Задава ли се краят на Фейсбук?

Ето една тъжна статистика: потребителите на Фейсбук прекарват по 23 часа на месец в сайта. Това са 500 милиона души, които се взират в монитора, докато социалната мрежа поглъща 700 милиарда минути от времето им. Защо не изберат реалния живот?

Лошата новина за Марк Цукерберг, 27-годишния милиардер, основател на Фейсбук, е, че много хора правят точно това. Те използват социалната мрежа по-рядко, или въобще се отказват от него.

Тази практика, представете си, се нарича "Фейсбук самоубийство".

Статистиката показва, че 100 000 британски потребители са деактивирали акаунтите си през май, с което общият брой на ползващите Фейсбук във Великобритания е спаднал на 29.8 милиона души. Шест милиона са закрили акаунтите си в Съединените щати. Това, което започна като затворен онлайн социален клуб в Харвардския университет и впоследствие се просмука в западното общество, сега може би клони към залеза си.

"Фейсбук самоубийството" все още е твърде дръзко решение за някои. Немислимо е за някой 16-годишен да се откаже от навика. Вашите деца тийнейджъри може да ви казват, че "учат за изпити" в стаята си, но колко часове са пропилели в споделяне на смешни клипове в ЮТюб, или са се "ръчкали" с приятели?

Фейсбук е проникнал във всяка брънка на живота на тези младежи. Той е тяхното средство за комуникация (те не използват имейл и есемеси). Чрез него си разменят статии и видеоклипове.

Както наскоро се изрази един автор на технологична литература, за тях Фейсбук се "превръща в отделна мрежа", точно по плановете на Цукерберг

За други, например за работещите хора над 20 години, е много по-лесно да се откажат. Моите приятели използват Фейсбук като книга с контакти, резервен вариант на айфоните си. В университета вманиачено наглеждахме сайта, защото всички останали също го правеха. Но в днешни дни безразличието расте.

Това е социална епидемия в обърнат вид.

Има една основна причина за това - след като човек навлезе в света на работещите хора, грижите за неприкосновеността на личния живот стават по-належащи. Голото среднощно топване в морето на остров Майорка може и да е било забавно, но няма нужда да го споделяте с шефа си. Опасностите на безразсъдното общуване в социалните мрежи важат за всеки, без значение дали е войник в Афганистан, или твърде дружелюбен съдебен заседател в Манчестър.

Фейсбук разбираемо се свени да разкрие деликатна информация като средната възраст на хората, които напускат сайта. Компанията предпочита да говори за огромния си растеж на места като Индия, Филипините и Индонезия - десетки милиони индийци и филипинци си правят профили всяка година.

Проблемът е, че подобно на 13-годишните деца на запад, те нямат кой знае каква покупателна способност. Те харчат по-малко пари онлайн (игрите във Фейсбук могат да бъдат също толкова скъпи, колкото и онлайн хазартът) и са по-малко ценни за рекламодателите, които предпочитат да привличат юпита от Великобритания и Америка.

Както ми каза британският предприемач в областта на технологиите Ейдриън Хон, "на повърхността загубите на Фейсбук в САЩ и във Великобритания се компенсират много добре от бързото му разрастване на пазарите на развиващи се страни като Бразилия, Индия и Мексико. Проблемът е, че един потребител в богата държава като САЩ и Великобритания е далеч по-ценен за рекламодателите и инвеститорите, отколкото един потребител където и да било другаде. Ако тази тенденция продължи, ще има много напрегнати срещи в централата на Фейсбук.

Цукерберг е от типа директори от Силиконовата долина, които се появяват на бизнес срещи по шорти и джапанки. За момента тези новини едва ли го безпокоят.

В доклад от сряда се изразява предположение, че Фейсбук може да разпродаде акции в началото на 2012 г. и че се стреми да бъде оценен на 100 милиарда долара. Нищо чудно, че Бил Гейтс обединява сили с Цукерберг за най-новото си филантропско начинание. Но дори Гейтс би се затруднил да обясни предполагаемата стойност на Фейсбук, или причината, поради която се твърди, че онлайн бизнес мрежата ЛинкдИн струва 8.5 милиарда долара, или поради която сайтът Групон, предлагащ ваучери за намаления, се оценява на 750 милиона.

Нито една от тези компании няма приходи, които да отговарят на тези цени. Дори общият приход на Фейсбук за миналата година беше едва 2 милиарда долара.

Нищо ли не сме научили от спукването на балона "дот ком" преди десетилетие?

Циничният инвеститор би отговорил, че не сме.

Уебсайтовете се оценяват въз основа на броя посетители, вместо според парите, които носи средният посетител - все едно един богат калифорниец има същата финансова стойност като индийски студент в интернет кафе в Калкута.

Размахът на "Фейсбук самоубийствата" на запад би трябвало да всее страх у ловките директори в Силиконовата долина.

В момента технологичният балон е впечатляващо голям, но какво ще се случи, когато той се спука?

Има два възможни сценария. При първия Фейсбук ще оцелее, но в много свит мащаб. Алтернативата е кошмарът на Марк Цукерберг - нова социална мрежа, която се появява от нищото и забърсва пода с конкурентите си.

Звучи ли ви познато?

По БТА