателно в работата си по тях, за да не се повторят печалните резултати от последното голямо харчене в отбраната. 
 
През последните 10-12 години за модернизацията ѝ са изразходвани най-малко около 2 млрд. лева, но не са придобити почти никакви бойни способности.
Още по темата
Още от Анализи и Коментари