Задава се нов закон за половинчато отваряне на досиетата

Разсекретяване на досиетата трябва да има, е становището на парламентарната комисия по вътрешна сигурност, където в сряда вътрешният министър Румен Петков е предложил това да стане с независима комисия или с нов закон.

По-рано през деня Петков обяви агентурното минало на трима депутати и на главния мюфтия, след като преди две седмици извади досието на журналиста Георги Коритаров и предизвика безпрецедентна реакция от страна на медиите и на обществени организации за пълно отваряне на досиетата.

От изявленията на министъра обаче стана ясно, че е против пълно разсекретяване и че трябва да бъдат опазени документи и личности, свързани Първо главно управление (ПГУ) на ДС и други управления, които, според него, са свързани с националната сигурност.

Свинаров: Нужен е ясен регламент

Разсекретяване на архивите на ДС трябва да има, но при ясен регламент къде преминават документите и как се оповестяват. Процесът трябва да бъде съобразен и със закона за защита на личните данни, каза председателят на комисията по вътрешен ред Николай Свинаров (НДСВ).  

В срок от 7 дни членовете на комисията трябва да предложат как да се процедура – необходими ли са нормативни промени, дали трябва да се създаде отделен орган, който да оповестява разсекретените документи.

По думите на Николай Свинаров, има мнения, според които трябва да бъде създаден специализиран орган, тъй като Държавният архив не е в състояние нито да поеме целия обем от информация от разсекретените архиви, нито работещите в него да преценят доколко част от нея представлява държавна тайна.

Въпреки избухналия скандал и обществено възмущение от избирателното и манипулативно вадене на отделни досиета, представителите на трите партии в управляващата коалиция БСП, НДСВ и ДПС все още нямат становище какво трябва да се направи.

Министър Петков е заявил пред депутатите, че разсекретяването не може да спре, но процесът е много закъснял и може би забавянето е умишлено направено по време на 4-годишното управление на СДС.

Заседанието на комисията приключи със скандал, след като Румен Петков заяви пред журналисти, че депутати от дясната опозиция предложили да се спре процесът на отваряне на досиетата.

Атанас Атанасов от ДСБ и Йордан Бакалов от СДС отрекоха да са правили подобни предложения и обвиниха Румен Петков, че лъже. Именно ДСБ е вносител на последния законопроект за разсекретяване на досиетата, а десните партии непрестанно поставят въпроса за отваряне на архивите на бившата ДС.

Атанасов съобщи, че по време на заседанието е казал на министъра, че с избирателното оповестяване на досиетата на известни журналисти и народни представители е нарушил закона за личните данни.

Комисията е взела категорично становище да откаже изслушване на журналиста от Нова телевизия Георги Коритаров, тъй като той е имал трибуната досега да се изкаже, а и не би могло комисията да си позволи да изслушва всеки с подобни искания. Ако изслушваме агентите, трябва да изслушваме и "жертвите", коментира Свинаров.

Министърът на вътрешните работи настоя да има наказания за тези, които изнасят истински или неистински документи от архивите на бившите служби и да се сложи край на спекулациите, които продължават вече 15 години.

Той уточни, че неотварянето на архива е довело до това да се спекулира с отделни процеси и много хора са били грубо обиждани, каза Петков.

Един и същи закон пречи и позволява отваряне на досиета?

По-рано в сряда Румен Петков заяви, че отварянето на всички архиви на бившата ДС ще “унищожи държавата”. Шефът на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров, който също бе поканен на заседанието на комисията каза, че няма закон, който да му дава право да отваря документи на службата за български и чужди граждани.

“Виждаме, че по разпоредбите на този закон Румен Петков отваря досиета, това трябва да важи и за Кирчо Киров”, коментира за Mediapool Кирил Терзийски от програма “Достъп до информация”. Петков и Киров се позовават за Закона за защита на класифицирана информация.

