Задграничните мисии – колко струват и какво вършат

Заради липса на достатъчно средства за първи път от много години се планира да се огледат и орежат българските задгранични мисии, да се свие броят на служителите им и където е възможно, да се продадат имоти, от които държавата може да се лиши. Заговори се за закриване на 25 дипломатически представителства и за преразглеждане на съществуващата от десетилетия система, според която служителите зад граница получават основните си възнаграждения на базата на командировъчни, докато по същото време в България им се начислява цялата щатна заплата в съответното министерство.

Колко струва на данъкоплатеца издръжката на една задгранична мисия и каква е ефективността от работата ѝ? Подобни въпроси никога не получават ясен и еднозначен отговор, поне публично.

За да сглобим част от пъзъла, прегледахме един от редовните одити на Сметната палата. Той показва какво плаща Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за едногодишната издръжка на пет български търговски представителства (от всичките 61).

За ползата от съществуването на представителствата, 36 от които са в Европа и предимно в ЕС, трябва да отговори самото министерство. Оценката при всички случаи би била доста субективна, защото обективни критерии за ефективността им няма. Няма и критерии нужни ли са или не по-евтино да бъдат закрити или поне намалени.

Одитът е направен за периода 2008 и първите девет месеца на 2009 г. Отнася се до представителствата на България по търговско икономическите въпроси в Рим, Милано, Анкара, Истанбул и Братислава.

В Италия и Турция страната ни има по две представителства.

Издръжката

Според одита на Сметната палата за 2008 г. петте представителства са получили бюджет за издръжка 652 694 лв. или около 9% от бюджета за всички представителства, който е 7.2 млн. лв. От тези пари 293 хил. лв. са предназначени за изплащане на дългосрочните командировки на икономическите съветници и останалите служители в мисиите, ако има такива. Защото съветниците се водят в командировка, докато като щатни служители на МИЕТ в България получават заплатите си за същия период, докато са в мисиите зад граница. Отделно, ако имат семейства, получават допълнителен процент над командировъчните за членовете. Отделно се поема наемът на жилището и служебната кола плюс режийните за частни нужди като телефони и прочие.

Тази форма на заплащане, която гълта около 45% от парите за издръжка на представителствата, ще бъде обект на преразглеждане от страна както на Министерството на финансите, така и на министерствата, които поддържат задгранични мисии. Тя е въведена с цел да се спестят средства от осигуровки и данъци, но не отговаря на въпроса защо работещият зад граница служител получава на практика двойно възнаграждение - заплата и второ под формата на командировъчни.

Одитът установява още, че за бюджетът за петте представителства за 2009 г. е още по-голям - 838 676 лева от общо 10.72 млн. лв. за всички търговски представителства.

Или за две години от държавния бюджет са дадени около 18 млн. лв. за издръжка на търговските представителства зад граница, които през 2008 г. са били 60 на брой, а година по-късно стават вече 61.

През 2008 г. петте представителства похарчват 609 590 лева, от които 279 402 лв. са за командировъчни, или дори реализират икономии от командировъчните близо 20 хил. лв. През деветте месеца на следващата година се плащат 264 280 лв. командировъчни или кесията "се развързва" малко повече, което не е необяснимо с оглед на сменянето на властта в София.

Назначенията

От одита на Сметната палата обаче става ясно, че никой не може да каже какви критерии са прилагани при назначаването на икономическите съветници в мисиите. Одиторите се натъкват и на парадокса петима от шестимата работещи в представителствата със статута на икономически съветници да са назначени в един ден на щат в МИЕТ и едновременно с това да са командировани в съответното представителство.

Процедурата за издаване на дипломатически ранг е задействана преди съответните лица да бъдат назначени на щат в министерството (!).

Ефективност на работата

Когато се стига до проверката за ефективността от работата на представителствата, проверяващите от Сметната палата установяват, че първо планът със заданията е направен така, че те да звучат общо, сроковете за изпълнението да са текущи, и, което е най-важното - те не са одобрени от ресорния зам.-министър. Отчетите са още по-драстични. Изискването те да се правят месечно, не е спазвано, а са правени на три месеца, от тях не се вижда какъв е резултатът от проведените мероприятия, за дейност се приема, например "проведена" среща, без да е отбелязан ефектът от нея.

Стига се до парадокса отчетите да изобилстват от бройка свършена работа, която "многократно" надхвърля планираната.

Одиторите са изчислили колко струва една отчетена задача спрямо направените от търговските представителства разходи. За 2008 г. средният разход на задача в Братислава е 451 лева, в Рим - 504 лв., Милано - 2742 лв., Анкара - 1879 лв. Откъде произтича разликата в съответните суми не е ясно.

В крайна сметка най-важно е доколко тези мисии са полезни на България. Онези, които работят в тях, редовно се оплакват от липса на финансиране и от мизерните условия, в които трябва да работят, особено в сравнение с ресурсите и възможностите на други държави.

Може би сега, когато България е принудена да предприеме драстични икономии, е крайно време да се направи баланс на реалните нужди и възможности.