Задължения за устойчиво развитие застигнаха и българския бизнес

Това е шанс за прозрачност на големите държавни фирми и ориентир за инвеститорите и клиентите

Задължения за устойчиво развитие застигнаха и българския бизнес

Практиката на повечето световни компании да правят годишни доклади за устойчиво развитие на бизнеса си, в които посочват целите си в областта на околната среда, социалната политика, борбата с корупцията и зачитането на човешките права, от тази година става задължение и за редица български частни и публични дружества. Засегнати са фирми от енергийния сектор, банки, застрахователи, телекомуникационни и пенсионни компании, държавните железници и въобще компании с персонал над 500 души, с годишен оборот над 76 млн. лв. или с балансова стойност на активите над 36 млн. лв.

Повечето от тези дружества са изправени пред предизвикателството да трябва за първи път изготвят т.нар. отчети с нефинансова информация и да ги предадат заедно с годишните си финансови отчети за 2017 г. до 30 юни 2018 г. Двата отчета може да са отделни, но може и данните от нефинансовото докладване да са част от финансовия отчет и така набелязаните политики на дружествата ще стават видими в Търговския регистър на Агенцията по вписванията.

Изискването за тези отчети е заложено в Директива 2014/95/EU на Европейския парламент и бе въведено в българското законодателство чрез промени в Закона за счетоводството.

До края на миналата година беше мистерия по какъв начин трябва да се организира докладването, каква информация да покрива нефинансовата декларация, в какъв детайл да бъде описанието. На 21 декември обаче Министерството на финансите публикува насоки  за прилагане на изискванията на директивата.

Така всички засегнати компании трябва да се организират много бързо и да решат от кого и каква информация им трябва за включване в докладите за нефинансовите им цели. Принципно тези отчети трябва да съдържат информация по теми като околна среда, служители, заинтересовани страни, човешки права, корупция, разнообразие, обяснява Пенка Коркова, консултант по устойчиво развитие в компанията "Денкщат", която подкрепя бизнеса в изготвянето на доклади за устойчиво развитие и управлението на въздействието върху природния, социалния и човешкия капитал.

"Информацията, която съдържа принципно доклад за устойчиво развитие, е важна за инвеститорите, за клиентите, служителите, партньорите и всички заинтересовани страни в средата, в която компанията оперира и от която се влияе. Новото изискване за нефинансово докладване дава възможност на компаниите да поемат по пътя към устойчивото бизнес развитие, да демонстрират лидерство, да докажат, че наистина са отговорни и че правят бизнеса си добре и успешно“, коментира Коркова.

Реално компаниите, които ще са длъжни вече да изготвят такива отчети, са изправени пред предизвикателството не само как да подберат темите, за които ще докладват, но и как да измерват постигнатите резултати по тях в бъдещите си доклади. Министерството на финансите е дало подробни насоки, методологии и стандарти, които могат да са полезни при изготвянето на нефинансовите декларации. Но за компании, които за пръв път се сблъскват с тази тематика, 2000 страници насоки, към които се реферира МФ, могат да се окажат сериозно предизвикателство и да са объркващи, а времето до края на юни хич не е много, според "Денкщат".

Практиката на компанията сочи, че когато се изготвя такъв документ за пръв път са необходими поне 8-10 месеца, тъй като се налага събирането на съвсем различен тип информация, която няма нищо общо с финансовите данни, събирани за годишния отчет.

Ако досега всички отдели са допринасяли с финансови данни за годишния отчет, то за нефинансовото докладване ще трябва да се включат и в самото му изготвяне, защото не е възможно финансовият отдел да разкаже за политиките и резултатите в направления като околна среда, социални въпроси човешки права и други теми. Друг проблем, пред който обикновено се изправят фирмите при подготовката на първите си нефинансови доклади е липсата въобще във фирмата на данни по исканите от финансовото ведомство теми за докладване.

В крайна сметка обаче главоболията покрай първия такъв доклад имат смисъл, според Пенка Коркова.

"Знаем, че задачата за изработването на подобен доклад засега е просто изискване към бизнеса и не е разпознато като предимство. В същото време, промяната в закона е добър инструмент за комуникация с различни заинтересованите страни и за управление на репутацията: събирането и представянето на нефинансова информация дава възможност на мениджърите да преосмислят и представят важни аспекти от политиките, процесите, резултатите и рисковете пред компанията, които влияят съществено върху присъствието ѝ на пазара“, коментира представителят на "Денкщат".

По думите ѝ припознатата от големи компании у нас в последните години практика активно да показват актуалното приложение на бизнес- и организационните си практики, дава представа за перспективите им за развитие и подкрепя репутацията им на открити и отговорни фирми.
Сега това имат шанс да направят и останалите големи компании, а относно държавните в областта на енергетиката, Българската банка за развитие и БДЖ това ще донесе повече прозрачност на прилаганите политики и отчет за ефекта им.

Още от Бизнес