Забраната за диво къмпингуване се отлага с година

Едногодишно отлагане на въвеждане на забраната за къмпингуване ще предложат с поправки в Закона за Черноморското крайбрежие депутатите от парламентарната комисия по регионално развитие. Това съобщи председателят на комисията Найден Зеленогорски, депутат от Реформаторския блок, пред БНР в сряда. Идеята вече е била обсъдена както с премиера, така и с парламентарните групи на Реформаторския блок и ГЕРБ.

По-късно през деня шестима депутати от ГЕРБ, начело с Цвета Караянчева, внесоха предложения за законови корекции, според които дивото къмпингуване ще се регламентира от Закона за туризма. Той от своя страна също подлежи на поправки, които бяха дискутирани в близо два часа и половина обществено обсъждане, преди внасянето им в Министерския съвет от Министерството на туризма. В тях също бе засегнато дивото къмпингуване и ведомството би отбой за предвидените глоби за палатки и кемпери извън строго определените за целта места.

Приетата преди повече от две седмици от депутатите забрана за къмпингуване срещна недоволството на летуващи по този начин и природозащитници. Въпреки призивите им към президента Росен Плевнелиев да наложи вето върху поправките в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие те бяха пуснати и преди ден бяха обнародвани. Държавният глава обаче заяви, че ще сезира Конституционния съд заради солените санкции, предвидени за къмпингуване и паркиране на плажа.

След поредица протести с палатки и кемпери в столицата, преди два дни премиерът Бойко Борисов нареди на депутатите от ГЕРБ да отменят собствената си забрана.

"От РБ и колегите от комисията смятаме, че по-логично и нормално би било да наложим едно едногодишно отлагане на въвеждането на тези забрани, като през това време да се изгради необходимата стратегия за Черноморието, за туризма, за къмпингуването. Нещо, за което настояваха и природозащитниците", каза Зеленогорски.

Облекчаване на строежа на къмпинги

Според него тази една година трябва да се използва за поправки в няколко закона, включително в този за устройството на територията (ЗУТ), за да се облекчи създаването на къмпинги.

"Защото главният проблем в момента е, че една значителна част от съществуващите допреди 20 години къмпинги вече не съществуват. Има доста възможности, но за съжаление режимът в ЗУТ за създаване на къмпинги е доста тежък. Според нас той трябва да бъде облекчен, защото в момента е като да строиш монолитна сграда", обясни народният представител.

Също така може се направи дискусия с природозащитниците, на която да се обсъди дали може да отпадне окончателно забраната, но в същото време да се въведат правила и да се гарантира регулация, допълни той.

"В момента всичко, което се случва, е абсолютно безконтролно", каза още Зеленогорски.

Според него с предстоящите законови поправки трябва включително да се дефинира що е то къмпингуване и как да се урежда този вид почивка така, че да се следи за опазването на околната среда, което според противниците на дивото къмпингуване е най-големият проблем.

Зеленогорски смята, че при промяна на ЗУТ може бързо да се изградят къмпинги на държавни и частни имоти край морето, на които да има течаща вода и тоалетни и да има контрол. В Хърватия има къмпинги от една до пет звезди, даде пример представителят на Реформаторския блок.

Дефинирането на термина къмпингуване, определянето на къмпинг точки, места за биваци и свободно пренощуване, както и ясни правила за практикуване на този вид туризъм бяха основните искания на участници в състоялата се в следобедните часове дискусия по предвидените от Министерството на туризма корекции в Закона за туризма.

Без глоба за палатка на плажа или в планината

Още в самото начало на общественото обсъждане министърът на туризма Николина Ангелкова заяви, че ведомството се отказва от тотална забрана на дивото къмпингуване. Тя съобщи, че предвидените глоби в един от нови членове на Закона за туризма за свободното разпъване на палатки и разполагане на каравани и кемпери няма въобще да се предлагат за приемане.

По думите ѝ целият член чл. 207а трябва да отпадне, защото е неработещ. В него се предвиждаше глоба от 200 лв. при разполагане на палатка или каравана извън категоризираните места, а при причинен пожар, замърсяване или увреждане на дюни – 100 лв. санкция.

Ангелкова обаче обясни, че трябва да се изясни що е то къмпинг и какви са правилата и реда за всички туристически дейности, след което заяви, че удължава с още три месеца събирането на становища по проектопоправките в Закона за туризма.

От Българската асоциация за къмпинг и караванинг поискаха природосъобразният отдих да бъде вписан като вид туризъм и да се разработят правила за практикуването му, които вече ако не се спазват, да има глоби, а не дивото къмпингуване да се забранява априори. Според организацията трябва да се определят кемпер стопове на ключови места в страната, където да може да се престоява за едно-две денонощия. Такива места могат да станат и бензиностанциите, където да може караваните да се източват от мръсната вода и да се зареждат с прясно и да се обслужват химически тоалетни.

Забраната може да доведе до отлив на 30-50 хил. свободно почиващи

Организацията цитира данни, според които практикуващите къмпиране у нас са между 30 и 50 хиляди души, а регистрираните у нас кемпери са 4500. Ако се забрани свободното им разполагане, те ще отидат в други държави и това ще е отлив на туристи и приходи за местните общини.

По време на дискусията се разгоря отново станалият дежурен спор за това кой всъщност замърсява плажните ивици и планините.

Димитър Куманов от рибарското сдружение "Балканка", заяви, че "редовните риболовци се сблъскваме с боклуците на местните хора, които ги хвърлят по реките и язовирите". "Ако забраните на свестните хора да преспиват край язовирите, няма да има въобще кой да чисти боклуците". Той предложи да има речна полиция, която да следи за риболовни билети, да няма маломерен улов, сече ли се незаконно в гората, пази ли се околната среда. В момента различни институции контролират тези неща, което ги прави неефективни.

Кметът на Шабла Мариян Жечев даде пример как в неговата община свободното къмпингуване се практикува от 40 години с общинска наредба."Предоставихме четири терена под наем за 2 лв. на кв. м, има вода, тоалетни, сега ще предвидим противопожарни мерки", каза той, но допълни, че е по-добре всичко де се регламентира в закон, а не с решение на местната власт.

Да се модернизират остарелите регламенти

"Ясно е, че сегашната форма на регламентиране на къмпинг е остаряла и трябва да се дефинират модерните понятия", коментира кметът на Приморско Димитър Германов. Според него, трябва да се прегледат държавните и общинските терени за нови къмпинги и при въвеждане на ясни правила за ползването им няма да има спор местните или прииждащите мърсят околната среда.

От гражданската инициатива "Да спасим Иракли" смятат, че проблем за къмпирането са неуредените общи и подробни устройствени планове на морските общини. Техни представители призоваха да се приеме визия за устойчив туристически продукт.

Чуха се и предложения да се въведе уведомителен режим от къмпингуващите в общината, на чиято територия отсядат, като обявят къде ще си опънат палатката или ще паркират караваната и ако след тях остане боклук или има отсечени дървета и други щети, да бъдат персонално глобявани.

В крайна сметка стана ясно, че засега страстите около къмпирането се уталожват, но удълженият тримесечен срок за становища по Закона за туризма, по който имаше и редица други забележки, ще съвпадне с началото на летния сезон и не е ясно дали няма да доведе до нови сътресения в обществото.