Забавя се стартът на българската борса за ток

Планираният за началото на следващата година реален старт на борсата за търговия с електроенергия се отлага за неясно кога през 2012 г., стана ясно в петък по време на дискусия за прозрачността и свободата на българския енергиен пазар, организирана от Института за енергиен мениджмънт.

Енергийната борса ще заработи през следващата година, каза заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев пред участниците във форума. Поправките в Закона за енергетиката, които ще позволят функционирането ѝ и ще определят кои потребители няма да са длъжни да си купуват ток от борсата, ще бъдат внесени до края на октомври в Министерския съвет, допълни той. Но кога ще влязат в сила, зависи от одобрението им в парламента.

Не само законодателната рамка обаче е проблем, за да заработи борсата за ток, а и бавното включване на фирмите, които трябва да търгуват електроенергията си, в тестовата работа на платформата за специфичната търговия. Най-големият производител на ток в България АЕЦ "Козлодуй“, например, все още не е предал координиращи графици за пробни договаряния на сделки. Това посочи Виктория Поповска, ръководител на структурирането на борсата за ток в “Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО), който трябва да управлява сделките купува-продава при електроенергията. Също така не е регламентирано участието в борсата на производителите на енергия от възобновяеми източници, а Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) трябва да промени правилата за търговия с ток, за да отговарят те по-добре на реалните борсови практики.

Поповска не пожела да се ангажира с конкретен срок, в който може да заработи електроборсата, като посочи, че това ще стане само, когато са изчистени и тествани всички детайли по търговията.

Търговците с електроенергия, които ще са сред клиентите на борсата, смятат, че за да е работеща тя, е необходимо целият сектор да се преструктурира.

Бъдещето на ЕСО обаче на този етап не е ясно, тъй като все още държавата не е взела решение по какъв начин дружеството да бъде структурирано като независим оператор и най-вече как да му бъде прехвърлена електропреносната мрежа. Тя в момента е в активите на “Националната електрическа компания“, тъй като изваждането ѝ ще постави в сложно положение НЕК с многомилионните ѝ заеми.

Забавеното отделяне на ЕСО и на газовия оператор “Булгартрансгаз“, които в момента са в структурата на “България енергиен холдинг“, провокира преди ден Европейската комисия да поиска от България отговор как прилага задължителните изисквания на Евросъюза за либерализация на електрическия и газовия пазар.

Делян Добрев коментира в петък, че до забавянето се е стигнало заради извършвани анализи за това как всеки от трите предвидени в енергийния пакет варианти за разделяне на операторите би повлиял на българския пазар. По думите му крайното решение ще стане ясно при внасянето на поправките в Закона за енергетиката в правителството през октомври.

Почти всички присъстващи на форума енергийни компании за пореден път констатираха, че в България енергийният пазар е либерализиран само на хартия, а за освобождаването му на практика не се прави почти нищо.

“За либерализация се говори от четири години, но резултатите от нея все не се случват, а в същото време България губи сериозни инвеститори в газовия сектор“, посочи Светослав Иванов, зам.-шеф на “Овергаз“. “Имаме възможност да стигнем с 1 млрд. куб. м природен газ до крайните потребители, имаме заявки от клиенти за доставка на 750 млн. куб. м, но не можем да ги изпълним, защото нямаме достъп до мрежата (на “Булгартрансгаз“ - бел. авт.)“, допълни той.

Иванов припомни, че започналата в сряда проверка на европейските антимонополни органи в дружества на “Газпром“ (сред които и Овергаз“) и партньорите на руската компания за нарушение на правилата за конкуренция в Европейския съюз, включва и сигнал на “Овергаз“, че “Булгартрансгаз“ ѝ отказва достъп до националната газопреносна мрежа.

Шефът на “Булгартрансгаз“ Кирил Темелков обаче заяви, че това не било вярно. Той обясни как дружеството има процедура за приемане на заявления за достъп до мрежата, но нямало желание за такъв и проблемът бил в това, че България няма алтернативни газови връзки освен руската тръба през Украйна и Румъния. След което шефът на държавното дружество се впусна в обяснения как междусистемните връзки на страната с газовите мрежи на Румъния, Гърция, Сърбия и Турция ще заработят до 2014 г.

Изпълнителният директор на обществения доставчик на синьо гориво “Булгаргаз“ Димитър Гогов пък коментира, че стои въпросът дали добрите намерения на ЕС за защита на енергийния ѝ пазар, които се подкрепят от България, не са просто хубави думи без реални действия, които обаче не защитават напълно местните пазари. Според него готвеният единен енергиен пазар на Шенгенски принцип трябва да обхваща не само доставките на електроенергия и газ, но и на въглища и другите течни горива.

По думите на Гогов от прословутото разделяне на мрежите от търговия и изкуствено създаваната конкуренция страдат не само енергийните компании, но и потребителите тъй като при раздробяването на субектите на пазара няма как да се постигнат хем ниски цени, хем повишено качество на услугите. “За последните 15 години в ЕС няма реализиран нито един голям инфраструктурен проект, освен руският “Северен поток“ и напредъкът на “Южен поток“. “Набуко“ страда от разделянето на мрежата от търговията и не може да си гарантира източниците на суровина“, посочи шефът на “Булгаргаз“. “Има страшно много добри намерения, но в каквито и документи да ги обличаме, те са далеч от реализацията си“, допълни той.