Закон предвижда забрана на неофициалната информация в медиите по избори

Мая Манолова твърди, че текстовете няма да бъдат гласувани сега и ще бъдат редактирани

Закон предвижда забрана на неофициалната информация в медиите по избори

Всички медии - обществени и частни радиа, вестници, телевизии и онлайн издания - ще имат право да публикуват само официална информация по време на избори. Това е записано във внесените промени в Изборния кодекс от трима депутати от БСП, публикувани на интернет страницата на Народното събрание (НС).

Мартин Захариев, Мая Манолова и Стефан Данаилов предлагат медиите да носят отговорност, ако допускат "накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността".

Според разписаните текстове медиите няма да носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред; цитати от официални документи; точно възпроизвеждане на публични изявления; при цитиране на документи не се допускат изменения, а новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.”

Въпреки че подобни изисквания има и в етичния кодекс на медиите, вменяването на законово задължение за ползване само на официална информация, е опит за налагане на цензура под "дулото" на заплахата от санкции.

От текстовете, обаче излиза, че когато политик накърни доброто име на някого или призове към бойкот на конституционния ред, санкции няма да има – нито за медиите, нито за политика.

В проектозакона е записано, че ЦИК ще контролира провеждането на предизборната кампания от радиата и телевизиите чрез мониторинг на СЕМ. За печатните и онлайн изданията мониторингът ще се извършва от юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано като наблюдател.

В предлаганите изменения се поставят се и по-строги изисквания за платеното отразяване на предизборни събития. Те ще трябва да се обозначават с надпис или озвучаване, гласящи "Платено съобщение". Видът на знака за платени съобщения всяка медия ще трябва да публикува преди началото на кампанията заедно с тарифите и условията, които предлага за тази услуга.

Онлайн медиите и пресата трябва да предоставят едни и същи условия и цени на всички партии, като ги публикуват не по-късно от 40 дни преди изборите. Заплащането се извършва предварително, изрично е записано в текста.

Всяко нарушение ще се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лева.

В изменения на друга разпоредба от закона (чл. 200) пък четем, че "при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания всички, включително и гражданите, ще могат да сезират ЦИК, РИК или ОИК, а жалбите ще се гледат до 24 часа от постъпването им".

Потърсена за коментар, депутатът от БСП Мая Манолова, автор и на действащия Изборен кодекс, и на предложените поправки, заяви, че идеите за новите текстове са на наблюдатели.

"Това са изводи на наблюдатели – мога да цитирам Михаил Мирчев от ГИСДИ. Доколкото знам, текстовете а съгласувани със СЕМ. Бяха предложени на последното заседание на гражданската комисия в НС и ги внесохме от добра воля", обясни Манолова пред Mediapool.

По думите ѝ промените няма да бъдат обсъждани от този парламент, а ако медиите се тревожат, че по този начин ще им се наложи цензура, когато БСП ги внесе в следващия парламент, ще ги редактира така, че да не притесняват никого.

"И пак казвам – това са предложения на наблюдатели, на база проведените избори за евродепутати", каза Манолова.

На последните избори на 25 май, обаче политиците създадоха прецедент с дадената от тях възможност за регистрация на хиляди уж независими наблюдатели, които всъщност се ползваха за партийни цели.

Основното съмнение за безконтролната им регистрация тогава беше дали ще създават шум в системата на независимите наблюдение и дали ще дават "експертни оценки", които под благовиден граждански претекст да обслужват партийни интереси.

Исканите изменения на Изборния кодекс задълбочават тези съмнения.

Георги Лозанов: Журналистиката не бива да се превръща в политически пиар

 

Председателят на СЕМ Георги Лозанов потвърди пред Mediapool, че промените в Изборния кодекс са минали за съгласуване през институцията, но те не са одобрени изцяло.

 

"Категорично съм несъгласен с предложението по време на предизборни кампании медиите да могат да използват само информация от официални източници. Това ще превърне цялата журналистика в политически пиар. Това е много опасно", коментира Лозанов пред Mediapool.

 

Той изрази несъгласие и с идеята в закон да се запише, че трябва задължително да има разделение между информацията и журналистическия коментар. "Не може една професионална норма да се превръща в законова. Не може Изборният кодекс да предопределя жанра на медиите", допълни той.

 

Доц. Лозанов каза, че е съгласен с останалите предложения и най-вече с разширяването на регулацията за платените предизборни публикации към регионалните медии.

Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?