Ген. Киров брани досиетата на Първо главно

Шефът на НРС каза, че според този закон не могат да бъдат разсекретявани документи, които ще навредят на националната сигурност и в които има данни за действали или действащи агенти. По думите му държавна тайна представляват документи, свързани със службите за сигурност или лица работили или продължаващи да работят за тях.

Ген. Киров заяви пред репортери, че документи ще бъдат отваряни само на законова основа и когато има такова решение.

Попитан дали сред документите на НРС (правоприемник на Първо главно управление на ДС) фигурират имена на политици, Киров заяви, че службата работи основно извън границите на страната.

В коментар на репликата на ген. Атанас Атанасов от ДСБ, че не могат да се правят проверки от бивши агенти на ДС, Киров уточни, че е бил кадрови работник.

Разграничение между “лошото” Шесто и “доброто” Първо

От изявленията на вътрешния министър и на шефа на НРС, който по закон е подчинен на президента, стана ясно, че те не биха подкрепили пълно разсекретяване на архивите на ДС.

Има задължения на държавата да подкрепя и гарантира сигурността на хората , които са работили в неин интерес, каза Петков и допълни, че трябва да се прави ясно разграничаване  между тях и хората от политическата полиция.

Хората, които са работили за държавата, трябва да бъдат пазени, каза Румен Петков и посочи, че днешните служители в т.ч. сътрудниците на НСС са абсолютно защитени, и архивите на НСС нямат нищо общо с архивите на ДС. 

Румен Петков беше категоричен, че агентурният апарат, действащ към момента, е абсурдно да бъде ваден.

Към момента не е ясно каква част от бившите агенти на ДС са реактивирани, но според запознати става дума за значителен брой хора, които в момента били спокойни, че няма как да им извадят досиетата.

Междувременно военният министър Веселин Близнаков заяви в Пловдив, че Министерството на отбраната има готовност да разсекрети съобразно закона архивите на военното контраразузнаване, за да се види има ли участвали политици.

НРС не спазва закона за класифицираната информация

НРС не спазва параграф 9 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), според който след изтичането на определения със закон период от време, архивът на бившето ПГУ трябва да бъде разсекретен. Това коментира пред Mediapool Кирил Терзийски от Програма “Достъп до информация”.

“Сроковете за секретните грифове на документите на ПГУ, съхранявани от НРС, отдавана са изтекли. След влизането в сила на ЗЗКИ през 2003 г. всички служби с архив, както и МВР, трябваше да преразгледат архивите си и да освободят от гриф документите с изтекъл срок. След това да ги пазят още 1 една година по Закона за достъп до информация (ЗДИ) и да ги предадат на Държавен архив, където да се ползват свободно. Така е по закон, но това така и не се случва”, обясни Терзийски.

По думите му противниците на отварянето на архивите се позовават на два аргумента: Първо, че в ЗЗКИ не е посочено изрично, че падат грифовете и на досиетата на ДС. Второ, на тълкувателното решение на ВАС от 2003 г., според което досиетата на ДС не подлежат на същия режим на разсекретяване, както другите документи.

“Фактически обаче в параграф 9 на ЗЗКИ се казва, че трябва да паднат грифовете за секретност на всички документи с изтекъл срок до влизането в сила на закона, което трябва да се прилага и за документите на ДС”, допълни Терзийски.

Според него законът не може да се прилага избирателно, каквото в момента се демонстрира от подхода на министър Петков и от шефа на НРС.

ПГУ е работило основно срещу “вражеската емиграция”

По повод настойчивите твърдения на хора от службите и на някои партии като БСП, че имало разлика между Шесто управление на ДС (политическата полиция) и другите управления, които били работили за “националните интереси” на България, бившият шеф на архива на МВР Серафим Стойков обясни преди дни за Mediapool, че цялата ДС е била политическа полиция. Той допълни, че Първо главно управление е работило основно срещу т.нар. “българска вражеска емиграция”.

Според Стойков в тази служба има документи, свързани с източването на държавата чрез т.нар. външнотърговски дружества в годините преди падането на комунистическия режим. Такава информация има и в архива на някогашното министерство на външната търговия.