За сълзите на един бивш вътрешен министър

Скрийншот: Нова телевизия

"За първи път присъствам на пледоариите на двете страни и от това, което чух от страна на прокуратурата, мога само да се извиня на българския съд за всички тези мои изводи, които съм си вадил от това, което се случва в съдебните зали. Ако наистина защитата на държавното обвинение е била такава, каквато днес видяхме от българската прокуратура, трябва да ви кажа, че действително съм прекрачвал границата, и съм се произнасял неподготвено за оценка на българския съд. Днес, за първи път, присъствам на пледоарии, и, за съжаление, аз съм от едната страна на барикадата."

Думите са на зам.-председателя на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов в края на май 2014 г., малко след като е чул искането на прокуратурата да бъде осъден на 5 години затвор по обвинението му за длъжностно присвояване на над 50 000 лева от МВР.

Три години по-късно, вече оправдан по всички повдигнати му обвинения, Цветанов за втори пореден път ръководи управляващото мнозинство на ГЕРБ в парламента и над него отдавна не тегне сянка от съдебно преследване.

Забравил за многократните си разкаяния по адрес на съда, направени в опозиция, докато главният прокурор Сотир Цацаров иронично го наричаше пред медиите "лицето Цветан Цветанов", бившият вътрешен министър отново нагази в дебрите на съдебните несправедливости. И отново, в добре познатия си стил от първия мандат на ГЕРБ, го направи манипулирайки лековато телевизионната аудитория.

В края на интервюто си в сутрешния блок на Нова телевизия в сряда Цветанов бе попитан дали наистина иска от съда да задължи бившия председател на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова да поеме разходите му за адвокат по делото му за клевета, заведено от нея през 2012 г. Процесът бе прекратен по давност през февруари, след като Цветанов се кри от съдебните призовкари в продължение на два месеца през есента на 2014 г., за да се сдобие с втория си депутатски имунитет и така да парира възможността да бъде осъден.

"Знаете ли кога действително си изпуснах нервите и може би съм обидил г-жа Мирослава Тодорова, за което се извинявам. Но направих една среща с една жертва, и то, всъщност, цялото ѝ семейство. 98-а година семейството е било похитено от извършители и двете им дъщери на това семейство бяха изнасилени от тази група, която прави въоръжения грабеж. С нея са блудствали, с майката, а бащата са го пребили до почти неузнаваемост. Това дело, когато започва, се гледа 25 заседания от уважаваната от мен г-жа Мирослава Тодорова. На 25-ото заседание тя преценява, че трябва да го прехвърли към военна прокуратура, защото това дело – в групата има един полицай. И тогава... Аз искам просто вие да се срещнете с това семейство, защото те няма да влезнат в ефир, защото това е било преди над 20 години... Само да ги чуете и тогава ще видите как ще си формирате вие мнение, как ще застанете тука в студиото", разказа шефът на ПГ на ГЕРБ през сълзи, отклонявайки въпроса дали действително се е крил, за да изтече давността по делото му за клевета.

"И затова си изпуснах нервите, за което се извинявам и тогава, всъщност, се почувства обидена г-жа Мирослава Тодорова, но никой не застана пред тези хора да им каже за това, което се случва с тяхната съдба. Само да ви кажа, че точно това дело, проточвайки се 20 години, всъщност беше прекратено поради давност преди 15", продължи Цветанов.

След което директно излъга, заявявайки: "Аз съм се явявал със съответния адвокат на първа инстанция" в съда по време на заведеното от Тодорова дело. В действителност това не се случи нито веднъж - нито на първа, нито на втора инстанция.

Цветан Цветанов даде да се разбере, че не вижда проблем в това да претендира съдия Тодорова да плати разходите на адвоката му. Нещо, което можеше да си спести, ако закъснялото му извинение към нея е било поне малко искрено, но най-вече от гледна точка на обстоятелствата, които му позволиха да се измъкне "по давност".

"Това е действие, което се осъществява при приключването на всяко едно дело (претендирането на разходите), така че няма абсолютно никаква тема за дискусия. И това са 500 лева, тези 500 лева аз ще направя дарение веднага за първия случай, по който имам възможност да го направя", приключи темата Цветанов, след което удобно бе помолен да признае, че се е разплакал, докато говори за съдбата на похитеното през 1998 г. семейство.

Сълзите му може и да са били непринудени, но в контекста на всичко случило се са откровена манипулация. Манипулация срещу съда и конкретно срещу съдия Тодорова. Скръбта за злодеянието, извършено спрямо едно семейство, не може да бъде оправдание за нападки към съда и за абсолютно неприемлива словесна разправа със съдия. Особено, когато за пореден път се премълчават факти, за да се прави внушението, че съдът е отговорен за съдбата на семейство, пострадало от неразкрито престъпление.

