За смисъла на препоръките от Европейската комисия

Публикуването на поредния доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България предизвика много коментари и вълнение през миналата седмица. Основният въпрос, който постоянно възникваше, беше - дали България ще се присъедини към ЕС през 2007 г. и съответно какви са рисковете това да не се случи.

Най-добрият възможен сценарий е ако въпросният доклад бъде разбран от българското правителство като призив за ускоряване и задълбочаване на реформите. През предишните години външният натиск от страна на МВФ и ЕС в много случаи даваше важен тласък на трудни за реализиране от политическа гледна точка реформи.

Някак си встрани от обществения дебат остана обстоятелството, че в определени случаи от ЕК посочват наличието на проблем, а българското правителство трябва да потърси възможно решение.

Така например един от основните проблеми, многократно подчертаван от ЕК, е недостатъчният капацитет на администрацията. Досега българските правителства се опитваха да подобрят работата на администрацията като назначаваха нови и нови служители, но това водеше най-вече до прекомерно раздут щат и липса на хора с нужната квалификация. Също така средното заплащане за служителите не създава предпоставки за наемане на квалифицирани хора. Вече става очевидно, че без съществена реформа, която да ограничи броя на администрацията до оперативно необходимите хора и да създаде условия за увеличаване на заплащането няма как да се стигне до по-добър капацитет.

На много места в доклада се посочва, че проблемите с корупцията продължават. Как обаче да се решават тези проблеми зависи от българското правителство. Възможно ли е проблемите с корупцията да се решат, като се назначават "само честни хора"? В последно време се заговори, че чиновниците ще започнат да посещават задължителни часове по антикорупция, за да не взимат подкупи. Един такъв подход би бил напълно утопичен и единствено ще имитира активност.

Решаването на проблемите с корупцията задължително минава през премахването на причините. Например в много случаи корупцията съществува заради регулации, които струват скъпо на бизнеса и създават стимули за избягването им чрез корупция. Освен това, на колкото повече лично усмотрение имат право чиновниците, толкова повече нараства вероятността от корупционни практики. Така че борбата с корупцията следва да се води посредством промяна или премахване на регулации, които са съществена тежест за бизнеса (в това число намаляване на данъците и квази-данъците) и намаляване на разходите за работа на бизнеса с администрацията (обслужване на едно гише, следване на процедура без лично усмотрение от страна на чиновниците, деперсонализиране на администрацията в рамките на концепцията за електронно правителство).

Проблемите в на практика нереформираните области образование и здравеопазване не могат да бъдат решени просто с наливане на допълнителни средства. Историята досега показва, че колкото и пари да се отпуснат, шансът да потънат без да се промени нищо е голям. Въвеждането на ваучерната система значително ще засили конкуренцията в образованието и следва да бъде стартирана колкото се може по-бързо. Ситуацията в здравеопазването е такава, че ако не се прибегне до демонополизация чрез възможност за създаване на частни здравни каси (и съответно конкуренция между тях), не се очертава подобряване на положението.

Работата на съдебната система продължава да се определя като проблемна област. Това има негативно влияние върху бизнеса, защото на първо място съдът не е в състояние ефективно да гарантира изпълнението на договорите. Освен това се създава представа за несигурност на средата.

Като цяло може да се каже, че в редица случаи има проблеми с качеството на осигуряваните от държавата публични услуги. Решението би трябвало да се търси по посока на концентриране ресурсите на държавата към създаване на качествени публични услуги, вместо управлението на компании, довършване на АЕЦ "Белене" (с много съмнителна икономическа целесъобразност) и субсидиране на изключително неефективни монополи. Все пак гражданите и фирмите очакват да получат качествени публични услуги срещу платените от тях данъци, а не примерно "Национален авиопревозвач", който превозва пренебрежима част от пътниците, но все пак гордо се нарича национален. В доклада на ЕК съвсем правилно се отбелязва, че неефективните административна и съдебна система увеличават разходите за правене на бизнес, което намалява привлекателността на България за инвеститорите.

Други препоръки са например за завършване на приватизацията (екипът на ИПИ многократно е настоявал за това), допълнителен напредък при реалното преструктуриране и либерализиране на енергийните, телекомуникационните и транспортните мрежи, за да се увеличи конкуренцията и съответно ефективността.

Някои предложения на ЕК обаче могат да доведат до изкривявания на пазара, вместо до повече ефективност.

Например в телекомуникационния сектор се препоръчва засилване ролята на Комисията за регулиране на съобщенията. Очаква се комисията да има право да одобрява цените на мобилните оператори и да наблюдава повече от 13 пазара. Вместо комисия да одобрява цените на мобилните оператори, би било далеч по-логично ако от самото начало бяха издадени пет или шест лиценза, което щеше да доведе до пазарно саморегулиране на цените и така те нямаше да бъдат по-високи от средното за Източна Европа. Сегашната ситуация може да се промени, ако в близко бъдеще бъдат издадени поне четири нови лиценза за оператори от трето поколение, което ще засили конкуренцията на този пазар и ще обезсмисли ролята на регулаторна комисия.

Не трябва да се забравя, че присъединяването към ЕС не представлява автоматичен механизъм за решаване на проблеми. Членството в ЕС по-скоро следва да се разглежда като подобряване на възможностите за правене на бизнес вследствие на свободното движение на хора, стоки и капитали. В рамките на съюза някои страни, като Ирландия например, се справят далеч по-добре от други, най-вече поради ниски разходи за бизнеса. Много наивно е да се смята, че дори без реформи, благодарение на средствата от различни фондове на ЕС, "нещата ще се оправят". Напротив, в определени случаи парите от ЕС са стимул за забавяне на някои реформи, защото тяхното завършване би означавало край на финансирането. Тоест, реформирането на неработещите системи в България заедно с намаляването на данъчно-осигурителната тежест в момента са дори по-важни от практическото присъединяване към Общността.

Още от Бизнес