За ядреното шикалкавене и парите на данъкоплатците

Изпълнителната и законодателната власт тотално се омотаха на тема "ядрена енергетика и АЕЦ "Белене"

Консервираното оборудване за отново спряната АЕЦ "Белене"

Писал съм многократно по темата, но за съжаление имаме основание да се връщаме към нея все по-често. Този път съм провокиран от цитираното от медиите поредно изказване на министър Петкова  и респ. министерската констатация, че проектът можело и да не стане и че властта всъщност не визирала точно АЕЦ "Белене", защото името не било споменато. "Новата (енергийна) стратегия предвижда изграждането на нови ядрени реактори с мощност 2000 мегавата след 2030 г., но никъде не е писано, че това ще се случи в Белене. Както знаете, проектът привлече интереса на международни компании, но поради пандемията от коронавирусa изборът на стратегически инвеститор не само се забави, но на практика беше спрян" – това е заявила преди ден министър Петкова, цитирана от медии.

Че властта винаги е визирала точно АЕЦ "Белене" в посочения контекст е повече от ясно. Така, казаното звучи най-малкото като много евтино оправдание – което освен това е и абсолютно невярно. Опциите за тези 2000 мегавата нови ядрени мощности на теория са две – на площадката на АЕЦ "Белене" и на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Властта и политиците никога реално не са обсъждали в детайли втората опция за Козлодуй, което беше и една от големите им грешки.

Да припомня – политическата неграмотност през годините доведе до това, че с лека ръка беше пропилян формално възобновеният през 2004 г. проект АЕЦ "Белене", чийто първи блок можеше да работи още към 2012 г. – а тогава и при тогавашните цени и пазар проектът наистина имаше смисъл, който обаче от години е напълно загубен. Поради същата причина политиците пропиляха и възможността за своевременен анализ на опцията за VІІ и VІІІ блок в АЕЦ "Козлодуй" и се концентрираха изцяло върху АЕЦ "Белене".  Нека да си спомним, а ако трябва и да погледнем архивите -  и премиерът Борисов, и министър Петкова, и председателят на  парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов, и техни експерти ни убеждаваха как точно проектът АЕЦ "Белене" си върви ли върви и колко е нужен. И това ставаше не само в последните две-три години, но дори и в последните дни.

Да напомня на министър Петкова още едно обстоятелство - имаме два нови реактора и друго оборудване, произведени конкретно за АЕЦ "Белене", завити с найлон на площадката на АЕЦ "Белене" и проверявани от време на време дали са под найлона на същата тази площадка именно от министър Петкова.

А оправданието с коронавируса за забавяне на проекта е откровено несериозно. Ситуацията не може да бъде използвана за оправдание не само поради съвременните средства за комуникация, но  дори и като причина, възпрепятстваща прегледа на документацията на място – в това отношение в България никога не е имало реален проблем (дългосрочно пълно затваряне на граници и др.). И ако наистина имаше толкова голям интерес за проект, надхвърлящ 10 милиарда евро, подход също щеше да се намери. Аз не зная друг проект с подобен мащаб по света да е бил спрян поради коронавируса.

Така че дойде време политиците да обяснят какво правят, какво ще правят и какви всъщност са истинските причини все още да гонят златния жабок из гьола АЕЦ БЕЛЕНЕ. Публично оповестяваният мотив е, че като го целунат, ще го превърнат в ядрения принц,  който от своя страна заедно с газовото хъбче ще направи България център на междугалактическата енергетика. Само че във времена, в които модулните ядрени реактори са реалност, а пазарът се променя във всички направления в геометрична прогресия и т.н., подобен тип обяснения изглеждат все по-странни.  А всъщност, нещата май са доста по-елементарни – на фона на яснотата от години, че този проект е загубил всякаква икономическа логика,  упорството на властта някакси естествено изглежда повече свързано с друг тип мотивация. И е редно тя да бъде пояснена на хората.

За мен е време на всичко това да се сложи край. Още през януари тази година призовах властимащите да вдигнат белия байрак и да обявят края на агонията "АЕЦ Белене" докато не са пропилели още пари за този проект и докато все още могат да се намалят загубите, които далече не се измерват само в похарчените средства. Хората трябва да знаят, че АЕЦ на площадката "Белене" няма и няма и да има, но разходите по проекта дотук не са никак малко и номинално със сигурност надхвърлят обявяваните явно на база счетоводно магьосничество 3 милиарда лева. Същевременно, разходи по проекта продължават да се трупат – и то докато губим възможността поне малко да компенсираме като страна загубите от неграмотните управленски решения, в т.ч. и в резултат както на откровено стадни гласувания по темата в Парламента, така и на липса на ефективен парламентарен контрол. 

Нали всички разбираме, че загубените досега пари и тези, които тепърва ще се разпилеят, докато министър Петкова продължава да наднича под найлоните, са за сметка на данъкоплатците, а не за сметка на политиците? И кой и кога ще носи отговорност за това? И още колко време ще се разпиляват средства в огромни размери за загубени каузи? Изпълнителната и законодателната власт дължат ясни отговори на гражданите какво точно правят и какво ще правят по темата – при това веднага.

Авторът е дългогодишен експерт по енергийна политика. По професия е юрист, но от 1992 г. работи в български, европейски и световни институции, занимаващи се с енергетика. В момента е председател на Института за енергиен мениджмънт.

Споделяне

Още от Анализи и Коментари

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?