Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

За уж-будителите и контра-будителите

7 коментара
За уж-будителите и контра-будителите

На първи ноември България празнува своята почит към ценностите на Просвещението и към тези, които помагат на хората да се образоват, да се издигнат, да се възвисят. Наричаме ги “будители” – те са малцинството, което събужда изпадналото в догматична дрямка мнозинство. По идея това е прекрасен празник, който цели да демонстрира, че българската общност е надхвърлила грижите на материалното и биологичното възпроизводство и се стреми към върховете на световната култура. Или поне към разумно, достойно и предизвикващо всеобщо уважение поведение.

Празнуването на първи ноември обаче се случва в политическа и културна среда, доминирана от антипросвещенски разбирания и моди. Затова и този празник протича формално, институционално лицемерно и без особен емоционален заряд. Докато хората по върховете на държавата редят служебните си слова за будителите, публичната среда в България е населена с уж-будители и контра-будители. Първите би трябвало да са будители, но всъщност не са. Вторите пък активно и откровено противодействат на будителите.

Тук не става дума за някакъв заговор срещу България, организиран от Изток или Запад. Уж-будителите и контра-будителите са си наш, роден продукт, макар че и те следват чуждестранни моди. А основната мода в момента е национал-популизмът, който в съвременния си вариант е антипросвещенски проект.

Не образоват, а представляват

Уж-будителят и контра-будителят не претендират, че ще образоват и извисят хората, а само, че ще ги представляват такива, каквито те са. Представителството е базовата демократична задача – партии, медии, интелектуалци имат като своя демократична мисия да “отразяват” настроенията и желанията на хората. Но те имат и “будителска” мисия, която може и трябва да се изразява в критика към някои от тези настроения и желания. Съвременният популист – контра-будител по дефиниция – залага всичко на представителството (като съвпадение на идентичности) и изоставя напълно образователната, възвисяващата мисия. “Вие сте прости и аз съм прост. Ще се разберем.” Това е неговият девиз.

Консервират, а не променят

Будителят иска да промени хората. Паисий е българската парадигма за човек, който прави революция в съзнанието на мнозина, като преобръща голяма част от вярванията и ценностите им. Контра-будителят цели обратното – хората да останат такива, каквито са, да не се променят “традициите и обичаите им”. Съвременната политическа мода е консервативна, контра-будителска. Политикът и интелектуалецът с радост слагат потури и калпаци, за да демонстрират по-висшия характер на народното. В потурите няма нищо лошо, но в липсата на критична рефлексия и желание за коригиране в по-добра посока – има.

Венцехвалят и говорят това, което ще се хареса

Едно скорошно изследване на център “Пю” показа, че източноевропейците са склонни да смятат своята култура за по-висша от тази на останалите народи. Ние с руснаците сме шампиони в това отношение с 69% убедени в собственото си превъзходство.

Ако Паисий беше жив днес, със сигурност щеше да ходи от град на град и да опитва да промени подобни абсурдни стереотипи. Защото както самоподценяването и липсата на самочувствие на една общност е вредно за нея, така и безпочвеното ѝ венцехвалене и липса на критичност е опасно – исторически то е водило до самозабрава и национални катастрофи.

Популистът и контра-будителят не се интересуват от позиции, които няма да се харесат обаче. Те опипват народния пулс и се опитват да се носят по вълната на народните настроения.

Универсалното е лошо, партикуларното е добро

Другият парадигмален представител на нашето Просвещение отново не е консерватор, а е революционер. Васил Левски е може би най-универсалистичният ум, който нашето Възраждане произвежда. Неговите идеи за чиста и свята република и равенство на различните етноси и религии в нея са стандарти, които все още се опитваме да достигнем в пълнота. Какво ли е било да проповядваш подобни стандарти в среда, която е била убедена, че ако изобщо има нужда от промяна, то тя трябва да дойде под формата на цар в една свойска монокултурна, етнорелигиозна монархия!

Контра-будителят мрази универсалното и глобалното и залага на местните особености. Универсалното е “чуждо”, то ни налага “диктат” отвън и ни лишава от партикуларната ни култура. Хубава или лоша, тя си е наша, а от нашенското по-хубаво няма. В такива възгледи има ценност, но тя е различна от ценността на “чистата и свята република” и равенството на етноси и религии.

Популярното е морално оправдано

Потенциално най-опасният ход на контра-будителя е склонността му да оправдава това, което е популярно. Хората са хомофоби – браво, важното е, че са такива във висок процент! Хората не харесват чужденците и тези с различна кожа – няма проблем, дори още по-добре! Просто ще забраним миграцията.

