Задържане на енергоцените, но по-голям скок след месеци

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) смята да натисне максимално поскъпването на природния газ от април, за да не се отрази това върху топлофикациите, както и да не допусне скок в цените на тока.

"Булгаргаз" предлага повишение на природния газ с 26.6 на сто през второто тримесечие на годината. Според регулатора обаче то трябва да е 15 на сто, което от своя страна да доведе до средно поскъпване на парното с 8-9 на сто. Общественото обсъждане на цените на природния газ в четвъртък се проведе в съпровод на протест под прозорците на ДКЕВР, където петдесетина пенсионери с плакати, знамена и свирки, искаха замразяване на енергийните цени.

“Не сме планова икономика“, но държавата може да налива пари

Председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев каза, че за замразяване не може да се говори, тъй като “не сме планова икономика.“ Комисията обаче ще продължава да търси резерви за задържане на скока на цените на природния газ. В момента “Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) обмисля варианти за подпомагане на дъщерното си дружество “Булгаргаз“ при запазване на сегашните цени.

Това ще струва на газовата фирма 40 млн. лв. негативен резултат, прибавен към вече натрупаните 25 млн. лв. недовзети приходи от януарското натискане на цената на синьото гориво.

Към 28 февруари 2010 г. “Булгаргаз“ има загуба от 12.5 млн. лв. и ако се продължи политиката за орязване на цените, дружеството ще се декапитализира, заяви пред комисарите изпълнителният му директор Димитър Гогов. Тогава то няма да може да си плаща доставките към “Газпром“, “това вече го играхме миналата година“, допълни той.

И той, и Семерджиев не пожелаха да коментират вариантите за подпомагане от БЕХ, но според неофициални информации се обсъжда финансова схема, при която от бюджета да се отпусне въпросната сума за вдигане на капитала на БЕХ, който пък да даде парите на “Булгаргаз“.

При подобна схема правителството на Сергей Станишев даде 400 млн. лв. на БЕХ за уреждане на газовия дълг на “Топлофикация-София“ и авансови доставки на газ за бизнес-клиентите след януарската газова криза миналата година. В столичното парно потънаха 240 млн. лв., а за останалите така и не е даде точен как са изразходвани.

В условията на бюджетен дефицит, за справянето с който правителството планира вдигането на ДДС и други данъци, не е ясно как ще стане прилагането на схемата за задържането на ръста на цените. Освен това подобно действие може да се разтълкува от Европейската комисия като неправомерна държавна помощ.

Търси се 2-3% ръст за газа и нулево за парното

Семерджиев заяви, че ДКЕВР ще търси минимално повишение на газа и при 2-3-процентно поскъпване, няма да се наложи промяна в цената на парното.

Според Гогов обаче това ще се върне като бумеранг върху потребителите, тъй като при тези обстоятелства "Булгаргаз" ще трябва да иска много по-голямо увеличение на цената си от юли 2010 г.

Според сегашните прогнози, включващи 15% скок през април, през юли ръстът ще е около 9 на сто до 538 лв. за 1000 куб. м без ДДС, а от 1 октомври – 2.8 процента или 553.28 лв.

Гогов обаче уточни, че това е далеч от тарифите, формирани при цена на петрола 150 долара за барел.

В момента има повишаване на цените на алтернативните горива на международните пазари заради съживяването на някои икономики, които съответно вдигат търсенето на енегроресурси и цените им. Отделно доларът продължава да поскъпва.

Тенденцията бе отчетена от Семерджиев, но той допълни, че пазарът на горива е доста динамичен и във времето са възможни нови изменения.

Регулаторният шеф препоръча на “Булгаргаз“ да въведат механизми на авансови плащания, за да може да се възползва от изгодни валутни курсове и да нагнетява в газохранилището количества на по-ниски цени.

Спор за надценка и връщане на загуби

Спор предизвика и търговската надценка за “Булгаргаз“, която според дружеството трябва да е 2 процента, а регулаторът смята, че 1.5 на сто е достатъчно за покриване на разходите по управлението му.

Топлофикациите, работещи на газ, останаха доволни от разчетите на комисията за повишаване на цените на произвежданата от тях топлоенергия и на електроенергията от когенерациите. Последната тарифа обаче предизвика недоволството на НЕК и двама от крайните снабдители с ток – ЧЕЗ и Е.ОН.

Според тях ДКЕВР продължава с порочната практика да определя по-високи цени на тока от топлофикациите, за да натисне ръста на тарифите на топлоенергията, въпреки че при новото ръководство на регулатора различията вече не са толкова големи.

Проблемът е, че крайните цени за електроенергията се определят веднъж в годината, а през това време НЕК и трите електроразпределителни дружества са длъжни да купуват поскъпващия на всеки три месеца ток от когенерациите, без това да им се отразява в тарифите. Така те трупат загуби, които ДКЕВР би трябвало да възстанови в цените им за следващия едногодишен период, но това досега не се е случвало и загубите остават за сметка на дружествата.

“Трябва да има механизъм за възстановяване на цените от когенерации така както има за зелената енергия“, заяви Лилия Иванова от НЕК.

Семерджиев се съгласи, че трябва да се разработи компенсационен механизъм, тъй като всички дружества от електроенергийния подотрасъл изчерпват резервите си. По думите му в сметката на тока ще се въведе отделен ред с цената за когенерация, по подобие на сегашната за плащаните за екоенергията суми.

Финалните решения на ДКЕВР за цените на газа и топлоенергията ще бъдат взети на 29 март, заяви Ангел Семерджиев.