Забраната за нови университети мина на първо четене през парламента

Едногодишната забрана за откриване на нови частни и държавни университети, както и механизъм за закриване на специалности и висши учебни заведения беше приет на първо четене от парламента.

Забраната за откриване на нови висши училища ще важи, докато бъде изработена и приета национална карта, която ще определи териториалната и профилната структура на институционалната мрежа за висше образование. Този документ трябва да е факт до една година от приемането на закона. През това време ще може само да се прави сливане на университети, филиали и факултети.

Това е записано в промените в Закона за висшето образование, пришети на първо четене от депутатите в сряда. Те трябва да бъдат одобрени и на второ четене, за да станат факт.

В тях е записано още, че откриването на филиали и колежи в структурата на частните висши училища, както и на техни поделения в чужбина, да става с акт на Министерския съвет и след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Законопроектът предвижда още безплатно образование на студентите в защитени специалности и в такива, които се очаква или има голям недостиг на кадри.

Дава се възможност работодатели да сключват договор със студенти за осигуряване на стаж по време на обучението и на работно място след успешното му завършване.

Председателят на комисията по образование Милена Дамянова коментира, че стъпките са в правилната посока, а реформата в средното, висшето образование върви бавно, защото мерките са непопулярни. Какво правят университетите да задържат най-знаещите млади хора, попита тя. И призова колегите си от всички политически сили заедно да се обединят около мерки, с които "да излезем от пазара на дипломи и да влезем на реалния пазар".

БСП обяви, че ще се въздържи на първо гласуване от подкрепа на законопроекта. Посоката, в която трябва да се работи, посочи Николай Цонков, е да се прегледа още веднъж инструментариумът за разходване на средствата за финансиране на висшите училища, да се търси начин за повишаване качеството на преподаване в тях.
Когато има над 50 вуза при пет милиона граждани и свободните места са повече от завършващите ученици, следва държавата да предприеме мерки, коментира Ерол Мехмед (ДПС).

"Основната стратегия след 2020 трябва да бъде свързаност с европейската университетска мрежа", каза министърът на образованието Красимир Вълчев. Той отбеляза, че през годините се е утвърдил крайно затворен модел на академично управление и днес това вреди, прави университетите неангажирани с развитието на страната и регионите. "Длъжни сме обаче да вървим заедно за развитие на регионите, разчитаме на вузовете и затова се предвижда да се сключват договори за управление", обясни министърът и успокои, че това не означава да се отзовават ректори.Договорите ще се сключват между министъра и ректорите, които ще продължат да се избират от общото събрание на съответния университет.

По думите на Вълчев, академичното самоуправление е довело до разлика от два пъти в заплащането на млади и по-възрасти преподаватели. "Имаме една от най-добрите рейтингови системи за качеството на университетите, но липсва отговорността на собственика на частните университети за дългосрочно развитие на учебното заведение", допълни Вълчев. Той коментира също, че акредитацията на вузовете е много административно натоварваща и затова предложението е в по-голяма степен акредитацията да бъде колективизирана.