Загубени в прехода

Защо България е най-бедната страна в Евросъюза? Как повече от четвърт век се губим в прехода без светлина в тунела? Какво означава Задкулисие и защо то има почва точно у нас?
На тия въпроси може да се отговори само с две букви – ДС.

Тук знам как скептичният читател ще се подсмихне криво: хайде стига, двайсет и шест години минаха от промените, още ли социалистическата ДС ще ни е виновна?

На скептичните читатели ще кажа: отгърнете книгата "Държавна сигурност – предимство по наследство” от Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, издание на "Сиела”, 2015 г.

В дебелия том от близо 1000 страници се съдържа цялата истина за репресивната машина, действаща от края на 40-те години, та до днес. Освен документите и анализите в книгата са включени и портрети (по кадрови справки) на водещите генерали и офицери – "бойци на тихия фронт”.

Разни хора, разни звания, но между тях има нещо общо – всичките са минали през школата на КГБ в Москва. Първите поколения в "органите” са били почти неграмотни, недоучили ремсисти или партизани, слезли от гората. Всички те, надъхани партийци, са участвали в зверствата веднага след Девети.

На съвестта им (ако са имали такава) тежат хилядите убити без съд и присъда. Двайсетина години по-късно в репресивния апарат влизат техните деца, вече завършили някое висше, понаучили някой чужд език, но отново с дипломи от руското КГБ.

"Братушките” не само предават своя богат опит на българските "разузнавачи”, но ги наглеждат отблизо – в нашето МВР има съветски другари, които са в течение на всичките ни вътрешни работи.

Когато се налага (както в случая с убийството на писателя Георги Марков), съветските "таваришчи” ни услужват и с оръжие – отровата "рицин” е произведена и изпитана в лабораториите на КГБ. Двете "братски” служби действат уж съвместно срещу враговете на социализма, но нашата е подчинена на Големия брат – и това за родните "куки” е нещо съвсем естествено – нали и Политбюрото на Живков напъваше да ни присъединява към Великия Съветски съюз.

Днес бившите служители в ДС, които се изкарват патриоти, уж работили в името на родината, нека да уточнят името на родината си – дали нямат предвид Съюза? Там, в школата на КГБ, те са завързвали близки приятелства с руските "кагебешники”, много от нашите момчета са се оженили за рускини и са ги довели тук.

С промените връзките между двете "сигурности” може да са поразхлабени, но не и скъсани – свързва ги дългогодишна съвместна дейност. И ако днес чуваме гласове за излизане от Евросъюза и ориентация към Путинова Евразия - тия гласове не са случайни.

Ако усещаме как Русия все повече се бърка в политиката ни - и това не е случайно.

"Случайности няма – казваше сатирикът Стратиев – случайно само се женят”. А дори и браковете на офицерите от ДС не са случайни, те винаги са с разрешението и по преценка на ръководството.

Много са "подвизите” на нашите "куки” и повечето са зловещи, не за вестник като "Стършел”. Но между тях могат да се споменат и комични – един "разузнавач” зад Желязната завеса (Виена), показван тук като герой от Славковата телевизия по пресконференции, се оказва обикновен алкохолик (както сочи кадровата справка). Така се нальоквал по баровете, че си изгубил пищова. (Изглежда затова наградите в МВР са главно пистолети – да имат офицерите какво да губят след някоя бутилка).

Друг пък, хем полковник, хем известен навремето писател (Кюлюмов), си донесъл касетофонче от Прага, но техниците в министерството го разглобили да видят какво има вътре и не могли да го сглобят. Та полковникът пише молба до началниците да му подарят друго касетофонче, а понеже бил писател – да го наградят и с пишеща машина. Молбата е удовлетворена – вместо бинокъл при пенсиониране получава машина "Хеброс”.

Изобилстват факти за кокошкарските номера на "куките” – точно те, които в ония години са получавали огромни заплати – два или три пъти по-големи от на обикновените хора. Върху тия заплати сега живите офицери от запаса взимат тавана на пенсиите. И искат да падне таванът, че двойно да са на кяр.

Таванът върху ДС трябваше да падне веднага след 10 ноември, та да се срути системата. Да се разформироват "органите” и в тях да се назначат нови хора, без руски и партийни пристрастия. Да се извадят досиетата – на сътрудниците и агентите, но да се потърси отговорност и на офицерите-вербовчици. И да бъдат съдени началниците за престъпления.
А генералите и полковниците от ДС си излязоха спокойно от кабинетите, без никой да им потърси сметка. И понеже нямаше лустрация, днес голяма част от бившите "куки” са успешни бизнесмени, банкери, политици, професори.

Имат медии, колекционират изкуство, заемат и държавни длъжности. А когато се съберат на обяд (часът и мястото на срещата са известни: всеки вторник, в ресторант "Монтерей”), заедно с водката може да си поръчат и смяна на правителството.

Задкулисието не е нещо загадъчно и неясно – то е чисто и просто (като къпан милиционер) и се състои от две букви - ДС. Буквите на четвъртвековния ни преход.