Собствениците на офшорни фирми влизат в регистър

Закон маха офшорните фирми от 20 икономически дейности

Проектът мина на първо четене с почти единодушната подкрепа на всички партии в парламента

Йордан Цонев (ДПС) и Красимир Янков (ГЕРБ) в пленарната зала в сряда. Сн. БГНЕС

Фирми с офшорна регистрация или собственост няма да бъдат допускани до двайсет икономически дейности, поименно изброени. това предвижда законопроектът за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, известен като законопроект за офшорките, приет на първо четене от парламента в сряда.

Вносители на проекта са депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, като Пеевски отново не присъства в пленарната зала. Текстовете не минаха през правната комисия, като отчетливо бе забелязано желанието на Цонев законопроектът да бъде приет колкото се може по-скоро и България да си пише червена точка пред Брюксел, като се превърне в първата страна в ЕС, приела ясно формулирани ограничителни мерки спрямо офшорните фирми, по думите на самия Цонев.

Проектът бе одобрен с почти единодушната подкрепа на депутатите от БСП, ДПС, "Атака" и на няколко народни представители от ГЕРБ, като останалите им колеги от опозицията не гласуваха против, а се въздържаха.

По време на обсъждането Йордан Цонев предложи да се създаде специален регистър, в който да влязат собствениците на дружества със седалища в офшорни зони.

Цонев обясни, че в началото на ноември се е състояла среща на представители на 60 държави в света, които участват в инициативата за отворено управление. Там се е поставил един основен проблем – неясната собственост на компаниите. На срещата британският премиер Дейвид Камерън е поискал въвеждането на регистър на истинските собственици на офшорните компании, за да се проследят финансовите потоци.

Според Йордан Цонев между първо и второ четене на законопроекта трябва да се предвиди въвеждането на такъв регистър и в България.

"Има сериозни парични потоци и е добре властите и широката общественост да са наясно със собствеността в тези компании”, заяви Цонев и защити законопроекта, на който е съавтор, с аргумента, че той е първа стъпка в регулирането на отношенията със стопанските субекти в тези зони”.

В проекта е записано, че офшорни дружества не могат да участват в конкурси за обществени поръчки, в приватизационни сделки, в конкурси за получаване на концесии, придобиване на държавно или общинско имущество, в процедури за получаване на лицензии за кредитна институция, застрахователна дейност, хазартна дейност, пенсионен или здравно-осигурителен фонд, мобилен оператор, радио- и телевизионен оператор или общо 20 забранени дейности.

Сред забраните е и учредяването или участието в собствеността или издаването на периодични издания.

Предвижда се глоба от 10 000 до 50 000 лева за предоставяне на документ с невярно съдържание, а при повторно нарушение - от 250 000 до 500 000 лв.

Ограниченията няма да се прилагат, когато управителите, директорите или упълномощените удостоверят с официален документ, че акциите на офшорната компания се търгуват на регулиран пазар в България или друга държава член на Европейския съюз.

Регулацията не засяга и фирми, притежаващи лиценз за фонд за дялови инвестиции, инвестиционен фонд или друга подобна структура, когато са част от икономическа група, чието дружество майка е местно лице "за данъчни цели на държава, с която България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или влязло в сила споразумение за обмен на информация".

Забраната не се прилага и ако компанията е част от икономическа група, чието дружество майка или дъщерно дружество е българско местно лице и неговите действителни собственици физически лица са известни.

Ако проектът бъде приет и на второ четене, ще влезе в сила още от 1 януари следващата година.

По време на дебатите Янаки Стоилов от левицата настоя да бъде записано, че офшорки не могат да купуват земеделска земя в България. Той изрази притеснение, че забраните могат да се заобиколят с текста, с който се дава възможност ограниченията да не се прилагат, ако офшорната фирма е част от икономическа група, чието дружество майка или дъщерно дружество е българско местно лице.

Йордан Цонев отговори, че трудно би се заобиколило данъчното облагане и закона, защото дружествата майки са известни. Стоилов поиска, а Цонев се съгласи, да се обмисли облагане на транзакциите, при които има съмнения за неспазване на нормалната пазарна практика.

Данаил Кирилов от ГЕРБ посочи, че в проекта има силно популистки идеи и се събират много забрани, които и сега ги има в отделните режими. Правилно е да има свръх наблюдение, но не бива да губим и мярата на свободата на инвестициите, коментира той.

В този закон отсъства спецификата на търговско-правните отношения и не е ясно какво става със заварените отношения, каза още Кирилов. Той отбеляза още, че има практика търговците да не се регистрират в офшорни зони, а да сключват договор за доверително управление чрез пълномощно. Не е решен въпросът какво става в този случай.

Румен Гечев от левицата каза, че чрез офшорните зони българските активи на държавния сектор са били приватизирани от неизвестни и до момента фирми. От офшорните зони за България лидер е Кипър с 2.2 млрд. евро, Люксембург - 1.6 млрд. евро, Швейцария - 1.2. млрд. евро, посочи депутатът, който бе вицепремиер по икономическата политика в правителството на Жан Виденов.

Според Гечев ефектите от законопроекта ще бъдат изясняване на собствеността върху придобитите активи в България чрез преки чужди инвестиции, идващи от офшорни зони, оптимизиране на механизма на обществените поръчки, недопускане на изтичане на публични финанси към офшорни зони и ограничаване на прането на пари.

Депутатът предложи да се завишат санкциите за подаване на документи с невярно съдържание - при първо нарушение да стигнат до 300 хиляди, а при повторно - до един милион лева.

Споделяне
Още от Бизнес