За властта въпросът със ски концесията в Банско е изчерпан

Въпреки протестите на екозащитници този път промяната на договора изглежда необратима

Кралев, Димов и Ангелкова се обявиха за промяна на ски концесията и нови лифтове и писти, сн. БГНЕС

Трима настоящи министри, подкрепени от двама бивши екоминистри и бизнес организации, дадоха да се разбере, че считат въпроса с промяната на договора за концесията на съоръженията в ски зоната "Банско" за изчерпан и приключен. Очаква се окончателното решение за анексите към контракта да бъде одобрено от Министерския съвет в сряда. За тогава са насрочени и поредните протести на екозащитници срещу узаконяването според тях на извършените от концесионера "Юлен" нарушения, ползването на по-голямо от предвидената по договор площ от Националния парк "Пирин" и срещу това вдигането само с 30 процента на концесионните плащания в бюджета.
 
Обявената още при първия кабинет на ГЕРБ промяна на концесионния договор бе обсъдена в Министерството на околната среда и водите по нареждане на премиера Бойко Борисов. Миналата сряда той отложи гласуването на одобрение за корекциите с аргумента, че го няма екоминистърът Нено Димов да защити предложението и да не се взема решението "урбулешката". "Не искам съмнения и обвинения за подаръци!", заяви тогава Борисов.

Нов екопротест в сряда

Точно това обаче смятат, че се случва, от екокоалицията "За да остане природа в България", която отказа да се включи в дискусията с мотива, че не са получили отговори на поставени вече от тях въпроси до вицепремиера Валери Симеонов, както било договорено на срещата от 20 ноември. Тогава станаха известни намеренията на  правителството за ски зоната в Банско. Природозащитната организация свика за 13 декември, сряда, от 18:30 часа, протестно шествие , което ще тръгне от метростанцията при НДК, при паметника на Алеко Константинов.

Министърът на околната среда и водите Нено Димов, предшественичките му Евдокия Манева и Нона Караджова, както и началникът на Националната служба за защита на природата Мирослав Калугеров заявиха в понеделник, че на публикуваните на сайта на екокоалицията сто въпроса за концесията е отговаряно неведнъж в последните десет години по време на водените десетки подобни дискусии. Димов заяви, че предложенията за промяната на концесионния договор и на плана за управление на парка "Пирин" са били изпратени на природозащитниците веднага сред срещата на 20 ноември и МОСВ е било отворено да отговаря на въпроси. Такива обаче не са били получени.

"Аз не приемам този отказ от присъствие. Всички бяха поканени и всеки, който е искал да зададе своите въпроси или да изкаже становище, е присъствал. За мен те не присъстват или защото нямат допълнителни въпроси, или нямат допълнителни аргументи. Нещо, което е естествено. След като толкова години се е дискутирал един въпрос, е нормално да се изчерпи", каза Нено Димов пред журналисти след края на очертаващата се като последна среща, посветена на ски концесията.

Ски зоната се запазва, а таксите – според приходите

Според екоминистъра е нормално е да има различни гледни точки, но по думите му е "много ясно", че "външните граници на буферната зона на парк "Пирин"  (в която е разположена ски зоната – б.а.) остават същите като в договора от 2001 г.".

"Концесионното възнаграждение ще е според приходите, а не според територията. Не може да бъде казано дали ще е два пъти по-голямо или не, защото изчисляването на плащане върху приходите зависи от приходите. Може и да бъде повече от два пъти". Това разясни Димов относно обявеното от него и вицепремиера Валери Симеонов пред ноември двойно вдигане на концесионната такса, докато в доклада им до МС е посочено, че за първите три години очакваните бюджетни приходи са по 350 хил. лв. годишно, което е ръст от едва 80 хил. лв. или 30% спрямо платените миналата година от "Юлен" 270 хил. лв.

Според екоорганизацията "сумата за годишното концесионно плащане, дори и след промяната, ще е твърде малка, тъй като концесионерът може да я изкара за един ден с продажбата на 6000 еднодневни карти".

"При промяна на договора концесионерът ще плаща 0.09 лева на декар на ден, което е над 10000 пъти по-евтино от цената, на която Община Банско предоставя свои площи", изчисляват от "За да остане природа".

Попада ли ски зоната в обхвата на новия Закон за концесиите?

Димов обяви за неоснователни подозренията, че с промените кабинетът се опитва да заобиколи влизащия в сила от началото на януари 2018 г. нов закон за концесиите. Според екоорганизацията целта на корекциите е да избягат от обхвата на европейската директива за концесиите, която влиза в сила с новия Закон за концесиите. Нено Димов обаче твърди, че ски концесията не попада в обхвата на въпросната директива.

От екокоалицията посочиха в изявление, разпратено преди срещата, че "тъй като размерът на концесията надхвърля сумата от 5 млн. евро оборот за срока ѝ, според новия закон за промяната трябва бъде уведомена Европейската комисия". "Нещо повече – ще се наложи да се доказва пред Комисията, че настоящият концесионер е единственият, който би могъл да стопанисва зоната след изменението, предвиждащо увеличаване на площта на новото строителство", посочва организацията.

Според нея се нарушава Директива 2014/23/ЕС за възлагане на договори за концесия и това ще доведе до поредната наказателна процедура срещу България.

Природозащитниците допълват, че промяната на ски концесията е на практика схема за непозволена държавна помощ за концесионера и неговите офшорни дружества собственици. Те изчисляват, че по цени към 2017 г. тази помощ за следващите 15 години може да надхвърли 100 милиона лева.

Нона Караджова, която участваше в разговора като експерт, каза обаче, че "не може да става дума за наказателна процедура, тъй като евродирективата позволява на страните членки да уреждат въпроси като този със ски концесията по своя преценка".

Противоречия за защитата на ЮНЕСКО

Относно критиките, че с промяната на договора и регламентирането на изграждането на нови съоръжения в ски зоната се нарушава забраната за строежи на ЮНЕСКО, по чиято егида е паркът "Пирин", министър Димов заяви, че включената в ски зоната защитена територия още през 2009 г. е извадена от защитата на световната организация и е обособена като буферна зона, където е разрешено строителството.

"Като казвам строителство искам ясно да отбележа, че става въпрос само за технически и ски съоръжения, никакви други", отбеляза на няколко пъти той.

Същата теза изразиха и Манева и Караджова, както и настоящите министри на туризма Николина Ангелкова и на спорта Красен Кралев. Така обсъждането прерасна в гореща защита на ски концесията и реклама на бъдещия кабинков лифт и нови ски писти не само в Банско, но и в Разлог, Добринище и всички български планини.

Всички участници неколкократно повториха, че промяната на концесионния договор не означава автоматично започване на ски строежи, а те ще бъдат разгледани проект по проект и за всяко инвестиционно предложение ще се изготви оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), преди да се даде разрешение за строеж.

"Лифтовете са най-екологичният вид транспорт и отварят достъпа до планината целогодишно и дават възможност да покажем пред всички какви богатства има нашата страна. Съответно да развиваме целогодишен туризъм", заяви Ангелкова след т. нар. дискусия, която бе предавана онлайн на сайта на екоминистерството. По-късно ековедомството публикува и пълния запис от дискусията.

Според Ангелкова ще е абсолютно защитен Пирин и "със сигурност за всеки трябва да е ясно, че без да се преминат тези процедури (по ОВОС), няма да се появи образно казано лифт утре, дори ако Министерският съвет вземе такова решение".

Кралев: Имаме световна сноуборд звезда, а няма една такава писта у нас

"Няма алтернатива просто", смята спортният министър Красен Кралев. "Категорично трябва да продължим с изграждането на спортна инфраструктура за практикуване на зимните спортове", заяви той и се аргументира с това, че в момента една от звездите на световните алпийски ски и сноуборда е българинът Радослав Янков, което провокира интереса на децата към този спорт, но в България няма нито една сноуборд писта и дори състезателите ни са принудени да тренират в чужбина.

Двеста километра ски писти у нас са крайно недостатъчни в цялата страна, добави спортният министър и даде пример как в Чехия те са 7000 км, Словения – 1800. "Излишно е да коментираме държави като Австрия, Швейцария, Италия. Там километрите са по 20-30 000 на държава", допълни той.

Шефът на службата за защита на природата Мирослав Калугеров обяви за неоснователни твърденията на екокоалицията, че с изменения концесионен договор държавата предоставя обекти и площи, които не са нейна собственост. Това, според "За да остане природа", ще се случи с общинския път от Банско до хижа Вихрен, базата на ВМРО и други почивни бази, вододайната зона на Банско и други имоти, които бяха изключени по сега действащия договор. Калугеров обяви това за спекулации, тъй като държавата нямало как да включи в договора собственост, която не е нейна.

Десетки съдебни дела били изчистили законността на обектите на "Юлен"

И Евдокия Манева, по чието време е сключен договорът с "Юлен", и Нона Караджова, която бе екоминистър в първия кабинет на Борисов, обявиха, че съдът в България еднозначно се е произнесъл по десетките заведени от екоорганизации дела за незаконно строителство в ски зоната, че такова няма.

Красен Станчев от Института за пазарна икономика посочи, че по случая със ски зоната в Банско са водени 65 съдебни дела, с еднозначни произнасяния срещу природозащитниците; извършени са били 22 данъчни проверки на концесионера и 11  прокурорски проверки. Според него допълнителното забавяне на окончателно решение по казуса само ще подхрани досега афишираните съмнения в законността на досегашните решения. Той обаче препоръча на правителството да публикува отговори на поставените от екозащитниците въпроси и да изясни позицията си.  

Според екозащитниците в рамките на концесионната площ има обекти, изградени без процедури по законите за околната среда, биоразнообразието и защитените територии, обекти в нарушения на ТУП от 2001 г., концесионния договор, плана за управление на парк Пирин, изградени без съответните разрешителни по Закона за водите, изградени и ползвани в нарушение на ЗУТ, което представлява узаконяване на досегашни нарушения. "Това са обектите, довели до ползване на площ по-голяма с 60% от разрешените близо 100 ха по договор", обясняват от коалицията.

Караджова се объркала за ползваната в повече площ

Караджова, която през юни 2011 г. обяви, че концесионерът ползва с 64 ха повече от записаната  в договора 99 ха площ от парка "Пирин", сега обясни, че направеното тогава измерване се оказало некоректно, тъй като не били взети предвид приложения по договора, и в самия договор имало пропуски и неточности. Точно тази теза защитаваше тогава "Юлен" и споровете за това каква площ се ползва по договор продължиха дълго, но явно вече е прието становището на концесионера.

Двете бивши министърки неколкократно акцентираха върху това, че договорът, който сега ще се променя, има много нормативни пропуски; че бил първият и единствен такъв и бил правен по правилата за отдаване на концесия на добив на подземни богатства, което не се оказало удачно.

Нона Караджова разказа още, че през 2010 г. по инициатива на МОСВ е имало проверка от ЮНЕСКО, която установила, че като се изключи увредената от ски зоната буферна зона, парк "Пирин" е в отлично състояние.

"Няма как без да е изготвен инвестиционен план за ски съоръжението, да се знае, че то ще навреди на природата, както и че ще има сеч на вековни гори, без да е ясен маршрутът му", каза Караджова.

Манева пък се възмути, че екозащитниците внушават, че "всички участвали в решенията, са мошеници, а природозащитниците са единствените загрижени за природата".

Обвинения в манипулация на общественото мнение

"Екозащитниците отсъстват съзнателно, за да може в сряда като се гласува решението, да се каже, че не е съгласувано с тях. Съдът се произнесъл по всички жалби за незаконни строежи. Младите хора, обичащи природата, се манипулират и чистите хора се излъгват и се присъединяват към протестите", каза Евдокия Манева, която бе екоминистър в кабинета на Иван Костов, а Нено Димов тогава бе главен секретар на ведомството.

"Как е възможно правителството да няма смелост да вземе решение след толкова дискусии, съдебни решения", попита Манева.

"Алтернативата на втори кабинков лифт в Банско е 130 автобуса, които да возят туристите до ски пистите", очерта мрачна перспектива Красен Кралев.

Бившият зам.-министър на туризма Бранимир Ботев, който в момента ръководи създадения преди година у нас Европейски институт за стратегически анализи, обяви извършено от него експресно проучване на обществените нагласи по казуса с Банско. Според цитираните от Ботев данни 67 на сто от запитаните смятали, че решенията за ски зоната трябва да са на община Банско. 47 сто пък били на мнение, че екоорганизациите имат интерес да не се прави нищо за регламентиране на въпроса в продължение на десет години.

"Съгласие на интереси няма да се постигне. Правителството не трябва да да се опитва да бъде балансьор по въпроса, а да прилага правните аргументи", заяви Бранимир Ботев. Според негови разчети България се нуждаела от 67 нови лифта, тъй като от регистрираните като такива 120 съоръжения у нас не е ясно каква точно част работят.

Всичко изградено досега ще станело държавна собственост

Според "За да остане природа в България" промяната на концесионния договор ще доведе до загуба на собственост на държавата върху ски съоръженията на Банско. "В момента лифт "Чалин Валог“, лифт "Академика“ (Тодорка), лифт "Платото" и влек "Старата котва" са прехвърлени незаконно от "Юлен" АД на "Маренго Трейдинг" АД, юридическо лице, което не е страна по действащия договор. Самите обекти обаче досега бяха част от концесионния договор. С промяната на договора държавата ще загуби тези обекти завинаги", алармира организацията.

Според Калугеров това не е така, тъй като с анексите ще се предвиди предаването като държавна собственост на всичко изградено върху концесионната площ досега, включително преместваемите обекти. Промяната на договора ще прецизира клаузите, ще се допълнят условията по разполагане на ски съоръженията и ще се предвидят липсващите досега санкции за концесионера, ако нарушава договора и екозаконодателство, или ако уврежда природата, допълни той.

"Националните паркове не са резервати и там човешка дейност и туризъм са разрешени. Не знам защо се твърди, че в парковете не може да се строят ски съоръжения", коментира Мирослав Калугеров и уточни, че законовият член относно строежите в национални паркове е бил обект на десетки съдебни произнасяния.

"Наивно да се вярва, че екоорганизациите нямат информация. Как изготвиха днешната си позиция с публикуваните приложения и документи?", допълни шефът на Националната служба за защита на природата.

Съмненията остават   

Екокоалицията обаче изтъква, че предложените промени в концесионния договор не гарантират опазването на околната среда, защитените територии и защитените зони, както изисква Директива 2014/23/ЕС и законите в България. "Липсват гаранции, че всички приходи от ползването на ски зоната влизат в сметките на концесионера и по този начин продължава да съществува възможност за ощетяване на държавата", допълва организацията.

"Замита се отговорността на бивши и настоящи служители, заместник министри и министри от МОСВ, служители на Община Банско, Дирекцията за национален строителен контрол и Дирекцията на Националния парк. Странно е, че управляващата коалиция настоява да се разследва "целият криминален преход“ на приватизацията, концесиите и групировките, но точно когато може да разкрие виновните лица в един случай – концесията в Национален парк "Пирин" предлага решение, което заличава отговорността на виновните длъжностни лица", завършва позицията на екокоалицията.

Евдокия Манева обаче обяви, че "няма никакви основания от лозунга "Спасете Пирин!", защото той си е спасен.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?