За сбърканите стандарти и профанизацията на българските институции

За сбърканите стандарти и профанизацията на българските институции

Нескопосаният опит на парламентарната Комисия по правни въпроси да замаже пропуска си да изясни витаещите в общественото пространство съмнения за интегритета на съдия Венета Марковска, след като тя вече е избрана в Конституционния съд, както и последвалото писмо на г-жа Фидосова до Европейската комисия, потвърдиха две неща.

Първо, управляващите реагират само на натиск от Брюксел. Нито една стъпка по несигурния път към мотивирани и прозрачни назначения по върховете на органите, гарантиращи върховенството на закона, не беше направена без силен натиск. Нито пък беше направена до край: на всеки етап, след като биваха принудени да променят нещо в досегашните си практики, управляващите обявяваха това за свой успех и тържество на волята си за прозрачност и борба с корупцията. След което прилагаха съответните реформи по начин, който отричаше техния смисъл и показваше воля за ненарушимост на статуквото. В този смисъл за ЕК ще бъде трудно да реализира намерението си да разреди докладите за България, доколкото става ясно, че в София все така няма самостоятелна и последователна воля за реформи.

На второ място, за пореден път стана очевидно, че българските институции нямат намерение да възприемат основните принципи на антикорупционното филтриране при назначенията за висши държавни постове:

1. Органът, който прави назначението, носи политическата отговорност да гарантира, че всички кандидати са с безукорна нравственост и за целта трябва да извърши собствена проверка;

2. При назначенията на висши държавни постове се прилага стандарт на несъмненост на интегритета на кандидата. С други думи, за тези, от които ще зависи как се управлява държавата, не трябва да се допуска наличието на разумно обосновани съмнения или възприятия за неетично или корупционно поведение. Този стандарт е много по-взискателен от изискванията за започване на наказателно или дисциплинарно производство, защото водещ тук е публичният интерес. Това означава, че липсата на наказателни или дисциплинарни производства срещу кандидатите далеч не е достатъчна, за да бъдат счетени те за чисти от съмнение и годни да бъдат облечени в обществено доверие.

3. Проверката трябва да идентифицира всички съмнения и възприятия за корупционно или неетично поведение на кандидата. Фактите трябва да бъдат проверени и анализирани и да се стигне до ясен отговор дали може да се счита кандидатът за чист от съмнения. В този смисъл проверката винаги следва да започне от медийните публикации и без да се чакат "сигнали”;

Не случайно в своето решение № 11 от 1994 г. Конституционният съд (КС) подчерта, че преценката за наличие на нравствени качества за заемане на съответния висш държавен пост е изцяло политическа отговорност на съответния орган. Тя не може да се сведе до конкретни критерии по простата причина, че органът (в случая Народното събрание и ВСС) трябва да направи всичко, за да гарантира на обществото, че избира само хора, необременени от каквито и да било разумни съмнения.

Изискването за висока нравственост означава много повече от това кандидатът да не е извършил престъпление или да не са били събрани доказателства за такова. При кандидатстване за подобни висши държавни длъжности доказателственият стандарт се обръща. Вместо достатъчно данни, обосноваващи съмнение (както е по наказателния закон и в дисциплинарния процес), се изисква активно изчистване на всяко разумно съмнение в нравствените качества на кандидата. Житейски очевидна истина е, че има огромен кръг постъпки, които са безнравствени, без да са престъпни.

От гледна точка на тези принципи писмото на г-жа Фидосова до ЕК потвърждава притесненията за това, че парламентът не е направил собствена проверка и упорства в отказа си да възприеме необходимостта от подобен антикорупционен филтър. Г-жа Фидосова се позовава единствено на документи от други ведомства или направо на твърденията на самата кандидатка.

Нищо в това писмо не говори, че парламентарната Комисия по правни въпроси предварително е провела собствена проверка на всички релевантни обстоятелства и от името на парламента е удостоверила, че всички кандидати (а не само съдия Марковска) отговарят на стандарта на несъмненост на интегритета си. Фактическите твърдения, помрачаващи репутацията на съдия Марковска, не са били идентифицирани от комисията, не са били проверени (макар и да са проверими), не са били подложени на внимателен анализ. Ако всичко това беше станало, всички противоречия в обясненията на съдия Марковска щяха да излязат на бял свят преди гласуването и тогава на депутатите щеше да се наложи да преценят дали, за да стане някой съдия в КС, е достатъчно да не е извършил престъпление или трябва и да има безукорна нравственост. Сега видяхме, че депутатите изобщо не се интересуват от тази тема.

