Забрана за гледане на прасе в двора искат индустриалци

Открити са нови огнища на африканска чума - в Плевенско и за пръв път в Русенско

Забрана за гледане на прасе в двора искат индустриалци

Пълна забрана за отглеждане на прасета в задния двор и глоба, ако това се случва, поискаха във вторник от Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България (АИСБ) и Асоциацията на свиневъдите в България (АСБ). Те настояха за спешна промяна на наредбата за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и дори за криминализиране на деянието "отглеждане на прасета в нерегистриран обект или неиндентифицирани такива, както и нерегламентираното им движение на територията на страната".

Предложената драконовска мярка е заради увеличаващото се разпространение на африканската чума по свинете. Във вторник Българската агенция по храните потвърди още три огнища на болестта. За пръв път такива са регистрирани в Русенско - в село Ценово и в село Пет кладенци. Още едно е открито в плевенсокто село Българене. Ден по-рано към заразените територии се присъедини са пръв път и Врачанска област. Заразата е открита в град Мизия, както и в плевенското село Дъбован. Така вече в Плевенска област огнищата стават девет. Преди дни заразата бе открита и при домашни прасета в Бургаско, има територия под карантина и във Варненско..

За дезинфекция на граничните пунктове и недопускане разпространението на болестта миналата седмица правителството отпусна 3.7 млн. лв. Започна унищожаването на диви прасета, а русенският областен управител Галин Григоров нареди да се изколят всички домашни свине в областта, където били съсредоточени 25 на сто от свинефермите в страната и са застрашени 100 хиляди животни.

Точно преди година кабинетът отпусна други 4.5 млн. лв. за превенция на африканската чума по свинете. Те също бяха за засилване на граничния контрол при влизането на живи животни у нас и багажа на пътниците, отстрел на диви прасета, за да се намали популацията им, тъй като те са приносителите на заразата, както и затягане на биоконтрола във свинефермите и провеждане на лабораторен контрол при животните. Ударно започна да се строи ограда по сухопътната граница с Румъния и дори от земеделското министерство обявиха, че взетите мерки вече имат ефект.

Година по-късно проблемът с болестта отново е на дневен ред, а от Българската агенция по храните още не са отчели публично изразходването на спешно предоставените им средства..

Сега индустриалните свиневъди смятат, че заразата може да се предотврати със забраната за отглеждане на домашни прасета. Според тях ветеринарномедицинската наредба е от 2006 г., когато никой не е допускал, че "тази, някога позната като екзотична болест, ще стигне и България," коментира д-р Румен Караманов, свиневъд и бивш зам.-генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, на пресконференция.

Според специалистите именно от селските дворове, в които се отглеждат нерегистрирани прасета за лични нужди, се разпространява заболяването. С този проблем обаче Българската агенция по безопасност на храните не е в състояние да се справи сама, поради липса на финансиране и ресурс. За целта е необходимо съдействието на местната власт в лицето на кметовете, но това не се случва основно по политически причини, смятат свиневъдите.

Индустриалният сектор на свиневъдството в България е силно обезпокоен от невъзможността за овладяване на бързото разпространяване на заразата, обявиха представителите му. Те предупреждават, че освен огромните икономически загуби за страната от чумата по свинете, има опасност и от екологична катастрофа.

Браншът иска в решаването на проблема са де включат и армия и полиция за унищожаване на свинете в "задния двор". Според свиневъдите е необходимо да се укрепи оградата по сухопътна линия с Румъния, откъдето идва болестта и да се въведат изключителни мерки на контрол при влизане на МПС и хора от северната ни съседка с недопускане на храни от свински произход.

В промишлените свинеферми се отглеждат 99 на сто от свинете в България, а през последните 4 години секторът е увеличил обема си с 80 на сто, припомниха индустриалните свиневъди. Консумацията на свинско месо е над 250 хил. тона, т. е около 35 кг на човек от населението. Инвестициите в сектора надхвърлят 3 млрд. лева, в отговор на задължителните изисквания за хуманно отглеждане, биосигурност на фермите, както и конкурентоспособност на европейския пазар, припомни д-р Караманов, цитиран от БТА. Той подчерта още, че приходите в бюджета от свиневъдство са за над 100 млн. лева от ДДС, корпоративен данък, пенсионно осигуряване, здравно осигуряване и др. Браншът плаща местни данъци и такси според тарифите на общините, допълни той.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес