Задава ли се "";босненски вариант"" в новия парламент ?

Изборните резултати от 17 юни донесоха тежко поражение на двата досегашни полюса в българския политически живот СДС и БСП. Коалицията НДСВ - с най-голямо присъствие в бъдещия парламент - и ДПС, спечелило солиден реванш в сравнение с представянето си на местните избори отпреди две години, вероятно заедно ще съставят следващото правителство. Както и да бъде оценявана възникналата нова ситуация - тя предлага уравнение с много повече хиксове, отколкото би било възможно да бъдат открити с класическите досегашни средства за правене на политика в България.

Провокацията към СДС и БСП, както и към коалиционните им формули ОДС и "За България", е тотална. Тя е отправена към всички нива на тяхното функциониране. И като лица и ръководства, и като политически организми, и като отношения със структурите на гражданското общество, и като адекватност на посланията, и като потенциал за евентуално опозиционно взаимодействие помежду им заради оцеляването на многопартийната система. СДС и БСП тепърва имат какво да преосмислят.

По ирония на съдбата

"сините" и "червените" едновременно бяха върнати

на поправителен политически изпит. Доскоро абсолютно немислимо дори като хипотеза, днес общото им поражение е факт. Нещо повече - става дума за цялостно преобръщане на представите за модела на управление и модела на опозиция. В 39-то Народно събрание на власт ще бъдат две движения - Националното движение "Симеон Втори" и Движението за права и свободи, а тяхна необичайна опозиция ще бъдат двете непримирими помежду си партии СДС и БСП.

Още по време на кампанията вече бе започнало да се говори за рисковете, пред които тези парламентарни избори ще изправят сегашната политическа система в страната. Опасенията тръгнаха веднага след първото обръщение на Симеон, в което той обяви движението си тъкмо като

алтернатива на системата

Партиите, въпреки тежката им загуба, все още имат шанс да възстановят позициите си, като не позволят да бъдат "погълнати"и обезсмислени. Тяхната защита е парламентаризмът. Техен инструмент ще бъде демократичното състезание между опозиция и власт. Но ако има нещо, което със сигурност вече не съществува - това е понятийната система, с която доскоро биваше обяснявана българската политика.

Какво се случи и какво предстои да наблюдаваме? За да бъдат описани и разтълкувани тези процеси, ще ни е необходим не просто солиден анализ. Ще ни бъдат необходими изцяло нови изразни средства. Очевидно е, че класическата досегашна конфронтация между СДС и БСП - сега, когато и двете партии са в опозиция, ще трябва да се трансформира в политическо съперничество, но и в политическо партньорство от нов тип. Времето на "чугунените идеологии" и предразсъдъци е вече минало. Идват годините на ценностите и на сложните политически технологии. Поне бъдещата стратегия за оцеляване и възраждане на партиите изисква това да е така.

Но ако това е така - освен парламентаризма и състезанието между "опозиция" и "власт" СДС и БСП ще имат нужда от нов облик и ново присъствие в обществото. Въпросът е - кой какво разбира под "нов облик" и "ново присъствие"? Дали "нов облик" означава непременно и "нови лица"? Достатъчно ли е да се предложат "нови лица",

или е нужна и "нова политика"?

Може ли - както реши неделният пленум на БСП - с правенето на "нова политика" да бъдат натоварени "старите лица"? И как трябва да се подредят оздравителните стъпки в една току-що изгубила парламентарни избори партия - дали първо да се помисли за политиката ѝ, а после за личностите, които да я осъществяват, или обратно?

Рецепти няма. БСП и СДС са свободни да изберат - всяка партия за себе си -свои решения. Но дали със старите, или с нови лица в своите ръководства - и двете партии вече са в нов политически контекст. И не толкова, защото са в опозиция. А защото ще са принудени да влязат в нови отношения - и помежду си като "лява" и "дясна" опозиция, и по отношение на двете управляващи движения НДСВ и ДПС. Евентуална непримирима война "всеки срещу всеки" в бъдещия парламент - дори да се окаже мотивирана от застрашени икономически интереси, ще обозначи пътя на дългосрочна нестабилност и кризи в България.

Това ще бъде нещо като парламентарен еквивалент на конфликт от типа"босненски вариант". "Босненският вариант" като символ носи още една характеристика - стремеж към прочистване от различните и безразборно завладяване на повече територии с по-късна цел правене на пазарлък за размяна.

Реабилитирането на многопартийния модел като привлекателна форма за правене на политика предполага

партиите отново да станат интересни

Това означава те да се отварят към обществото, а не да се заключват все по-дълбоко в своите апаратни интриги, междуличностни вражди и фикции.

Преодоляването на риска от "босненски вариант" в българската политика е първата тема на предстоящия поправителен изпит за партиите СДС и БСП.

© Copyright Mediapool