Задава се пета редакция на плана за възстановяване, пак имал пропуски

Партията на Слави Трифонов възнамерява да пренаписва плана за възстановяване и устойчивост на България, стана ясно от думи на депутата от "Има такъв народ" (ИТН) Филип Станев пред БНР. Според него последната версия на плана, изготвена от служебния вицепремиер Атанас Пеканов, има много пропуски и се нуждае от нова редакция.

Станев не влезе в детайли какви точно са недостатъците на документа според неговата партия, но обявеното пренаписване на документа ще е петото поред. Предишните управляващи имат разработени три версии, а последната – на Пеканов, бе публикувана за обществено обсъждане на 20 юли. Намеренията на служебния кабинет бяха документът да бъде внесен бързо, за да може до края на годината страната ни да получи авансовите 1.6 млрд. лв. за заложените в плана проекти. При новото отлагане не е ясно кога ще бъдат налети евросредствата в българската икономика.

Чрез плана се очаква да бъдат разпределени 12.6 млрд. лв. безвъзмездни средства за България по европейския механизъм за възстановяване. В плана засега липсва вариант България да ползва средства и от кредитната част на механизма, въпреки че се появиха и идеи в тази посока.

При ревизията на плана на ГЕРБ Атанас Пеканов извади големия проект за възстановяването на напояването в земеделието за 847.5 млн. лв. с аргумента, че по него до момента не е направена нужната оценка за въздействие върху околната среда, което би отнело месеци и ще забави средствата. Бяха намалени с около 200 млн. лв. средствата за София. Градът няма да получи пари за аканализацията на четири квартала, но средствата за метрото остават непокътнати след размяна на остри реплики между Пеканов и кмета на града Йорданка Фандъкова.

Бяха добавени проекти за медицински хеликоптери и спешни центрове. Увеличени бяха парите за бизнеса по т. нар. програма за икономическа трансформация, като част от тях бяха насочени към финансови инструменти, а не единствено към грантове.

По неофициална информация партията на Трифонов не е доволна от изваждането на големия проект за напояване, вкаран в плана от ГЕРБ. Друг недостатък бил липсата на пари за възстановяването на туристическия сектор.

През уикенда недоволство от отсъствието на сектор "Туризъм" в плана изказа и зам.-председателят на Националния борд по туризъм Мартин Захариев. При учредяването в събота на асоциация "Българско Черноморие" той заяви, че е разочароващо, че думата "туризъм" не присъства в Плана за възстановяване на България, който е подготвен за ЕК. На същата позиция е и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация (БХРА). "Въпреки, че допринася за между 11 и 14 на сто от БВП или пряко за една десета от българската икономика и е структуроопределящ сектор за нея, туризмът отново е пренебрегнат за сметка на увеличаване на средствата за иновации", се казва в позиция на организацията.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) също излезе със становище, съдържащо редица критики спрямо ревизираната версия на плана от екипа на вицепремиера Атанас Пеканов.

Според ИПИ в плана се отдава "приоритетно внимание на инвестициите и почти никакво на реформите, като липсва фокус по отношение на правосъдието (вместо фокус, имаме съединени кръпки от различни проекти и инвестиции)".

Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ, смята, че планът следва да се ревизира и да включва трите основни елемента на съдебната реформа - утвърждаване независимостта и ефективността на съдебната власт, борба с корупцията чрез отчетна прокуратура (вкл. главен прокурор) и ясни конфискационни правила, а също така и повишаване бързината и прозрачността на съдебната власт чрез електронно правосъдие с цел насърчаване на инвестициите и улеснения за гражданите.

В продължаващата съгласувателна процедура позиция е изпратил и Институтът за енергиен мениджмънт. Той като цяло подкрепя насочването на повече средства към т. нар. умни мрежи в енергетиката, които позволяват гъвкавото балансиране на потреблението на енергия. Институтът се застъпва за финансиране на въвеждането на "умни" електромери, както и на т. нар. съоръжения за съхранение на енергия към разпределителните мрежи. Това означава повече пари да се насочат към частните електроразпределителни предпиятия, които са членове на института. Към момента планът за възстановяване предвижда 611 млн. лв. за държавния електропреносен оператор, но не и за частните мрежови оператори, а аргументът на института е, че електроразпределителните мрежи също имат нужда от дигитализация, а голяма част от възобновяемите енергийни източници се присъединяват към тях и трябва да бъдат балансирани.

Мнение по плана е изразил и Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД). Според неправителствената организация, ако в плана не се запише конкретен срок за извеждане от експлоатация на въглищните централи, документът няма да бъде одобрен от Еврокомисията. ЦИД е против финансирането на газопроводи до въглишните региони и построяването на нова газова централа там, защото това ще засили зависимостта на България от внос на природен газ и ще забави интегрирането на ВЕИ в системата ни. Освен това ще се вложат огромни средства в инфраструктура, която от 2030 г. няма да бъде използваема, защото оттогава ЕК планира да спре използването и на природен газ.

ЦИД също подкрепя идеята за повече средства за умни мрежи, за разширяване на трансграничния капацитет на електропреносната мрежа и за разработване на водородни проекти в индустрията.