Задълбочаващата се френско-германска схизма

Франсоа Оланд и Ангела Меркел

От време на време се появява някое проучване на общественото мнение, което сигнализира за сеизмично събитие. Такъв е случаят с новия доклад на изследователския център "Пю", измерващ засилващите се трептения на политическото земетресение, което в момента разтърсва Европа.

Докладът започва с доказателства, че европейците все повече губят вяра в Европейския съюз, но по-тревожният проблем е бързо задълбочаващият се разрив между Франция и Германия. Тази схизма разкъсва връзките, които поддържат единството на Европа вече 60 години, тъкмо когато нуждата от тях е най-спешна.

Има и второ, силно, скрито послание: Германия разполага с по-голяма икономическа тежест и политическа воля да определя бъдещето на Европа, отколкото имаше от края на Втората световна война досега. В момента обаче ѝ липсва партньор, който може да заеме първостепенното място на Франция. Освен това германците все повече се различават от повечето други европейци по отношение на икономическия оптимизъм, вярата в собственото национално политическо ръководство и трайната подкрепа за европейските институции.

Около 75 процента от германците смятат икономическото си положение за добро или много добро въпреки забавянето на германската икономика напоследък. В същото време над две трети от анкетираните в други седем страни - Великобритания, Франция, Италия, Испания, Гърция, Полша и Чехия - не са доволни от своите икономики.

"Все по-голямото отдалечаване на Германия от останалата част от Европа е доста поразително", каза директорът на проучванията на глобалните обществени нагласи към икономиката в изследователския център "Пю" Брус Стоукс. "Германците, изглежда, живеят на различен континент от французите. Или вероятно би било по-точно да се каже, че живеят на различна планета", заяви той.

Връзката не се скъсва само на ниво елити, като се започне с често споменаваните лични и идеологически различия между френския президент Франсоа Оланд и германската канцлерка Ангела Меркел. Французите и германците все повече се различават едни от други по отношението си към своите лидери, към икономическото си бъдеще и към самата стойност на европейския проект.

"Това не се е случвало и представлява голямо предизвикателство", каза Стоукс. "То може да означава, че европейците трябва да намерят нова спойка, ако искат да запазят единството на Европа, и да намерят нов двигател, който да тласка напред европейската кауза", заяви той.

Някои твърдят, че ако изборите в Германия през септември доведат на власт социалдемократическо правителство или ако Европа преживее устойчив икономически растеж, картината ще се промени. Все пак икономическите изгледи в Европа са за бавен растеж през следващите няколко години. А никаква промяна в Германия след изборите не може да промени суровата действителност, която бележи пренареждане на европейския континент между воден от Франция юг и предвождан от Германия север.

Според почти всички икономически критерии разликата между Германия и Франция се увеличава, подчертавайки различната им конкурентоспособност в глобален план.

Делът на Франция в правителствените разходи като процент от цялата икономика се е раздул до 56 процента - в сравнение с 45 процента в Германия. Френската безработица е 11 процента, повече от два пъти по-голяма от германската, която е 5,4 процента. Търговският дефицит на Франция се разрасна до 87,7 милиарда долара през 2012 г., а Германия отбеляза търговски излишък от 246 милиона долара. Дефицитът на Франция доближава исторически висоти, същото се отнася за излишъка на Германия.

Всичко това означава, че Франция, традиционната "свръзка" между европейския юг и севера (разбирай Германия), клони към юга - буквално и преносно.

Както отбелязва "Пю": "Франция винаги е била мост между севера и юга в Европа. Френският език и култура имат латински корени, но се смята, че в исторически план Франция принадлежи към една и съща икономическа и политическа категория с Германия и Великобритания. А по отношение на обществените си нагласи французите не са нито северняци, нито южняци, а смесица от двете. Сега въз основа на редица показатели французите по-малко приличат на германците, а доста повече на испанците, италианците и гърците."

Френско-германските отношения никога не са били лесни. Все пак движещата цел, стояща зад създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1950 г., принудила двете страни да обединят средствата си за война, беше да се гарантира, че те никога повече няма да могат да влязат в подобни враждебни действия.

Върхът в техните отношения вероятно беше през 1984 г., когато тогавашният канцлер на Западна Германия Хелмут Кол и тогавашният френски президент Франсоа Митеран си стискаха ръцете в продължение на няколко минути - този миг беше уловен в емблематична снимка, направена по време на състояла се под дъжда възпоменателна церемония на бойното поле от Първата световна война във Вердюн, където двете страни понесоха над 700 000 жертви.

Там двамата мъже подписаха декларация, която гласеше: "Франция и Германия са си извлекли поуки от своята история. Европа е нашата обща родина. Ние сме наследници на велика европейска традиция. Затова преди 40 години сложихме край на братоубийствената война помежду си и започнахме да градим заедно бъдещето си. Ние се помирихме, постигнахме съгласие, станахме приятели, европейското обединение е нашата обща цел."

Сега двете страни си разменят залпове от изтекли в медиите документи.

Вестник "Монд" публикува изтекъл документ на Френската социалистическа партия, който окачествява Меркел като "канцлера на икономиите" и казва, че нейните действия са движени от "егоистична непреклонност" и желание за опазване на германските спестявания.

Германският бизнес вестник "Ханделсблат" публикува изтекъл документ на германското министерство на икономиката, който осмива западащата френска конкурентоспособност, като отбелязва, че Франция е на предпоследно място в ЕС по работни часове на година.

Резултатът от този нов разрив няма да бъде война. Но е трудно да си представим Оланд, стиснал ръката на Меркел. Изглежда почти неизбежно, че следващият европейски взрив – и следващата проверка на издръжливостта на френско-германските отношения - ще настъпи, когато финансовите пазари насочат огневата си мощ към Париж.

По БТА

*Фредерик Кемпе е автор на бестселъри, дългогодишен редактор и репортер на в. "Уолстрийт джърнъл", президент и изпълнителен директор на Атлантическия съвет - един от най-известните изследователски центрове във Вашингтон. Спечелилата му високо признание книга "Берлин 1961 г.: Кенеди, Хрушчов и най-опасното място на Земята" е издадена на 12 езика и е била в списъците на бестселърите на вестниците "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост".

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?