Задаващ се фалит на Гърция срина акциите на френските банките

Затъналата в дългове Гърция има налични пари в хазната си, които ще ѝ стигнат до октомври, заяви в понеделник заместник-финансовият министър Филипос Сахинидис, като подчерта
спешната нужда от отпускането на следващия транш от международното финансиране, предаде ДПА.

"Опитваме се да гарантираме, че държавата ще може да продължи да плаща заплати без проблеми до октомври", заяви Сахинидис за телевизионния канал Мега в отговор на въпрос за възможностите на правителството да плаща заплатите на държавните служители и пенсиите.

Все по-отчетливите сигнали за надвиснал банкрут над Гърция се отразиха на валутната търговия. Еврото се срина на борсите в Азия. Единната европейска валута за кратко падна до най-ниската си стойност спрямо японската йена за последните 10 години – 104.90 йени за едно евро.

Еврото поевтиня и спрямо долара, падайки до 1.3594 долара. "Наблюдаваме Гърция и само Гърция", коментира японски брокер. По думите му нещата стават много сериозни и всички са загрижени как ще се разгърне проблемът.

Очаква се експертите на Европейския съюз и МВФ да се върнат в Атина тази седмица, за да решат дали да отпуснат на страната следващия транш от помощта от осем милиарда евро. Те прекратиха посещението си на 2 септември след разногласия с гръцките власти за размера на бюджетния дефицит и причините за това.

Според официалното съобщение от Атина делегацията си заминала, за да даде още време на гръцките власти за "техническа работа", отбелязва ДПА.

В неделя на извънредна пресконференция в Солун премиерът Георгиос Папандреу след неочаквана сбирка на правителството обяви, че страната ще изпълни всички договорени задължения към външните кредитори и няма да фалира. Премиерът повтори няколко пъти, че няма опасност от фалит на страната. Папандреу изрази пълна увереност за безпроблемно изплащане на поредния транш от международната финансова помощ.

Нови данъци върху недвижимото имущество въвежда гръцкото правителство след натиск от кредиторите за бюджетни съкращения. А финансовият министър призна, че има забавяне в програмата по ограничаване на дефицита, който от началото на годината се повиши с около 4 млрд. еврво спрямо същия период на миналата година.

Гръцките проблеми удариха големите френски банки

Опасенията, че гръцкият бюджетен дефицит няма да бъде овладян, а страната няма да се справи с обслужването на дълга си, удариха силно по големите френски банки.

Акциите на БНП Париба, Креди Агрикол и Сосиете Женерал загубиха между 8 и 11% от стойността си, едно от най-големите спадове от началото на август насам. Конкретният повод бе предупреждението на международната рейтингова агенция “Мудис”,  че може да понижи кредитния им рейтинг заради високата им експозиция в гръцки дълг.

Всъщност френските банки са смятани за най-уязвими на дълговата криза в еврозоната заради силната им експозицията както към гръцки, така и към италиански и испански дълг. Натискът върху капиталовото им здраве става все по-силен, въпреки опитите им да успокоят пазарите с по-добри от очакваните финансови резултати, ускорени програми по освобождаване от нестратегически активи или свиване на разходи.

По данни на “Икономист”, цитирани от “Капитал”, ескпозицията на трите най-големите френски банки в проблемен дълг от периферията на еврозоната възлиза на поне 50 млрд. евро.

Темата за излизане на Гърция от еврозоната вече не е табу

И германският икономически министър Филип Реслер не изключи възможността за "контролиран" банкрут на Гърция с цел спасяване на еврото, съобщи Дойче Веле. "За да се стабилизира еврото, не трябва да се забраняват каквито и да било идеи", каза Реслер в статия във вестник "Де Велт".

Министърът подчертава, че няколко европейски страни длъжници, включително Гърция, не предприемат достатъчно усилия за консолидиране на бюджетите си. Това води до загуба на доверие у пазарите и хората към общоевропейската валута. Реслер подчерта, че Германия ще предостави планираната финансова помощ на Гърция в зависимост от ефективността на мерките, предприемани от Атина за преодоляване на дълговата криза.

В същото време в германското финансово министерство, възглавявано от министър Волфганг Шойбле, вече се разглеждат два сценария при евентуална неплатежоспособност на Гърция. Първият вариант предвижда, че след фалита си Гърция ще остане член на еврозоната, а във втория – тя се отказва от еврото и се връща към националната си валута драхмата.

Хорст Зеехофер, ръководител на ХСС – коалиционен партньор на управляващия ХДС, заяви в интервю пред телевизия ZDF, че изключването на Гърция от еврозоната не трябва да се приема като тема табу.

"Ако гърците, въпреки всички усилия не успеят да преодолеят бюджетната криза, не трябва да се изключва възможността за излизането им еврозоната", каза той.

Фалитът на Гърция е само въпрос на време

Същевременно банковият анализатор Ричард Боув от Rochdale Securities коментира по американската телевизия CNBC, че фалитът на Гърция е само въпрос на време.

Гърция не е способна да върне дълговете си и като се има предвид, че банковата система в еврозоната все още трябва да преоцени вложенията си в държавни ценни книжа по пазарна стойност, много банки ще бъдат принудени да увеличат капитала си, каза Боув, цитиран от Инвестор.бг.

"Дори при положение, че е ясно, че Гърция е неспособна да върне дълговете си и банките ѝ вероятно са фалирали, не знам някоя европейска или американска банка да е преоценила своите ДЦК по пазарни цени“, посочи Боув.

"Нито една страна, дори и самата еврозона, не желае да поеме бремето, натрупано от разточителни държави. Банковата система не е склонна да разводни печалбите си чрез емитиране на голямо количество нов капитал, който да компенсира загубите, в случай че проблемните държави фалират“, добави той.

Според него това е позволило на определени банки да предприемат защитни действия в опит да намалят последиците от проблема, когато той се появи.

"Не може да има съмнение обаче, че дългът на държавите в затруднение и на кой знае още колко други ще бъде преструктуриран. Много от тези държави никога няма да могат да изплатят задълженията си. Просто увеличаването на дълговото им бреме с продължаващото кредитиране не е решение“, подчерта анализаторът.

По думите му без дългово облекчение Гърция и още няколко други държави ще фалират. "Само въпрос на време е. Графикът за фалита обаче може да бъде ускорен“, убеден е той.

"В определен момент нарастването на дълговете на тези институции в стил 2008 г. може да предизвика колапс. Напрежението върху ситуацията е прекалено голямо, за да бъде позволено да продължи. Нещо повече, липсата на ясна политика за облекчаване на проблема сега единствено го изостря. Пазарните сили се готвят да направят онова, което няма да направят правителствата – т. е. да откажат кредит на бедстващите държави и банки в цяла Европа. Нещата са пред колапс“, твърди Боув.