Законът "Covid": За едни - глоба, за други – арест, за трети - аплодисменти

За едно и също нарушение на противоепидемични мерки един гражданин може да бъде глобен, а друг - да бъде обвинен и тикнат в ареста под заплахата да бъде осъден ефективно на до 5 години затвор. Това е правната реалност в България по време на извънредното положение. Анализ на ситуацията бе публикуван в понеделник от неправителствената организация Антикорупционен фонд.

Изведените примери показват, че има сериозен риск от избирателно прилагане на наказателната репресия без яснота и предвидимост. Това е недопустимо по международните правни стандарти.

Антикорупционният фонд напомня, че "масово се повдигат обвинения по текстове от Наказателния кодекс, които не са добре познати дори и за професионалистите".

"Успоредно с привличането им в качеството на обвиняеми за сравнително леко наказуеми престъпления, от които не са настъпили никакви обективно видими вреди, на публични личности без криминално минало се определят гаранции в петцифрени суми, които биват отменяни в резултат на съдебния контрол върху мярката за неотклонение", се казва в анализа.

В същото време прокуратурата фактически упражнява надзор в реално време и върху изпълнителната власт, макар че няма такива правомощия.

Най-голямо внимание предизвика повдигането на обвинение срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова. Срещу нея започна наказателно дело заради две интервюта, в които тя предупреждава за вероятността от изчерпване на запасите от някои лекарства. Стоименова бе обвинена по текст от НК, който преди се е използвал за преследване на фалшивите сигнали за поставена бомба към тел. 112.

"Ако този текст се прилагаше еднакво към всички предупреждаващи обществото мнение във връзка с различни аспекти на сегашната криза, то тогава под ударите на наказателния закон вече трябваше да са попаднали стотици публични личности, ежедневно изразяващи всякакви предизвикващи тревога позиции", се казва в доклада на Антикорупционния фонд.

В същото време повечето публични личности, които са изказали предупреждания по време на кризата, не са обвинени. Антикорупционният фонд не дава примери за публични личности, които са отправили предупреждания, но речта на проф. Венцислав Мутафчийски (че ще се загубят човешки животи на хората, които най-много обичаме) доби огромна популярност.

Огромна популярност получиха и предупрежденията на главния прокуро Иван Гешев, който настоя за налагане на мерки, граничещи с военно положение. Той предупреди, че вървим към "италиански сценарий" и че не е сигурен дали "нашият пясък вече не е изтекъл".

Изпълнителна власт не послуша Гешев, а месец по-късно доказаните случаи на зараза са под 1500.

Докладът на Антикорупционния фонд говори за това, че мишените на наказателната репресия се подбират. Неправителствената организация напомня, че свободата на мнението е защитена от конституцията и Конвенцията за защита правата на човека.

От случващото се в страната са потърпевши и хора, които не са публично известни. Ямболската прокуратура образува дело срещу мъж, който демонстративно строши телевизора си и призова същото да направят и други граждани в знак на протест срещу мерките, наложени срещу разпространението на коронавирус. Двама бяха арестувани в Плевен за хулиганство срещу извънредните мерки. Те са счупили телевизор с брадва, с ругатни по отношение на извънредните мерки, взети срещу Covid-19.

Водените досъдебни производства за нарушаване на мерките вече са над хиляда. Проблемът е, че няма никакво разграничаване между състава на административното нарушение по Закона за здравето и състава на престъплението по чл. 355 от НК, се напомня в доклада на Антикорупционния фонд.

Това означава, че за абсолютно едно и също нещо един нарушител може да понесе глоба и няма да се води осъждан, а друг ще понесе наказателна отговорност и накрая ще приключи като осъждан. Във втория случай заплахата е до пет години затвор и до петдесет хиляди лева глоба.

Антикорупционният фонд предлага парламентът да криминализира с ясен текст нарушаването на една или няколко противоепидемични мерки, когато това води до висока степен на обществена опасност. В останалите случаи трябва да се налага глоба.

"Тъй като нищо от това така или иначе не е сторено от законодателя, поне прокуратурата би могла да намали щетите върху правовия ред като влезе в ролята си на защитник на законността. Главният прокурор би могъл да издаде методически указания за някакви разумни граници на прилагане на този прекалено неясен и много широкообхватен законов текст, който сам по себе си дава много възможности за властнически произвол", предлага неправителственат организация.