Забранените сделки за ЧЕЗ и Нова ТВ ще се гледат от съда чак догодина

Забранените сделки за ЧЕЗ и Нова ТВ ще се гледат от съда чак догодина

Върховният административен съд е насрочил чак за следващата година делата по жалбите срещу решенията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за забрана на сделките по придобиването на българските енергийни активи на чешката ЧЕЗ от пазарджишката "Инерком" и на "Нова Броудкастинг Груп" от чешкия милиардер Петър Келнер.

Това е решил съдът на свои заседания на 3 и 4 септември, на които е разгледал дали са допустими жалбите съответно на "ППФ ТМТ Бидко 2", притежавана от Келнер, по казуса Нова Телевизия, и на "Инерком" заради активите на ЧЕЗ. В резултат казусът на Нова ТВ ще се гледа на 12 март 2019 г. от 9 часа, а този на ЧЕЗ - на 14 май 2019 г. също от 9 часа , когато ще е изтекъл срокът за плащане на сделката от страна на "Инерком" в края на ноември 2018 г.

Макар да изглеждаха безпроблемни от антимонополна гледна точка, двете сделки неочаквано бяха забранени от КЗК в средата на юли със сходни мотиви – че ще бъде нарушена конкуренцията на съответните пазари.

Обяснение за нелогичния подход на антитръстовата комисия в случая с ЧЕЗ може да бъде намерено в правенето на услуга на правителството, което упорито се опитва да се разграничи и спре сделката, след като стана скандал с покупката на много по-малката и без опит в електроразпределението "Инерком", за която се оказа, че е разчитала на финансовата подкрепа на офшорки и редица банки като държавната Българска банка за развитие и Първа инвестиционна банка. Относно Нова телевизия отдавна вървят слухове, че интересът на правителството е контролът наз нея да не попадне в ръцете на мощен чуждестранен бизнесмен от ранга на Келнер, тъй като има "риск" да е твърде независим.

Много експерти по антимонополно право още през юли коментираха, че решенията на комисията са нелогични и ще паднат в съда, но за сделката на "Инерком" с ЧЕЗ това може да бъде прекалено късно.

Причината е, че в края на ноември изтича срокът, договорен между ЧЕЗ и "Инерком" за плащане на сделката, чиято стойност е над 320 млн. евро и по нея българската фирма е платила гаранция от 5 млн. евро, които няма да ѝ бъдат върнати, ако не осигури пълното финансиране на новата си придобивка.

Засега и двете страни в енергийната сделка не са коментирали официално каква е договорката в случай на неодобрение на антимонополните органи и съдебно дело. Дали предварителният договор остава на трупчета до решаването на казуса или фирмата на Гинка Върбакова гори с внесената гаранция, а ЧЕЗ се пренасочва към останалия втори кандидат за българските ѝ активи – индийската "Индия Пауър", която дори предложила по-висока цена от "Инерком", но на разсрочено плащане, а чехите искали бързо излизане от българския пазар и затова предпочели българската оферта.

Преди време стана ясно, че освен "Инерком" ЧЕЗ също е подала жалба срещу решението на КЗК за забраняване на сделката.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес