За журналистите-блогъри или докъде се простира личната свобода*

Ако в традиционните медии в България плурализмът и свободата на словото са силно ограничени, а в алтернативните медии всеки има свободата да изкаже мнението си – в каква позиция попадат професионалните журналисти, имащи и собствен блог?¹

Да започнем по-отдалеч. В Европа и САЩ е много разпространена практиката журналистите да пишат за блога на медията, в която работят, или да поддържат собствен блог. Мотивацията на журналистите-блогъри (j-bloggers) да пишат в блоговете си се базира на няколко причини: възможността да предложат различни тълкувания и коментари на новините от деня, да си позволят творчески подход в списването на материалите, да подхождат с по-слаба ангажираност към източника на информацията и да отразяват алтернативни становища и различни мнения.²

В България преди няколко години стана хит да имаш собствен блог и както много граждани и политици, така и редица журналисти създадоха собствени уеб пространства. Сред тях бяха блоговете на много журналисти, пишещи на обществено-политическа тематика и работещи или работили в традиционна медия. Такива все още активно пишещи в блогосферата са например Александър Симов, Веселина Седларска, Галя Горанова, Галина Вълчева, Иван Бедров, Иво Беров, Иво Инджев, Ирен Филева, Любослава Русева, Невена Гюрова, Полина Паунова, Пламен Даракчиев, Петьо Цеков, Ралица Ковачева, д-р Тони Филипов, Филипа Радионова и др. Има и журналисти, които с времето престанаха да поддържат блоговете си – като Велислава Дърева, Велислава Кръстева, Георги Коритаров, Десислава Ризова, Мерим Тенев, Николай Бареков и др. А други журналисти пък публикуват материали в онлайн издания с характеристики на информационно-аналитично-разследваща медия и блог като e-Vestnik, Bivol, Webcafe и т.н.

В материалите си в блоговете и в социалните мрежи журналистите-блогъри, също както и гражданите-блогъри, коментират различни теми, анализират и оценяват случващото се в общественото пространство, поставят неудобни въпроси, алармират за тревожни тенденции и осветляват прикрити интереси. Отстояват тезите си независимо дали критикуват конформизма на традиционните медии, негативни управленски действия или икономически недомислици. Професионалните им умения допринасят за увлекателното и аргументирано слово. Реално журналистите-блогъри често са сред най-активните и ярки блогъри, будната съвест на обществото и изразители на гражданските настроения.

Пример за активната и критична гражданска позиция, която журналистите-блогъри проявяват в своите уеб пространства, препраща към последните месеци. Така например, в края на септември медийното пространство беше под знака на рапа, на Гошо от Почивка, Сарафа и Конса, Биг Ша, екс-Мишо Шамара. И докато традиционните медии, политици и прокурори гръмко рапираха и пригласяха ритмично "Ще гласувам аз за Бойко Борисов без съмнение“ и "Бяло, зелено и червено“, то в общественото пространство срамежливо надникна и после се скри темата за нов инвеститор за АЕЦ "Белене“. Първите пиперливи въпроси за важния енергиен проект дойдоха точно от журналистите-блогъри, които поставиха в публичното пространство въпроси от рода: кой, как, какво, защо и на каква цена се случва с доскоро отричания проект за АЕЦ „Белене“.

Тази гражданска активност обуславя и обяснява безспорния факт, че някои от журналистическите блогове са сред най-популярните, четени и посещавани в социалните медии. В класацията на българските блогове Top Blog Log³ блогът на Иван Бедров се класира на 25 място, а на Иво Инджев на 64 позиция. Още едно доказателство за стойностните материали в журналистическите блогове е практиката на редица чуждестранни медии да следят блоговете на български журналисти. Така например медия от ранга на ВВС цитира материали от споменатите журналисти, както и от други блогъри.⁴

Но как се съвместява активното блогърстване с основната работа в традиционната медия, попитахме някои от популярните представители на журналистите-блогъри в България. Отговориха ни десет от тях. Тъй като няма статистика за това колко журналисти в България поддържат собствен блог, не знаем доколко представителни са данните. По-важни обаче са отговорите, които ни дадоха.

Анкетираните журналистите посочиха много причини, поради които списват своя блог и заради които той е ценен. Отговорите бяха обстойни и разнолики. Най-често споменаваната причина бе това, че в блоговете личното мнение може да се изразява спокойно и свободно – по теми, в обем и жанр по желание. Блоговете се приемат като зона на самоосвобождаване и начин да се запази личното достойнство, да се направи публично разграничаване от позицията на медията-работодател.

Втората основна причина препраща към функцията на блога като дискусионна среда по теми от дневния ред на обществото или по по-широк кръг от въпроси. Посочва се възможността за оценка или коментар на конкретна ситуация, за "сглобяване на пъзела” сред морето от информация и новини. Блогът е място за автентична журналистика и в него се проявява възпитателната роля на медиите.

Друг чест мотив за поддържането на личното уеб пространство се оказва удобството на блога да служи като каталог на журналистическите анализи, памет за събития, които с времето избледняват, но не губят актуалност, или просто като тефтер за разхвърляни мисли. Обратната връзка с читателите, обменянето на теми и идеи и общуването със съмишленици също се оказва ценно предимство на блогирането. За да популяризират своите текстове, журналистите споделят, че активно използват и социалната мрежа Фейсбук и мироблогинг платформата Туитър. Чрез тях текстовете им стигат до по-голям кръг от хора. А някои препубликуват в блоговете си статиите си от печатните издания, в които работят, пак с цел да достигнат до по-широка аудитория.

