За регулирането на енергийно регулиращите

.... или за неведомите пътища пред ДКЕВР

За регулирането на енергийно регулиращите

Последните години ясно показват едно - политиците отказват да разберат, че

ако няма ефективен и независим регулатор, няма пазар,

а има разтърсващ системата енергиен популизъм на политическо ниво с огромни негативни последици в икономически план. Бизнесът е дезориентиран в юридически и регулаторен аспект и систематично размачкван в различни посоки в контекста на това откъде подухва променливият вятър, който така и все не успява да завърши прераждането си във вятър на промяната.

Примерите в това отношение могат да бъдат много - така, вместо стъпки към успокоение и реализъм, заплашителното размахване на тоягата над главите на електроразпределителните предприятия (ЕРП) все още продължава с пълна сила, вкл. и с поредното активно поставяне на въпроса за отнемането на лицензии. Дребният на пръв поглед факт, че започналите процедури се отнасят до електроснабдителни предприятия (ЕСП), се подминава регулярно. А в това отношение компетентната институция (ДКЕВР) е най-мълчаливата – политиците не ѝ оставят много място за изказ. Това обаче не е страшно – страшни са непрекъснатите опити за

внушения върху ДКЕВР за правилната линия,

които чрез PR похвати стават и внушения на обществено ниво.

Конкретно - по темата за двойните сметки на едно от електроснабдителните предприятия ДКЕВР като единствено компетентна институция ясно каза, че няма нарушения относно сроковете на отчитане. Независимо от това, от един специфичен казус, свързан с 5% от клиентите на дружеството,  се стигна до поредното официално искане за отнемане лицензиите на всички ЕРП. И гласовете на политическо ниво в това отношение се увеличават и започват да звучат като зле дирижиран хор.

Формално, броят на институциите, ангажирани и с ЕРП, и с ДКЕВР, в последно време се разрасна. Едни "наблюдават“, други контролират, а трети са оформили редиците си на принципа "за всекиго по нещо“.
Да погледнем първо към наблюдаващите на държавно ниво. Парламентът безспорно е в правото си да създава комисии по своя преценка. Странностите за т.нар. Парламентарна комисия за наблюдение над ДКЕВР обаче са няколко. Парламентът само я е създал, а тя по свое усмотрение си определя обхвата на заниманията си чрез одобрените от самата нея Вътрешни правила за работата и дейността ѝ. Всъщност, това само по себе си, е доста особен подход. Съгласно чл. 1 ал. 1 от Правилата, с тях се определят  „… редът и организацията на работа на Комисията .....“. И така, човек остава с убеждението, че правилата, оставени за одобрение от Комисията, са процедурни по своя характер – каквито би трябвало да бъдат; само че в случая не се спира дотук.

Комисията сама си казва какво да прави - и възниква въпросът това нормално ли е. По този повод се порових из законодателството да намеря друг такъв орган, който сам да си определя правомощията по същество, но не открих – сигурно съм изпуснал нещо. Иначе детайлите в чл. 4 от Правилата са достатъчно всеобхватни - и макар думата "контрол“ да липсва, повече от ясно е, че това е въпрос единствено на изписване и че фактически комисията прави точно това. Конкретни доказателства в това отношение могат да се намерят и в стенограмите от заседанията ѝ. А и при обхват на работа, определян от самата комисия, много лесно дейностите ѝ могат да включат какво ли не.

Така чрез самоупълномощаването си тази комисия постепенно може де факто да измести дори и съда, който по закон има правомощия за контрол над решенията на ДКЕВР. Тенденцията е исканията за предоставяне на данни от регулатора да стават не само все по-странни, но и по-чести. ДКЕВР има много сериозни ежедневни задачи, които изпълнява в условията на доста подменяща се администрация -  надявам се, че депутатите реално си представят усилията, необходими за подготовка на съответната допълнителна информация, която искат. Въпросът е обаче и какво се прави с тази информация. Усъвършенстване на законодателството на база на анализите на парламентарната комисия за наблюдение над ДКЕВР е трудно обозримо – та парламентът още не е приел основните изменения,  свързани със статута на комисията , камо ли нещо повече.

Ето защо е необходима яснота за ролята на тази комисия в контекста на държавността – между другото, става дума за същата тази държавност, която остана ненаказано унизена, когато членовете на ДКЕВР бяха замеряни с яйца при и по повод изпълнение на служебните си задължения. За мен такъв тип проява е класически пример за хулиганство по смисъла на Наказателния кодекс, но за разследване май не стана дума.

Ако има яснота за ролята на парламентарната комисия за ДКЕВР, ще се избегнат и въпроси по конкретни теми, които ще бъдат разглеждани от комисията – така например на 3 февруари т.г. една от официално обявените точки в дневния ред е относно "Изслушване и обсъждане на доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за процедурата по отнемане на лицензиите на електроразпределителните предприятия“. Формулировката  е грешна, защото  срещу ЕРП няма стартирали процедури (става дума за електроснабдителните предприятия); това обаче е по-малката беля – обсъждането на въпроса определено изглежда като натиск за решение в една определена посока.

На този фон Народното събрание трябва да приеме и закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, свързан с независимостта на регулатора, вкл. и за избор на неговите членове от парламента. Законопроектът в тази връзка беше приет набързо на първо четене, въпреки явната му логическа нефелност в доста аспекти и несъответствието му с императивни изисквания на Закона за нормативните актове. Някои от същностните му дефекти изискват по силата на други закони и много важна намеса на изпълнителната власт – това се отнася основно до въпроса за финансирането и респективно до законодателството относно държавния бюджет. Дано да е намерена формулата за корекции без връщането му обратно на Министерски съвет – но без това да изключва нужното разписване на норми за финансирането на ДКЕВР. Да не забравяме, че и едва след влизането в сила на тези изменения ще предстоят сложни процедури по конкретния избор на комисари от парламента. Опитът с главния съдебен инспектор обаче не дава окуражителни сигнали в това отношение.

Освен с парламентарната комисия, не по-малко странен е случаят и с Енергийния борд – аз лично нямам логично и юридически издържано обяснение какво прави независимият по закон регулатор като член на консултативен орган на Министерския съвет по силата на прието от последния постановление.

И в заключение -

няколко предложения

Предвид явното желание за контрол над ДКЕВР на политическо ниво много по-нормално би било обхватът на връзката между тази институция и парламента да бъде изрично регламентиран в Закона за енергетиката, вместо да се използват самоупълномощаващи се комисии.

Необходим е и ясен отговор на въпроса защо парламентът е създал такъв подход само към ДКЕВР и респективно защо няма постоянни парламентарни комисии за други регулатори – нима  историята с КТБ вече е забравена или щетите за хората и бизнеса бяха пренебрежими? След като пенсионните дружества отнесоха толкова критики, къде е парламентарната комисия за наблюдение над Комисията за финансов надзор – та нали в случая уж ставаше дума за 7 – 8 милиарда лева лични средства, които са застрашени?

Всъщност, тези въпроси са риторични. Ясно е, че популизмът в енергетиката трябва да отстъпи не само на прагматизма, но и на върховенството на закона. А депутатите са призвани да задават тон в това отношение.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари