"За Земята": България пропуска финансови възможности за въглищните си райони

България се държи така, сякаш не я интересуват действията на Евросъюза в борбата с климатичните промени и преговорите за разпределяне на бъдещия европейски бюджет за решаване на тези проблеми. С това страната ни обаче рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата за зависимите от въглищата райони и създаване на нови работни места и развиване на среда, благоприятна за свежи инвестиции.

С близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите, посочва се в позиция на неправителствената екоорганизация "За Земята", разпространено във вторник.

В нея се припомня, че в коментарите си по проекта на националния план Енергия и климат вече са предложили 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.

Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали, посочват от организацията.

В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна, смятат в "За Земята".

Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат, допълва се в позицията. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки, смятат още приподозащитниците.