Заемането на високи постове в ЕС е въпрос, който е важен единствено и само за самите кандидати*

Ивайло Калфин, сн. БГНЕС

След статията, публикувана в Медиапул по повод кандидатурата ми за висок пост в Европейската комисия и отношението на българския постоянен представител в ЕС, и като израз на уважение към тази медия бих искал да занимая нейната аудитория с автентичното ми, а не преразказано мнение.

Конкурсът, в който участвам (за генерален директор на Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ), е във финална фаза, но все още не е решен. Един от последните етапи е Съветът на ЕС да изрази мнение. Това още не е станало, но аз изразих принципни резерви към действията на посланика (Димитър Цанчев, представител на България в ЕС – бел. ред.).

Бих искал да използвам възможността за отговор, за да изразя огромната си благодарност, че най-после прогледнах за някои истини, за които досега съм се заблуждавал.

Между по-важните от тях са следните:

Че най-доброто съдействие от страна на посланика на страната ни е той да се скрие и да не прави нищо. Защо точно е така – обяснения и оправдания – много. Практиката на други страни в идентични случаи да имат активни посланици няма значение;

Че решения в Съвета на ЕС се вземат без намесата на българския посланик, включително по въпроси, които са обявени за важни от премиера на страната. Този факт значително изменя критериите за неговата работа – не да защитава интереси и позиции и да влияе на вземаните решения, а да обяснява на българската общественост какво се случва и по каква процедура става това. Интересно е, че това прозрение ми идва след повече от 10 години откакто сме членове на ЕС. Ами ние правехме това и преди да сме членове;

Че председателството на Съвета на ЕС означава посланикът да не се намесва по важни за страната въпроси, за да бъде "неутрален“ и "балансиран“. Ако това наистина е така, чудя се какво правят тези над 100 души, които са в постоянното представителство под негово ръководство;

Че не е полезно да цитираме действията на други колеги на уважаемия господин посланик в абсолютно идентични ситуации – нищо че очевидно водят до по-добри резултати;

Че заемането на високи постове в администрацията на ЕС е въпрос, който е важен единствено и само за самите кандидати за тях и посланикът не трябва да бъде занимаван с подобни теми. В случая практиката на други страни-членки, която не само е различна, но именно техните постоянни представители координират тези усилия, не трябва да се споменава. Защо да натоварваме с отговорности нашия представител! Фактът, че негови колеги активно съдействат за търсенето на национални кандидати за освобождаващи се позиции най-вероятно се дължи на тяхна лична инициатива. За нас не е работа на държавата да се занимава с позициите на сънародниците в администрацията. Вместо да влияем, добре е да слушаме Администрацията и да не се пренапрягаме с инициативност;

Че обективна журналистика означава да се направи свободен преразказ на думите на някой недоволен, след което тезите "да се разбият“ с цитати от съответната институция. Ура!

Гениално – така няма да има нито един проблем в държавата, на който чиновниците да не могат да дадат обяснение! Най-после ще стане ясно, че администрацията е безгрешна по презумпция – тя винаги има какво да каже в своя защита и от последна инстанция. А и медиите най-накрая ще влязат в лелеяната от някои роля – да обясняват на народа колко е щастлив и каква грижа полагат чиновниците за него.

Последно – след година и девет кръга отсяване, не смятам участието си в конкурса за Генерален директор на ОЛАФ за провал. Състезанието още не е приключило, а пожелавам на всеки да стигне до такъв етап. Дотук с представянето си успях да разбия много негативни стереотипи за България и сме на ръба до постигнем прецедент в отношението към нас.

Благодарен съм на българските членове на Европейския парламент от всички партии за ангажимента и особено на представителите на БСП, които ми осигуриха подкрепата на парламентарната група на социалистите. Благодаря на премиера Борисов, за ангажимента и подкрепата. Искрено съжалявам, че по независещи от мен причини се наложи да обезпокоя постоянния представител на България в ЕС. Що се отнася до Медиапул, това беше първата медия, за която дадох информация за конкурса, след като Европейският парламент го направи публичен. Животът продължава и не е хубаво да се връщаме назад и да съжаляваме.

*Заглавието е на Mediapool.

Още по темата
Още от България