За цивилизационната самота на Русия

За цивилизационната самота на Русия
Президентът на Русия Владимир Путин заяви в интервю за телевизия НТВ, че "опитите за създаване на еднополюсен свят не успяха", а световният баланс "полека-лека се възстановява". Преди това бе публикувана одобрена от руския лидер Концепция за външната политика на Руската федерация. Сред целите на държавната външна политика в документа се посочва "укрепване на позициите на Руската федерация като един от влиятелните центрове в днешния свят".
 
"В резултат от процеса на глобализация се оформят нови центрове на икономическо и политическо влияние", се казва в концепцията. "Намаляват възможностите на историческия Запад да доминира в световната икономика и политика. Ясно проличава многообразието на културите и цивилизациите в света, множествеността на моделите за развитие на държавите", четем в текста. Според авторите в опит да задържи позициите си Западът възпира алтернативните силови центрове, което предизвиква нестабилност в международните отношения и засилва турбулентността в света. 
 
Еднополюсен свят май наистина не бе изграден. Обаче много термини, използвани от руските политици, сами по себе си представляват спекулативни конструкции. Единството на западния свят например е донякъде опростена формула. Както съществуват САЩ, така съществува и ЕС; интересите им невинаги съвпадат, а и не във всяко отношение. Руският дискурс слага знак за равенство между подкрепата за външната политика на САЩ от страна на дадена европейска столица и фактическия статут на вашингтонска марионетка, макар че всъщност европейските държави оценяват риска и изгодите от различни външнополитически съюзи, след което правят своя избор.
 
Съществува и Китай, чиято експанзия вече обхваща не само Азия, но също така Африка и Южна Америка. Русия - ако съдим по Концепцията за външна политика и редовните изявления на политиците ѝ, също се смята за притегателен център в условията на многополюсния модел. Зад всеки център в един многополюсен свят обаче трябва да стоят не голи амбиции, а разбираем цивилизационен проект. Няма признаци днешна Русия да разполага с такъв.
 
Цивилизационни проекти са имали естествено и Руската империя, и Съветският съюз. Проектът за Европейски съюз се градеше не само върху историята и културата, общи за съответните национални държави, но и върху изгодата от икономическата и търговска интеграция, фактическото премахване на границите. Американците разполагат с цялостен, годен за износ цивилизационен модел, който включва политически и правозащитни норми, тип на обществото, философия на потреблението и т. н. Китай иска да сподели с развиващите се и зле развитите страни своя модел за икономически успех. Русия не може да предложи нищо подобно на когото и да било, дори на страните от ОНД. Най-добра илюстрация е примерът със Сърбия. Тя декларира приятелство и братство с Русия, но е съвсем очевидно, че нейният стратегически интерес предполага членство в Евросъюза. 
 
Русия е силов център благодарение на мощната си армия и мощния флот, също и на старите икономически връзки с провинциите на съветската империя. Националните елити обаче гледат да отслабят и тези връзки, или дори да ги скъсат съвсем. Москва може да бъде (и наистина е!) притегателен център за страните, чиито елити са настроени антиамерикански. Но и този антиамерикански интернационал е временно, променливо явление, незаредено със стратегически потенциал. Това е обединение, което се гради на негативен дневен ред, а Русия явно не притежава привлекателни позитивни проекти. Обединяването на т. нар. руски свят пък е архаична, да не кажем атавистична идея.
 
Концепцията за външната политика на Руската федерация нарежда сред значимите задачи разпространяването на руския език и на руската гледна точка в света. Това обаче са ръководни начала, подходящи за лобистка група, а далеч не за световен силов център, в чиято орбита е изгодно да бъдеш. Колкото до позитивен дневен ред, Русия не разполага с такъв не само за другите, но и за самата себе си.
 
По БТА.
Още от Свят

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: