Заблудата, че БАН е реформирана, спира развитието й

Академията заслужава помощ от държавата и обществото, но и дължи отчетност и реформи

Новото 44-то Народно събрание (НС) се оказва твърде експедитивно. На 16 май новосформираната Комисия за наука и образование на първото си заседание прие едновременно два годишни отчета на БАН – за 2015 и 2016 г, които два дни по-късно бяха одобрени в пленарна зала.

В комисията на НС се опират на изпратени до 43-тото НС становища върху отчета за 2015 г, а този за 2016 г е разглеждан без никакви събрани становища и мнения. Наред с формални хвалебствия и гузно признание, че БАН е “недофинансирана“, народните представители са оплакали липсата на млади учени в академията. За пръв път бил подхвърлен упрек, че академията нямала политика за структурни реформи, но други депутати авторитетно аргументирали, че БАН не се нуждаела от реформиране, а само от финансиране.

До неотдавна в БАН приемаха годишните си отчети на празничните събрания по случай 24 май с ръкопляскане без никакви разисквания и ги внасяха в НС, където бързо биваха приемани с респект и уважение. Отчетите съдържаха и продължават да съдържат само самооценки без сравнителни данни и анализ на ефективността.

През 2011 година когато се заговори за “феодални старци“ Законът за БАН беше изменен и беше създаден Съвет на настоятелите. Наред с редица контролни и оценъчни функции този орган трябваше да съгласува отчетите на БАН преди внасянето им в НС. Това доведе до слабо и съвсем временно подобрение на отчетността.

Може да се каже, че още от създаването си Съветът на настоятелите не изпълняваше стриктно нито една от вменените му функции, а след 2014 година практически преустанови дейността си. БАН нескрито саботираше функционирането му. Още с формирането на този съвет нескрито се търсеше паритет между външните членове и тези, свързани с БАН. Място за чуждестранен член съзнателно се държеше непопълнено, зам.председателят на БАН участваше като представител на Съюза на учените, и с други плитки процедурни хватки.

През 2014 г от БАН успяха съвсем да обезсмислят функционирането на Съвета на настоятелите – последното оповестено заседание е от 31 март 2014 г (Законът задължава Съветът на настоятелите да се събира най-малко веднаж на 3 месеца). В началото на тази година съставът на Съвета бе формално актуализиран, но няма никакви признаци че този орган функционира.

Последният годишен отчет на БАН, съмнително съгласуван със Съвета на настоятелите (без необходимото мнозинство), е за 2013 г. В комисията на НС очевидно не обръщат внимание и не изискват съгласуването с този орган, чиято роля по закон е да подпомага управлението и развитието на БАН като национален научноизследователски център. Сега, в случая за отчета за 2016 г, комисията отстъпва и от изискването да събере и оповести становища от заинтересовани и компетентни министерства и организации – отчетът за 2016 г минава без нито едно становище на компетентно лице или организация. Така ръководството на БАН “пробутва“ в бързината последния си отчет непрочетен от никого – “на доверие“.

Духът от заседанието в комисията е пренесен в пленарната зала. Изтъкнато е, че въпреки “системното недофинансиране“ БАН си остава водещ национален научен център с международно признание. Изтъкнат е наново проблемът с недостига на млади учени.

Може би за първи път в пленарната зала се чува критика върху политиката и устройството на БАН. Отчитайки относителен напредък и успехи в някои отношения, народният представител Снежана Дукова (ГЕРБ) изказва мнение, че в БАН има проблеми, които “изискват административна и управленска намеса“. Отчетите не съдържали анализ на резултатите, който да маркира проблемите със слабите звена, необходимостта от структурни промени, въобще развитието на академията.

В пленарната зала отново прозвучава познатият рефрен, че БАН била реформирана. Това е заблуда, която задържа развитието на академията. БАН не е структурирана като водещите научноизследователски центрове в Европа и по света. Отчетите на БАН са базирани на самооценка - без външна оценка, без сравнение с аналогични чуждестранни институции, без мониторингови индикатори и без анализ на ефективността като цяло, по направления и по отделни институти.

Ако бяха налице обективни и аналитични отчети щеше да се види необходимостта не само от увеличено бюджетно финансиране, но и от независим контролен орган, външно оценяване, редовна неформална атестация на звената и учените. БАН категорично заслужава подпомагане и тласък от държавата и обществото, но БАН дължи на държавата и обществото отчетност и реформи.

*Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта ‘bulgarianscienceproblems’. Заглавието е на редакцията.

Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?