За успешната интеграция не се говори

Германският президент Йоахим Гаук с деца от имигрантски семейства в училище в Манхайм през ноември 2013-та

В един град в бившата Германска демократична република, след като прочетох откъс от книгата си "Критика на чистата толерантност", слушател поиска думата. Според него бях съвсем прав в критиката си към политиката на помирение на либералните общества по отношение на фанатиците и фундаменталистите, но какво бих предложил като решение?

"Съвсем нищо", отвърнах. Преди да се захванем с решаването на който и да било проблем, трябва първо да го признаем и опишем. Това е моята задача. Всичко останало е задача на политиците. Е А какво бихте предложили вие?", запитах. "Да се изпратят всички чужденци обратно в родните им страни и да се върне Германия на германците", отвърна спокойно човекът си седна.

 

В залата настъпи оглушителна тишина. Не знаех дали това е признак за одобрение или възмущение.

 

"Това е чудесна идея", казах, "но тъй като по природа съм склонен към предпазливост, бих искал да предложа първо да я изпробваме. Да призовем всички чужденци, които живеят и работят в Германия, да спрат работа за един ден. Е да видим какво ще се случи и как Германия ще се справи без всички тези хора и на следващия ден ще обсъдим отново Вашето предложение. Съгласни ли сте?"

 

Тишината в залата се превърна в колективна въздишка на облекчение.

 

Нямах желание да се аргументирам абстрактно или морализаторски, затова възприех практичната позиция: ние се нуждаем от тези хора, ние зависим от тях, нашето благосъстояние зависи от тях, без тях бихме били по-бедни.

 

От днешна гледна точка, трябва да призная: по-глупава аргументация не би могло да има. Тя се основава на мисленето в категории като разходи и полза, която в животновъдството кара умния стопанин да се отнася добре с животните си, за да дават повече мляко.

 

По отношение на хората този принцип всъщност не е приложим, а когато това се случва, оставя неприятен послевкус. Както например, когато във връзка с изгонването на евреите от Германия се оплакваме, че сами сме си навредили, понеже евреите са дали толкова значим принос към немската култура.

 

Само че трябва да се внимава кой в днешно време получава Нобеловите награди.

 

Но нашир и надлъж се спори точно по този начин. Да, миграцията и мигрантите водят до разходи, но в крайна сметка те ни носят повече, отколкото ние харчим за тях.

 

При това всеки има собствен източник, на който да се позовава - получастният Институт за бъдещето на заетостта, държавният Институт за изследване на трудовия и професионалния пазар на Федералната агенция за заетостта, Институтът за германската икономика - всеки от тези институти служи, за да представлява интересите на своите поръчители.

 

Много от изчисленията, с чиято помощ трябва да бъдем убедени, че имиграцията е "благословия за Германия", са прогнози и компютърни симулации, подобни на онези прогнози и компютърни симулации, с които се "изчислява" климатът през 2050 г. Със същите методи може да се стигне и до извода, че имиграцията е "проклятие за Германия".

Фактът, че около "миграцията" възникна цяла индустрия от изследователи на миграцията, социални работници, финансирани от държавата сдружения в обществена полза, помощници и доставчици на услуги, може да бъде оценен позитивно - като мярка за създаване на заетост, която гарантира работата и доходите на хиляди хора.

 

Никога досега в историята на миграцията не е имало толкова мащабна грижа за мигрантите. Това, което държавата с помощта на своите агенции постига днес, по-рано беше задача на местни дружества, само че те разполагаха с много по-малко пари.

 

Но може и да се отбележи, че грижата за мигрантите поглъща ресурси на общността, които са спешно необходими другаде. Ако погледнем в какво окаяно състояние се намира голяма част от Рурската област, каква "редица от реформи" и "нужда от инвестиции" има в цялата Федерална република, тогава въпросът за приоритетите при разпределянето на средства е повече от основателен.

 

Напълно невъзможно е да се каже дали миграцията е проклятие или благословия за немското общество. Това ще стане ясно най-рано след две до три поколения. Възможно е в краткосрочен план да се окаже проклятие , а в дългосрочен - благословия. Или обратното.

 

Сигурно е само, че стрелките на часовника не могат да бъдат върнати назад. Дори сега приблизително всеки пети германец има "чуждестранен произход". И всичко говори в полза на това, че в бъдеще тези хора ще бъдат не по-малко, а повече, защото в Германия и етикетът "мигрантски произход" се предава по наследство.

 

Когато обаче в текущия дебат постоянно се подчертава, че само едно незначително малцинство от мигранти не може или не иска да бъде интегрирано и когато се настоява, че трябва да се говори повече са успешните случаи на интеграция, това също е глупав аргумент.

 

За успешните случаи на интеграция трябва да се говори толкова малко, колкото за влаковете, които не дерайлират или за самолетите, които се приземяват на всичките си колесници. Част от същината на новинарството е да се съсредоточава върху това, което се случва не както трябва.

 

Ако всеки десети автомобил, слязъл от поточната лента във "Фолксваген" е дефектен, автомобилостроителят би има голям проблем, който не би могъл да отстрани, съобщавайки, че 90 процента от колите му са изправни.

 

В случая със синтите или ромите в Дуисбург (или с големите арабски семейства в Бремен) да се настоява, че става дума за местни проблеми, които могат да се решат с повече пари, повече социални работници и повече разбирателство, е измиване на очите, социалпедагогично пожелателно мислене.

 

По-скоро е нужно да се поставя въпросът дали има хора или групи, които не се поддават на интеграция, които не могат да бъдат интегрирани. Това не трябва да означава, че на тях трябва да се забранява да идват в страната или че трябва да бъдат прогонвани. Това означава само, че трябва да престанем да им налагаме нашите представи за щастие.

 

Идеята, че всичко може да се планира и да се постигне, ако се вложат достатъчно пари, намери място и в социалната политика.

 

Младежите, които не се поддават на възпитание, могат да бъдат ресоциализирани, ако им се плаща, лошите жилищни условия могат да бъдат подобрени, ако се удвои броят на служителите, които отговарят за това. Това е социалромантизъм с капиталистическо лице. Всичко, до което се свеждат нещата, са парите, останалото се случва от само себе си.

 

Фолкер Бек от Зелените поиска да се открие специален фонд за подпомагане на засегнатите общности при интегрирането на имиграните. Председателят на германското сдружение на общините направи подобно предложение. На никой от двамата не дойде на ум логичната мисъл, че една подобна мярка би се оказала контрапродуктивна, тъй като това прави засегнатите общности още по-привлекателни за пришълци.

 

Никой не говори за спешната или неуспешна интеграция на китайците, японците, виетнамците, тайлнадците, индийците или иранците, които очевидно много добре могат да се грижат за себе си, както някога го направиха и придошлите поляци в Рурската област.

 

Те също живеят в "паралелни общества", практикуват обичаите си и предпочитат да се женят помежду си. Как така това не се смята за проблем?

 

Подобни въпроси не са израз на "надигащ се расизъм", а реакция на една реалност, която е по-многолика от съдържанието на свързания с нея дебат. Всеки кон може да бъде откаран на водопой. Но конят сам трябва да започне да пие.

 

По БТА

Още от Европа

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?