Задават се сериозни промени в изборните правила

Задължително гласуване, вменено като "граждански дълг", ще води до автоматично отписване от избирателните списъци тези, които не са отишли до урните. За да получат опция и тези, според които "всички са маскари", в бюлетината се предвижда да има възможност за отбелязване "Не подкрепям никого". Тези гласове пък ще се броят за действителни, което ще увеличи изкуствено избирателната активност и направи по-трудно прескачането на 4-процентната бариера. Освен това социологическите проучвания ще бъдат забранени за целия период на предизборната кампания, а не само в деня за размисъл.

Това са само част от най-невралгичните промените в Изборния кодекс, приети на три извънредни заседания на правната комисия в парламента. Текстовете влизат в пленарна зала за окончателно гласуване в четвъртък.

Задължително гласуване, отписване от списъците и трудно връщане в него

Най-сериозната ревизия на изборните правила е въвеждането на задължително гласуване. Преди половин година настоящият парламент отказа да подложи този въпрос на референдум, въпреки че бе сред трите предложени от президента. Внесеното впоследствие предложение на Патриотичния фронт (ПФ) и "Атака" обаче бе подкрепено от ГЕРБ и текстът бе прокаран при първото четене на поправките в Изборния кодекс.

Според Конституцията гласуването на избори е "право" на гражданите. В закона ще пише, е "граждански дълг".

Досега на парламентарни избори избирателната активност се е движила около 50%, а на последния вот през октомври 2014 г. бе 48.66%. Не е ясно с колко очакват депутатите да се повиши активността при задължителен вот, но е сигурно, че хората, пропуснали едни избори, ще бъдат автоматично лишени от избирателни права, като бъдат заличени от избирателния списък. След това ще могат да възстановяват правото си със заявление пред администрацията. И явно трябва много да искат да направят това, тъй като законът ги задължава да внесат нотариално заверено писмено заявление до съответната община, придружено с документ, доказващ уважителни причини за неучастието им в предния вот: инцидентно отсъствие от страната, заболяване, учебна или служебна заетост или други непредвидени обстоятелства. Проектопромените не указват какво ще се случва с гражданите, които не представят подобни документи.

МС ще решава дали да стимулира материално "гражданския дълг"

Отпаднаха предложенията за томбола с материални и парични награди за стимулиране на "гражданския дълг". Последната редакция на проекта обаче дава право на Министерския съвет да прецени за евентуални стимули.

Квадратче в бюлетината "Не подкрепям никого"

За пръв път в бюлетината ще има и поле "Не подкрепям никого". В правната комисия се разрази скандал дали гласовете, подадени по този начин, ще се броят за действителни. "Уловката" е, че колкото повече хора изберат тази опция, толкова повече ще се увеличи необходимият брой гласове за преминаване на 4-процентната бариера за влизане в парламента, която се определя от броя действителни гласове.

Законодателната промяна, внесена от депутата от ГЕРБ и председател на правната комисия Данаил Кирилов, е в интерес на политическите сили с голям електорат и е препятствие за нови и по-малки партии и коалиции. Другият ефект ще е, че по-малко партии ще прескочат и бариерата от 1%, над която се получава партийна субсидия.

В същото време очакваният ръст на избиратели за по-големите партии в резултат на задължителния вот работи за партийните им каси.

Избирателен район "Извън страната"

Правната комисия даде зелена светлина и за създаване на нов избирателен район "Извън страната". На парламентарни избори българите в чужбина ще могат да вкарат до четирима депутати в НС, в зависимост от избирателната активност извън страната.

Кампания без социологически проучвания

Неочаквано правната комисия реши да забрани обявяването на социологически проучвания през цялата предизборна кампания, а не само 24 часа преди изборния ден. Мотивът е да не бъдат заблуждавани гражданите. Това означава, че политиците приемат за даденост, че социологическите агенции публикуват умишлено манипулирани и подвеждащи проучвания.

Според критиците на предлаганата забрана, тя ще предизвика появата на анонимни проучвания, а не както досега всяка агенция да стои с името си и да информира кой е възложителят. Българската асоциация на професионалистите на маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение обяви своя позиция, според която това е ограничаване на правото на информираност и свободата на изразяване.

Край на местните коалиции на местни избори

Законотворческият тандем ГЕРБ-ПФ поднесе и друга промяна: премахване на местните коалиции при избор на кметове и общински съветници. Вносител на предложението са Патриотите, според които така се блокира пътят на местни хора с бизнес интереси да влизат в политиката. Освен това ще се попречи и на всички други "малки играчи". Текстът устройва партии като ГЕРБ и ДПС, които на местни избори играят самостоятелно и нямат интерес от конкуренция на обединения на по-малки партии и местни играчи в отделните райони. Предстои да се види дали новата разпоредба ще бъде приета в пленарна зала.

Съкращаване на кампанията до три седмици и старт на изборния ден в 7 сутринта

Сред промените е съкращаването на предизборната кампания от един месец на 21 дни. Също така се прие изборният ден да започва в 7 ч. сутринта и да приключва в 20 ч. вечерта, на ако все още има гласоподаватели пред изборната секция да могат да упражнят вота си до 21 ч.

Досега изборният ден започва в 6 ч., приключва в 19 ч. и избирателите пред секцията могат до 20 ч. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов не изключи изборният ден да се съкрати с един час и да започва в 7 ч. и да приключва в 19 ч.

Повече бройни за най-натоварените ОИК

Запазва се ръчното броене на бюлетините, заради което се стигна до хаос при обработването на изборните протоколи в Общинската избирателна комисия (ОИК) в София, помещаваща се в "Арена Армеец" на местните избори през 2015 г. Същевременно се увеличи броят на членовете ѝ от 19 на 39 души. В общинските комисии във Варна и Пловдив членовете ще станат от 10 и на 27.

Електронното гласуване – засега експериментално

Основният момент, заради който парламентът пришпори приемането на Изборния кодекс – електронното гласуване, което бе одобрено на референдум в края на октомври миналата година от над 1.8 млн. българи, също бе прието, но в експериментален вариант.

Правната комисия реши да се гласува експериментално електронно на три поредни вота. Проверките ще се провеждат от ЦИК, ще има и три симулации с измислени партии и коалиции. Ако тестовете бъдат успешни, вероятното прилагане на този вид избор може да се въведе като легален начин на гласуване през 2019 г.

И поправката "Слави"

В правната комисия бе приета и поправката "Слави Трифонов", която позволява референдумът, иницииран от "Шоуто на Слави", да бъде изтеглен през лятото. Това ще стане като се отмени сегашното изискване национално допитване да се провежда едновременно с други избори, ако такива предстоят в съответната календарна година. Това ще важи за случаите, когато допитването е поискано с гражданска подписка.