За Саркози ще е политическо самоубийство, ако отстъпи за пенсионната реформа

Никола Саркози е заложил авторитета на цялото си президентско управление върху това да накара французите да работят още две години преди да се пенсионират. Ако сега отстъпи от тази си позиция, това би било политическо самоубийство.

Критиците му го наричат "галския Тачър" заради борбата му със синдикатите. Този прякор може да му спечели подкрепа сред ядрото на разочарованите му консервативни избиратели, с които той отчаяно се нуждае да си върне връзката преди следващите президентски избори през 2012 г. В игра обаче са и други въпроси.

Световната икономическа криза увеличи значително бюджетния дефицит и държавния дълг на Франция и президентът знае, че отказ от реформата съдържа риск Франция да загуби драгоценния си кредитен рейтинг "ААА", който ѝ позволява да финансира държавния дълг на ниски лихвени равнища. Обективно погледнато, повишаването на пенсионната възраст на 62 години във Франция е дребна жертва, имайки предвид, че във Великобритания, Германия, Италия и други страни тази възраст е 65 години и се обмисля по-нататъшното ѝ повишаване.

 

Протестите срещу пенсионната реформа във Франция продължават Президентът на Франция разпореди на полицията да разбие всички блокади на складове за горива, издигнати от протестиращите срещу плановете за пенсионната реформа. Френското правителство вече използва силите за сигурност да вдигне блокадите на три склада в западната част на страната, съобщи ББС. Стачката на френските работници навлезе в седмия си ден. Студентските лидери от своя страна призоваха за още протести тази седмица докато сенатът ще разглежда повишаването на възрастта за пенсиониране. Всичките 12 рефинерии на континентална Франция бяха засегнати от стачните действия. Френският вътрешен министър Брис Ортфьо възложи на полицията да вдигне блокадите. Той каза, че уважава правото на протест, но това не включва правото да се блокират работници или да се граби и използва насилие. Още

Дипломатически погледнато, за един лидер, който се надява да повиши авторитета си на държавник с председателстването на Г-20 и Г-8 догодина, провал при реформата на пенсиите и неуспех при справянето с икономическите проблеми в страната му ще отслаби опита му да прокара нов световен икономически ред.

Синдикатите, които са свикнали правителствата да дават заден ход пред масовите протести сега са в неприятно положение. От една страна, рискуват да изгубят имидж, а може би и контрол над протестното движение, което има широка обществена подкрепа, ако решат да сложат край на стачните действия, без да са издействали значителни отстъпки.

По-умерените синдикати обаче вече заявиха, че не могат да пренебрегнат легитимността на едно приемане на закона за пенсионна реформа от демократично избраните парламент и Сенат. Това поражда възможност за пропуквания в синдикалното единство.

Според анализатори приемлив компромис за синдикатите ще е да се замрази планът за повишаване на възрастта за пълна пенсия от 65 на 67 години, което в закона се предвижда да стане чак от 2018 г. Това би могло впоследствие да се обсъди на по-късна дата.

Колкото до опозиционните социалисти, те подкрепят протестите с надеждата да натрупат рейтинг 18 месеца преди президентските избори.

Саркози се надява, че гласуването на закона и, може би още по-важно, училищната ваканция другата седмица ще способстват за утихване на протестите. Както винаги обаче във Франция, особено когато студентите излязат на улицата, винаги има риск от революция.

Ако синдикалните протести не успеят и бъдат заменени от анархично градско насилие, това може да е от полза за Саркози като лидер с репутация, че действа твърдо срещу престъпността.

По БТА