Източноевропейците са шампиони по липса на емпатия – способност да съчувстваш на другия, ако той не ти е някакъв вид роднина, или не е точно като тебе. И в тази класация ние, българите, сме в челните редици. Същото важи и за класациите за липса на толерантност към чуждото.

Контра-будителят изпада във възторг от подобни възгледи и ги поставя в основата на политическата си програма. Така днес той е певец и защитник в публичната среда на хомофобията, омразата към ромите, по-черните и чужденците като цяло: тези възгледи той нормализира и брани от постулатите на “фалшивата” политическа коректност. Основният аргумент в тяхна полза е, че са широко разпространени – ergo трябва да са оправдани.

В световен план консервативният, контрабудителски поврат често се оправдава със следния аргумент. През 60-те години на 20-ти век на Запад движението за граждански права, което слага край на сегрегацията и се бори с дискриминацията към малцинствата и жените, е отишло “твърде далеч” в своите изисквания и постижения. То е довело до “твърде много” права, които сега трябва да се “орежат” от един консервативен поврат.

Това е все едно някой да каже, че през 60-те години на XIX век в САЩ и Русия нещата са отишли твърде далеч в отмяната на робството и крепостното право, та е бил необходим балансиращ “консервативен” обрат. Контра-будителят има тенденция да бърка наличието на обществена опозиция и реакция на нещо с неговия морален статус. Фактът, че нещо е популярно, невинаги го прави добро и морално. И задачата на будителите е била винаги тази – да вървят срещу прилива на общественото мнение.

Възхвала на национал-егоизма

Будителите са били водени от желание за еманципация, за равенство на народите. Паисий и Левски са искали българите да са наравно с другите развити народи. Контра-будителят не е еманципатор, а е национал-егоист: за него неговата държава, неговата етно-национална общност трябва да е първа. В този смисъл модата с фразата на Доналд Тръмп “Америка на първо място” е абсурдна и комична. Това не е универсализируема фраза по Кант – ако Америка е винаги първа, то по дефиниция не може някой друг да е по същото време и той пръв. И ако за Китай или ЕС (като цяло) все пак има някаква надежда те, а не Америка, да са на първо място, то за останалите народи по света е по-скоро концептуална грешка да повтарят като папагали мантрата на Тръмп.

Липсата на емпатия към другия и национал-егоизмът придават на контра-будителя делови, циничен и предвидим облик. Затова и мнозина го харесват и мислят, че ще могат да се договорят с него. За разлика от будителите, контра-будителите не са толкова свързани с ценности, а с интереси. А интересите са въпрос на търговия – колко си склонен да дадеш, за да получиш нещо. Например – за български паспорт.

Антиелитарният елитизъм

Докато празнуваме празника на “будителите”, всъщност ние обитаваме една култура, която е все повече контрабудителска. Контра-будителите също са вид елит, който обаче се възползва от антиелитистките чувства на масите. Това е елит, който громи елита и възпява народа в неподправената му и непогрешима чистота. Това е елит, отказал се от програмата на Просвещението.

Време е този контра-елит да получи и своя отделен, контрабудителски празник.

Текстът е публикуван в Портал "Култура".

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Коментарът е изтрит в 13:37 на 4 февруари 2019 от автора.
    #7
  2. Коментарът е изтрит в 13:37 на 4 февруари 2019 от автора.
    #6
  3. edin.drug
    #5
    Отговор на коментар #4

    Има, Тончо, има! Само дето ти не си ги чувал.

  4. Коментарът е изтрит в 13:37 на 4 февруари 2019 от автора.
    #4
  5. Практик от София
    #3

    Дали пък са толкова трудни нещата за проумяване ?
    Я да хванем за яката на шлифера ... кой-кой ...например лицето Марко Балабанов (1837-1921).
    Следвал „Право“ в Атина, „Медицина“ в Париж, „Философия“ в Хайделберг, като завършва „Право“ в Париж. Не ще да е бил прост чиляк въпросният Долабанчо май...
    Млад ентусиаст, пъргав адютант на Георги Раковски, списвал той родолюбиво вестници, организирал читалищно дело, адвокатствал за правдата народна...
    Минали години...
    По време на Временното руско управление

  6. edin.drug
    #2

    Не се напъвай, Енчо, текстът си е много добър. Ти не ставаш за него.

  7. encho
    #1

    Интересен коментар, толкова интересен че ... губиш нишката на мисълта още от първото изречение.
    Има две еднакво вредни тенденции в бългрската публицистика в последно време - едната е упростяване
    (бих я нарекъл чалгата на мисълта), другата прекалено пре-пре-пре-преосмисляне на нещата. Този
    текст е пример на втората.

    Когато човек не живее в България и си идва от време на време той забелязва промените. Последния път
    когато си бях ме порази колко много нашенци са яхнали БМВ, мерцедес, ауди и гледат

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.