Единственото, което се случи, е, че след като изборът на съдия Марковска с огромно мнозинство вече беше факт, тя отрече всички съмнения, а г-жа Фидосова я увери, че тя самата никога не е имала такива. Дали обществото има съмнения, очевидно не е от никакво значение.

В това отношение новият ВСС също даде негативен пример тази седмица при избора на директор на националното следствие. Доколкото стана ясно, съветът също не е извършил собствена проверка на кандидатите, която да бъде съобразена с конкретния пост, за който се състезават, и със стандарта за несъмненост на интегритета. ВСС се е задоволил със справки от Инспектората към ВСС (ИВСС) и Инспектората на ВКП, че, макар и по адрес на кандидатите да е имало различни жалби и сигнали, по тях не са образувани наказателни или дисциплинарни процедури.

Както и за КС, така и за Националното следствие, не е задоволително съответните органи да не са намерили достатъчно данни за образуването на съответните санкционни процедури. Това не е равнозначно на несъмненост на интегритета на кандидатите, най-малкото защото и прокуратурата, и ИВСС работят с друг стандарт на преценка. Важно е също да се подчертае, че корупцията е реалност в работата на държавните ни органи.

Затова осланянето на различни справки, издадени от други органи, като на някакви всемогъщи индулгенции, съвсем не значи борба с корупцията. Органът, който иска да убеди обществото, че за да скъса с корупционното статукво, ще назначава само чисти от всякакво съмнение лица, чиято нравственост не подлежи на съмнение, трябва да извърши собствена и изчерпателна проверка с оглед на стандарта на безсъмнен интегритет. Ето защо изключително важно ще бъде при предстоящия избор за главен прокурор новият ВСС да покаже ясна воля за промяна на подхода си при проверка на кандидатите.

Допълнително безпокойство буди фактът, че наред с липсата на предварителна проверка на всички кандидати и явното нежелание да се занимае с конкретните твърдения, хвърлящи сянка върху репутацията на съдия Марковска, парламентът не показа никакъв интерес да обсъди и другата тема, която г-н Янаки Стоилов толкова мъгляво спомена по време на изслушването за съмненията, тегнещи върху Върховния административен съд, чиято дългогодишна заместник-председателка е г-жа Марковска. Излишно е да се обяснява цялата нетърпимост на това да има съмнения в независимостта на ВАС, който е съдът, призван да контролира изпълнителната власт. Нетърпимо е и това, че съмненията не стават предмет на обсъждане, включително когато човек, който носи съществена отговорност за това състояние на нещата, кандидатства за пост в друг толкова важен за държавното управление орган.

Всичко, което този текст обяснява, би следвало да е самопонятно и да не се нуждае от обяснение, но реалностите у нас налагат то да бъде повтаряно многократно и без отстъпление. Ето още нещо, което също не би следвало да се нуждае от подчертаване: макар съдия Марковска да беше избрана, темата за състоянието на ВАС вече няма как да бъде подмината. Нито парламентът, нито ВСС могат да твърдят, че имат "воля за борба с корупцията”, ако спешно не се заемат с този въпрос с цялата сериозност, която той изисква.

Вероятно най-печалното в събитията от последните дни е, че докато се опитваме да заставим парламентът да поеме елементарната си отговорност да проверява всички разумни съмнения в интегритета на кандидатите за висши държавни позиции преди да им гласува доверие с огромни мнозинства, ние изобщо не можем да стигнем до темата за това дали тези хора имат качествата и компетентността за съответния пост.

Конституционният съд е най-елитарният орган на републиката ни. От него в сюблимна степен зависи върховенството на закона и здравината на държавното управление. Там следва да попадат само най-авторитетни юристи с доказан върхов правен ум и безукорни лични качества и ценности. Начинът, по който бяха излъчени новите попълнения в КС, и липсата на достоверна защита на компетентността и на Венета Марковска, и на Анастас Анастасов, не показа съзнание за всичко това.

А нищо не плоди корупция така, както профанизацията на висшите държавни органи.

 

* Христо Иванов е програмен ръководител на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?