В блоговете си повечето журналисти изразяват позиции, които не биха могли да изкажат в традиционната медия, в която работят. Малко повече от половината журналисти споделят, че в работата си са длъжни да спазват конкретната редакционна линия на медията, в която са наети. Най-често в традиционната медия има теми, които, ако не са забранени, то са умишлено пренебрегвани. Ако журналистът иска да ги коментира, издателите не биха му позволили. Ето защо за част от журналистите решението е "виртуалната емиграция” и в блоговете си те пишат неща, които никога не могат да намерят място в медията, в която работят. Останалите журналисти обаче споделят, че имат щастието да работят в медия, в която личното им мнение съвпада с редакционната линия и нямат проблем с изразяването на собствената позиция.⁵

Във вашия блог изказвате ли мнения/позиции, които не биха Ви позволили да изразите в медията, за която работите/сте работили?

Изразяването на лична позиция в блога, различна от редакционна линия на традиционната медия съвсем не остава незабелязано. Напротив, води до проблеми. Мнозина от журналистите, попълнили анкетата, споделят, че са имали разговори с издателите и главните редактори във връзка с текстове от блогове, които са били неудобни или неприятни за някого. Линията на мъмрене най-често е следната: бизнесменът Х, банкерът Y или просто някой от символната категория "лошите“ се обаждат на главния редактор с оплакване, а редакторът от своя страна разговаря с „провинилия” се журналист-блогър. В различните случаи предупреждението да не се пише по тази тема или за онази личност в блога е било отправяно като молба, обръщане на внимание или под формата на директни намеци от типа на "да не останеш без заплата в тази криза”.

Някои журналисти споделят, че темите, по които има оказан натиск, са както политически, така и икономически. Интересен и показателен в този смисъл е коментарът на един от анкетираните: "Парадоксално е, но се оказва, че един журналист може да си позволи и най-злостната политически критика без много проблеми. Но дори намек за недоволство срещу някой икономически субект веднага се проявява като забрана за писане”. Обнадеждаващото е, че друга част от журналистите споделят, че никога не са имали проблеми с работодателите заради позиции, изказани в блога.

Имали ли сте проблем с работодател за позиция, изказана в блога Ви?

Изводът, който се налага от събраните данни е, че блогирането, изразяването на различна и неофициозна позиция, както и критикуването на властови решения и действия в голямата си част води до проблеми за журналистите с работодателите им от мейнстрийм медиите. Тук витае логичното предположение дали това не е причината да има немалко несписвани и може би въобще незапочвани журналистически блогове.

През юли 2012 г. Фондация "Медийна демокрация“ очерта картата на проблемните зони в българските медии, в която като водещи бяха посочени проблемите с липсата на плурализъм и свобода на словото, както и с наличието на политически и икономически зависимости в традиционните медии. Оказва се обаче, че тези негативни ограничения се разпростират не само върху служебните задължения на журналистите, но биват прехвърляни и върху личните изяви в мрежата. Степента на оказан натиск и цензура върху свободата на изразяване в личното уеб пространство се определя от ръководството на медията. Налице е изключително тревожна тенденция, напомняща за практики от тоталитарното минало.

В този контекст много позитивен е фактът, че, въпреки споменатите опасни тенденции, все още има журналисти-блогъри, които смело изразяват мнението си. Активната и неконформистка позиция на журналистите-блогъри е пример за това, че социалните медии не се противопоставят задължително на традиционните медии и че биха могли да си съдействат с тях за преодоляване на проблемите с плурализма и свободата на словото в България.

---------------------------------

¹ В анализа се коментират само журналсти-блогъри, които пишат на обществено-политическа тематика. Има много други български журналисти-блогъри, които поддържат добри специализирани тематични блогове, например за икономика, за култура, за лайфстайл и др., но те не са обект на този анализ.

² Robinson, S. (2006) The mission of the j-blog: Recapturing journalistic authority online, Journalism, 7: 65.

³ Според класацията на Google Page Rank двата посочени блога имат рейтинг 5 от 10 възможни точки. Според Alexa Rank блогът на Иво Инджев е на позиция 1,159 в класирането по посещаемост сред българските сайтове а блогът на Иван Бедров – 1,827. Сайтовете за класации и измерване на посещаемост: http://topbloglog.com , http://www.alexa.com , http://www.prchecker.info са посетени на 7.10.1212 г. и отразяват класирането на двата блога към дата 7.10.1212 г.

⁴ http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-19799358 , посетен на 5.10.1212 г.

⁵ Някои журналисти направиха и паралел между медии, в които са работили преди и в които работят сега. Други направиха съпоставка между работата им в традиционна медия и сегашната им активност основно в личния блог.

* Текстът е част от проект "Застрашените свобода и плурализъм на медиите. Диагностика и решения” на фондация "Медийна демокрация”. Проектът се осъществява с подкрепата на Институт "Отворено общество” – София. Част от проекта са и анализите "Журналистите – наемници без права?*"  и "За журналистите-блогъри или докъде се простира личната свобода*".Изказаните становища и мнения са отговорност на автора и не отразяват непременно мненията и политиката на Институт "Отворено общество”.