Задачата на Москва е да изгради държава, а не империя

Задачата на Москва е да изгради държава, а не империя

Ако протестите на Майдана и последвалите ги събития не попариха надеждите на Русия за Евразийски съюз, който да включва и Украйна, то подписаните миналата седмица споразумения за икономическо и търговско асоцииране между ЕС и Украйна, Грузия и Молдова би следвало да го направят. Трите бивши съветски републики са вече свързани, макар и по-свободно, с ЕС.

Президентът Путин сега открива, че "руският свят", за който той често говори, е категория от "меката сила" - по-скоро геокултурна, а не геополитическа или геоикономическа, и че украинците и руснаците не са "един народ". На този етап, вместо да се тормози за това, което възприема като свои загуби, Москва би трябвало да консолидира печалбите си.

Тя успя да присъедини Крим, което може би е единствена част от постсъветска Украйна, много привързана към руската държава. Тя трябва да положи сериозни усилия, за да превърне полуострова, особено южното му крайбрежие, в процъфтяващ регион, икономически равностоен на района на Сочи, превръщайки го във витрина на способността на Русия да развива изостанали райони със значителен туристически потенциал.

Тя трябва също да удовлетвори тежненията на разнородното кримско население, включително на руското етническо мнозинство; на украинското етническо малцинство (около 25 процента), кримските татари (над 10 на сто) - мюсюлмани, които смятат кримската земя за родина на прадедите си.

След това главният стратегически интерес на Москва е да държи Украйна извън НАТО, и в това отношение перспективата е добра. Вашингтон трябва да балансира глобалните си ангажименти - от Южнокитайско море до Ирак, и Украйна изобщо не е сред приоритетите му. Берлин и Париж са категорични, че нито Украйна, нито Грузия и Молдова, трябва да бъдат приети в алианса. Лондон не вижда необходимост да разширява границите на общата отбрана до същинските руски земи.

Москва трябва да възприеме по-дългосрочен подход към отношенията си с Киев, като се откаже да използва въоръжения бунт в източната област Донбас като средство за защита на своите интереси и вместо това възприеме по-широка политическа стратегия, включваща цяла Украйна. Тъй като връзките на руската военна индустрия с украинските доставчици стават ненадеждни, Москва трябва да използва шанса да си изгради напълно самостоятелна отбранителна промишленост в рамките на границите си.

Русия ще трябва също така да преразгледа търговските си отношения с Украйна и то в пълно съответствие с нормите и принципите на Световната търговска организация.

Една очевидна печалба, освен Крим и Севастопол, могат да се окажат украинците, които минават границата и отиват в Русия. На основата на общия език и култура те могат прекрасно да бъдат интегрирани. Вместо да прибавя нови земи, Москва трябва да събира хора от бившия Съветски съюз, които биха ѝ помогнали да формира по-млада и мотивирана работна сила, както и по-широка потребителска база. Този тип политика ще поощрява онези, които могат да допринесат най-много за нейния просперитет - най-вече инженерите и другите работници, произвеждащи самолетни двигатели и ракети, и предприятията, които бяха много важни за Русия, но които ги чака свиване или пълно закриване, след като Украйна възприеме търговските изисквания на ЕС.

Руската федерация трябва да продължи прехода си от империя към национална държава от континентален мащаб. Тя се нуждае от повече хора, а не и от повече земя. Тя трябва да си представя Евразийския съюз не толкова като копие на ЕС, а по-скоро като нещо подобно на Североамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА). Това, което ще спои новия съюз, са икономическите интереси, а не толкова общите етнически и исторически корени.

Копнежът на Москва през последния четвърт век да бъде приета в западния свят претърпя неуспех. Тя трябва да гледа на това на принципа "всяко зло за добро". След като западната опция за момента се оказва закрита, възможностите пред нея са по-ясни от всякога. Ако тя избере концепцията "крепостта Русия" и продължи с икономическата изолация и политическите репресии , ще тръгне към катастрофа като онази, която сполетя Съветския съюз. Ако се обърне на изток, тя ще се превърне в суровинен придатък и васал на Китай, унищожавайки имиджа си на стратегически независима сила.

Ако иска да остане в играта на глобалната конкуренция, Москва няма друг избор, освен да работи, за да се превърне в държава с гражданско общество, с базирано на принципи държавно управление и модерна икономика.

Страните, подобно на хората, често вършат правилните неща, когато всичките им други варианти са невъзможни. За Русия алтернативите, пред който е изправена, никога не са били по-очевидни.

*Авторът е директор на московския Карнеги център

По БТА

Още от Свят

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?