Делото, за което става дума, е за въоръжения грабеж в дома на сем. Анчови в софийското село Чепинци. То е пореден пример за тромавата ни и неефективна съдебна система, доколкото действително завърши с неосъждането на извършителите на особено тежко престъпление.

Какво премълча Цветанов за пореден път?

Грабежът в дома на сем. Анчови е извършен в края на януари 1998 г. През 2003 г. прокуратурата внася делото в съда. Първоначално то е разпределено на съдия Даниела Атанасова, която не му дава ход и през 2004 г. е преразпределено на Мирослава Тодорова.

През следващите две години Тодорова провежда 23 съдебни заседания (не 25, както твърди Цветанов), в които става ясно, че един от подсъдимите всъщност е бил полицай към момента на извършване на престъплението. Обстоятелство, което по тогавашния закон я задължава да прати по компетентност казуса на военния съд.

"След като проведохме цялото съдебно следствие и събрахме всички доказателства на обвинението, дойде ред на доказателствата на защитата. Поначало това е тяхно гарантирано право от закона. Тогава единият от защитниците на подсъдимите поиска да бъдат събрани доказателства за това, че неговият подзащитен в момента на извършване на деянието мисля, че бил дежурен в полицията. Това доказателствено искане не беше направено преднамерено, не изглеждаше като да е идеята на защитника делото да бъде прекратено, но аз познавам закона, законът беше такъв, че ако някой от подсъдимите към момента на извършване на деянието е бил полицай, делото трябва да бъде гледано от военен съд. Към момента на внасяне на обвинителния акт в съда, никой от подсъдимите вече не беше полицай. Попитах МВР, вярно ли е, че този гражданин, подсъдим към настоящия момент, е бил полицай преди 11 години и три месеца не получих отговор, като изпратих две напомнителни писма. Междувременно продължихме събирането на доказателствата, след три месеца получих отговор, че, да, вярно, той бил полицай. Това наложи делото да бъде прекратено и изпратено на Военния съд", обясни Тодорова през 2012 г., малко след като Военно-апелативният съд потвърди оправдателните присъди на шестимата подсъдими заради безобразно проведеното разследване.

Разследване, продължило първо от 1998 до 2003 г., а след пращането му на военната прокуратура – от 2004 до 2007 г.Всъщност делото "Анчови" беше само един от казусите, използвани от Цветанов за атаките му срещу Тодорова, докато беше вътрешен министър. В сряда обаче той пропусна да спомене останалите.

Реалният повод Мирослава Тодорова да заведе делото за клевета срещу него бяха интервюта на Цветанов от януари 2012 г. пред в. "24 часа" и бТВ, в които той внушаваше за нейни евентуални връзки с мафията, тъй като забавяла мотиви по поредната осъдителната присъда на рецидивиста Васил Маникатов.

В първото си интервю от 23 януари 2012 г. Цветанов бе цитиран в заглавието на "24 часа" – "Най-големият ни критик бави дело срещу мафията" и в подзаглавие – "Дали съдия Мирослава Тодорова не обслужва организираната престъпност".

На следващия ден в ефира на бТВ министърът бе попитан: "Скандал с шефката на Съюза на съдиите - вие я обвинихте, че покровителства едва ли не мафията...", на което Цветанов веднага отговори: "Абсолютно, абсолютно! Има подходи, които се прилагат в съдебната система от подобни съдии, които са всъщност в услуга не на обществото, не на хората, които плащат данъците за издръжката на тази съдебна система, а които покровителстват организираната престъпност."

Впоследствие стана ясно, че Тодорова детайлно е коментирала във въпросните мотиви доказателства, уличаващи Маникатов в сформирането на мащабна наркомрежа, действала на територията на няколко града в България и Гърция. Въпреки това прокуратурата го бе обвинила единствено, че от затвора е бил лидер на банда за разпространение на дрога в София. Без изобщо да подведе под отговорност двама негови съучастници, сред които сина му, за които ГДБОП в продължение на месеци бе установила, че дейно участват в наркосхемата.

Въпреки тези подробности, на Тодорова бе "пришита" близост до "мафията", охотно разпространявана от всички проправителствени медии при първия кабинет "Борисов". Делото, за клевета срещу Цветанов пък завърши на първа инстанция с абсурдната констатация, че твърденията му за съдията "са изразяване на негативна оценка, отправяне на остра критика от същия, в качеството му на вицепремиер и министър на вътрешните работи".

Оправдалата го съдия Екатерина Роглекова дори се позова на решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, защитаващи правото на журналисти и граждани да критикуват публични личности и представители на властта, какъвто се явяваше самият Цветанов.

До произнасяне по същество на втора инстанция така и не се стигна, тъй като бившият вътрешен министър изобщо не се появи в съдебната зала. Нещо, което той така и не е коментирал и до днес, за да разсее съмненията, че използва стратегията на най-обикновен шмекер, за да избегне съдебна отговорност. Позиция, от която много трудно би могъл да говори за справедливост. Дори и през сълзи.

Още от Анализи и Коментари