Задължителни проверки и солени глоби за висши чиновници без имотни декларации

Висшите чиновници, които не са декларирали имуществото си, занапред ще бъдат автоматично проверявани от Националната агенция за приходите (НАП). Това решиха в сряда парламентарните комисии по въпросите на държавната администрация и по вътрешна сигурност и обществен ред при обсъждането на първо четене на промени в Закона за имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Проектът, внесен от БСП, НДСВ и ДПС, влезе в седмичната програма на Народното събрание. В момента неподалите декларации висши държавни чиновници и политици подлежат само на глоба, обясни за Mediapool Йордан Цонев от ДПС, който е един от авторите на законопроекта. Практиката показва, че висшите служители предпочитат да не подават задължителните декларации при напускане на постовете си и да си платят само глобата, която е до 500 лв.

Цонев уточни, че по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОДК) се предвиждат сериозни санкции за недеклариране на имоти и разминаване на подадената информация за получени доходи.

Същевременно промените в закона залагат още по-сериозни проверки и на декларираното пред Сметната палата, които ще си извършват от самата палата и НАП, като за целта се предвижда изискване на информация от банки и общини.

Оповестяването на данните в декларациите и на резултатите от проверките ще се прави чрез интернет, като ще бъдат защитени както банковата тайна, така и личните данни.

По време на дискусия в комисиите депутатите от управляващата коалиция настояха в кръга лица, които ще се проверяват и които ще декларират имущество, да се включат и зам.-директорите на районните здравно-осигурителни каси.

Мотивирайки решението на левицата, Румен Такоров обясни, че законът предвижда проверка на кметове и зам.-кметове на общини, които оперират с около 3 млн. лв. бюджет, докато ръководствата на районните каси оперират с бюджет над 20 млн. лв., а не подлежат на такъв контрол.

Според неокончателна оценка, с промените в закона лицата, които ще трябва да декларират имуществото си, стават около 6 хиляди.

Позицията на НДСВ е, че промените в закона трябва да обхванат и съдържанието на самите декларации, за да бъдат формулярите ясни и лесни за попълване. Допълнително условие на партията е увеличеният обем работа на Сметната палата да не води до увеличаване на щата.

Същата позиция бе изразена и от представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа.

По оценка на ръководството на палата обаче, за изпълнение на допълнителните функции е необходимо създаването на отделно звено, обясни Йордан Цонев. Той допълни, че при изготвянето на законопроекта са получени индикации, че Европейската комисия не би одобрила проверките да се правят от НАП и настояват за независим орган, какъвто е Сметната палата.

Изменението на закона се прави също по настояване на Еврокомисията с оглед на борбата с корупцията по висшите етажи на властта.

Споделяне
Още от България